Решение № 325 от 11.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200463 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № ДАИ-0000062 от 12.12.2022 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция „А.А.“ София е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр на „Х.“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „Х.К.“ № 5 за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба № Н-3 от ... г. на МТ.

Срещу НП е подадена в срок жалба от „Х.“ АД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, както и издаването му при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да се отмени постановлението.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Застъпва становище, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „Х.“ АД притежава лиценз № 10360, валиден до 21.02.2026 г. на Общността за извършване на пътнически превози.

В периода ... г. е извършена комплексна проверка от екип в състав – Б.

Д. и свидетеля И. Т. – инспектори при РД АА София – командировани за извършването на проверката със Заповед № РД-01-442/24.10.2022 г. на Изпълнителния директор на АА за посочения период.

В хода на проверката, инспекторите приели, че „Превозвачът не е организирал работата на водача Г.Г.Г. с ЕГН ********** по такъв начин, че да спазва изискването за времето за управление, като видно от Пътен лист № 0377 от ... г. е извършвал специализиран превоз на пътници, като надвишава времето за управление от 10 часа на 18 часа и 10 минути. Превишението е с 8 часа и 10 минути“.

За така констатираното е съставен акт от свидетеля И. Т. в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател. Постъпило е писмено възражение срещу АУАН. Като е счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, АНО издал атакуваното НП.

В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел и самия Г.Г.Г., който заяви, че на ден извършва няколко курса по превоз на пътници, като между тези курсове има почивки, две от които между 8,00 сутринта и 13,00 часа и между 16,00 ч. и 21,30 часа.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в разпита на свидетелите И. Т. и Г. Г. . Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като ясни, категорични и безпротИ.речиви. Те са дадени от лица без интерес от изхода на делото и се допълват и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, 2 активнолегитимирано да инициира контрол за законосъобразност на НП.

Разгледана съображения: по същество жалбата е основателна по следните

Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати множество нарушения на процесуалния закон, което е основание за отмяна на постановлението по следните съображения:

На първо място в НП така, както е записано, не става ясно дали административнонаказващият орган приема, че нарушението е извършено на ... г. около 13,20 ч. в гр. Пазарджик, в офиса на „Х.“ АД, когато реално е приключила проверката и е съставен АУАН, или на ... г., когато е времето на управление на водача, или евентуално в друг момент, тъй като дружеството е санкционирано, че не организирало работата на посочения водач, т.е. това няма как евентуално да е станало нито на датата на проверката, нито на датата на издаване на АУАН, нито на датата на соченото от водача управление в нарушение, тъй като същият по това време е пътувал по маршрут извън гр.

Пазарджик, офиса на „Х.“ АД, а именно по направление гр. П. - Завод „К.“ Пазарджик, видно от приложения пътен лист и от разпита на самия водач Г..

В тази връзка неясно остава и така посочено място на извършване на нарушението в АУАН и НП – „в гр. Пазарджик, ул. „Х.К.“ № 5, в офиса на „Х.“ АД“. Не става ясно например къде точно е управлявал водача Г. или говорим за такова действие, което е следвало да бъде извършено от дружеството на мястото, където обичайно извършва дейността си. В АУАН и НП въобще не е посочено къде точно е управлявал Г. на ... г. Освен това в АУАН и НП се сочи най-общо, че „видно от Пътен лист № 0377 от ... г. е извършвал специализиран превоз на пътници, като надвишава времето за управление от 10 часа на 18 часа и 10 минути“. Така се извежда извод, че евентуално водачът е управлявал непрекъснато 18 часа и 10 минути, а това не се установи по делото, тъй като видно от приложения пътен лист там са посочени часове и различни маршрути с почивки между тях, като тези обстоятелства се потвърдиха и от разпита на водача Г.. Тъй като липсва конкретно посочване на часове на тръгване и спиране, както и времетраене на управлението от страна на АНО в НП, най-малкото съдът е затруднен да прецени дали тези изводи на АНО относно извършено нарушение са правилни и законосъобразни.

3

При това положение съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като касае фактическия състав на нарушението. От една страна не е посочено кога точно като време е извършено нарушението, а от друга страна не е посочено къде точно е извършено то, нито при какви точно обстоятелства. Тези пропуски водят до съществено нарушаване на правото на защита на наказания, тъй като в случая съдът действа само като въззивна инстанция и не може да променя фактическата обстановка, приета от административнонаказващия орган в постановлението.

На следващо място в НП не е посочено в какво точно се изразява нарушението на самия жалбоподател. Изпълнителното деяние е формулирано с израза „Превозвачът не е организирал работата на водача по такъв начин, че да спазва изискването за времето за управление“, т.е. очевидно се касае за бездействие от страна на жалбоподателя, което бездействие обаче има определено външно проявление - евентуално няма издадени заповеди, не е провеждан надлежен инструктаж или е възлагано извършването на превоз в срокове, които е било невъзможно да бъдат спазени, ако се спазват времената за престой и почивка, или не са извършвани периодични проверки за спазване им от жалбоподателя и др. АНО не е посочил в какво се състои бездействието на жалбоподателя в конкретния случай. Нещо повече по делото се събраха достатъчно доказателства, че дружеството-жалбоподател реално е сторило необходимото да осигури на водача достатъчно дълги почивки между курсовете на управление, като Г. не е управлявал повече от 10 часа в рамките на деня, поради което и нарушението на времето на управление от 10 десет часа не е извършено.

Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда и други доводи. Само за допълнение следва да се отбележи, че наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Наказващият орган не е изложил подробни мотиви в НП (което по 4 същество е липса на такива въобще) защо приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, което следва да бъде уважено и се осъди ответната страна да ги заплати. Разноските са в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени и съответните доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед проведеното съдебно заседание, участието на процесуалния представител на дружеството в него и изготвянето на писмена защита, като не следва да бъде уважавано.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ДАИ0000062 от 12.12.2022 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция „А.А.“ София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр на „Х.“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „Х.К.“ № 5 за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба № Н-3 от ... г. на МТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „А.А.“ София да заплати на „Х.“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „Х.К.“ № 5, сторените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5