Решение № 411 от 08.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Благоевград, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Л. Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500118 по описа за 2023 година

Въззивна жалба с вх.№80890/19.12.2022 г. е подадена от Т. П. К., Н. Г. К. и В. Т. П. против Решение № 8068 от 02.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 500/2021 г. по описа на РС – гр.

Петрич. Обжалва се постановеното решение с искане да бъде отменено изцяло и да се постанови съдебен акт , с който да се отхвърлят изцяло предявените искови претенции, както и да се присъдят сторените разноски.

По реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор по въззивната жалба от въззиваемите. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита се, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и обосновано, а изложените във въззивната жалба твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция са неоснователни, необосновани и не се подкрепят от доказателствата по делото.

В о.с.з процесуалният представител на въззивниците адв. Б. поддържа доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.

Претендира разноски.

Въззиваемите, не се явяват в о.с.з., не се и представляват.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страни с необходимия правен интерес и процесуална представителност, насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, при което е процесуално допустима.

1

По същество:

С атакуваното решение РС е ПРИЗНАЛ по отношение на Н. Й. К. и Л. А. К. /ищци/, че Т. П.

К. и Н. Ц. К. /ответници/, не са притежатели на вещното право на ползване върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ............ /петдесет и шест хиляди, сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, едно, точка, две/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 31.10.2019 г. със заповед 18-1487/08.02.2019г. на Началника на СГКК-Благоевград, област Благоевград, община Петрич, град адрес/, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение - ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта - 1 /едно/, площ - 13.50 /тринадесет цяло и петдесет стотни/ квадратни метра, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - няма, над обекта - ***. Признал е и за установено по отношение на Н. Й. К. и Л. А. К. /ищци/, че В. Т. П. /ответник/, НЕ Е СОБСТВЕНИК на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ............

/петдесет и шест хиляди, сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, едно, точка, две/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 31.10.2019 г. със заповед 18-1487/08.02.2019г. на Началника на СГККБлагоевград, област Благоевград, община Петрич, град адрес/, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение - ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта - 1 /едно/, площ - 13.50 /тринадесет цяло и петдесет стотни/ квадратни метра, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - няма, над обекта ***.

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК, РС с атакуваното решение е и отменил Нотариален акт за констатиране право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка № 192, том II, рег. № 11075, дело № 370 от 2019 г. на Нотариус с рег. № 510 в РНК, вписан в СлВпгр.Петрич с вх.рег.№ 1740 от 13.09.2019 г., акт № 190, том VI, дело № 931/2019 г., с който Т.

П. К. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ............ /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, едно, точка, две/ по КККР на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД-1870/14.12.2010г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-1487-08.02.2019 г. на Началника на СГКК-Благоевград, с адрес на имота гр. Петрич, п.к. 2850 /две хиляди осемстотин и петдесет/, /адрес/, с предназначение - ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта - 1 /едно/, посочена в документа площ – 17.00 кв.м. /седемнадесет квадратни метра/, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с 2 идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и пет/ по КККР на гр. Петрич, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта – няма, над обекта – ***, който обект съгласно свидетелските показания е преустроен и се ползва в стая за живеене. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК РС е присъдил на ищцовата страна и направените разноски по делото.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение постановено в посочения смисъл, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и с оглед разпоредбата на чл.

272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, а и към формираните въз основа на същата правни изводи.

При вярно констатирани факти, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, като фактите са били субсумирани правилно към приложимите законови разпоредби.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, тъй като те са обосновани и намират опора в относимите към спора материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Исковата претенция, предмет на правния спор е да признае за установено по отношение на Н. Й. К. и Л. А. К. /ищци/, че Т. П. К. и Н. Ц. К. /ответници/, не са притежатели на вещното право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............ /петдесет и шест хиляди, сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, едно, точка, две/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, с предназначение - гараж в сградата, а както и че В. Т. П. /ответник/, не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............ /петдесет и шест хиляди, сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, едно, точка, две/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Петрич,с предназначение -ГАРАЖ В СГРАДА с площ - 13.50 /тринадесет цяло и петдесет стотни/ квадратни метра, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - няма, над обекта - ***.

Така, предявения пред първоинстанциония съд иск е отрицателен установителен, с правно основание 124 от ГПК във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК. В рамките на заявен отрицателен установителен иск няма същински спор за конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ имот или права. Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка на спора. Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба 3 право на собственост на ответника. Най общо казано, в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

Не се установява в процеса Н. и Т. К.и да са собственици на процесния гараж по приращение. Видно от събрания доказателствен материал собствениците на земята са учредили право на строеж на сина си Йордан К. и това право на строеж е реализирано в законоустановения срок. Няма данни учреденото вещно право да е погасено, но пък има данни, че сградата е била завършена още в началото на 1992г. В тази връзка, БлОС приема, че учреденото право на строеж е реализирано и въззивниците не могат да черпят собственически права по силата на приращението. Не се доказва в процеса и обстоятелството ответниците да притежават ограниченото вещно право на ползване върху гаража, нито пък може да се приеме, че правото на собственост е придобито от третата ответница чрез деривативен способ, тъй като праводателите й не са притежавали правото, което са й прехвърлили. Въззивниците не доказват по делото придобиването на правото на собственост, респективно ограниченото вещно право на ползване върху процесния гараж по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи, в т.ч. и чрез давностно владение, тъй като не са ангажирани категорични доказателства, че само и единствено Т. К. явно, необезпокоявано и непрекъснато е владял гаража и то в продължение на 10 години. Затова и Нотариален акт за констатиране право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка № 192, том II, рег. № 11075, дело № 370 от 2019 г. на Нотариус с рег. № 510 в РНК, вписан в СлВпгр.Петрич с вх.рег.№ 1740 от 13.09.2019 г., акт № 190, том VI, дело № 931/2019 г., с който Т.

П. К. е признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ гараж, следва да се отмени. Събраните доказателства в процеса, сочат на извода, че споровете за гаража, между страните по делото, датират от м. октомври 2019 г. , като не е имало проблеми по отношение на процесния гараж и същият се е ползвал спокойно и необезпокоявано от ищцата Н. К. и семейството й.

Предвид изложеното до тук, претенцията по чл.124 ГПК е основателна, а както е и основателно искането по чл.537 ГПК, ал.2.

В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба предвид нормата на чл.

269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, доводи, срещу които се съдържат в иницииращата настоящото въззивно производство жалба.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването 4 на обжалваното решение.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК в размер на общо 1 200,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение /по 600,00 лв. за всяка една от ответниците/, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК и 2бг. Договори за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8068 от 02.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 500/2021 г. по описа на РС – гр. Петрич.

ОСЪЖДА Т. П. К., ЕГН: ********** от /адрес/, Н. Ц. К., ЕГН: 5012220077 от /адрес/ и В.

Т. П., ЕГН: ********** /адрес/ да заплатят на Н. Й. К., ЕГН: ********** и Л. А. К., ЕГН **********, двете с постоянен адрес /адрес/, съдебни разноски, сторени от последните в настоящото производство, пред въззивната инстанция, в общ размер на 1 200 лева.