Определение № 385 от 22.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Монтана, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500254 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Й.“ ЕАД, подадена чрез адвокат З. Ц., срещу разпореждане № 1617/08.04.2025 г. на РС - Монтана, постановено по ч. гр. дело № 915 /2025 г., в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу С. И. К. относно следните суми 543.52 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625587498 от 15.12.2021г., изм. с Допълнително споразумение № 071002523 от 25.07.2022г. към договор за мобилни услуги, и Договор за мобилни услуги № 626566542 от 25.07.2022г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно.

Поддържа, че договорите, сключени между страните, са прекратени едностранно от заявителя поради неплащане от потребителя на дължимите по договора цени за предоставени услуги, като е издадена обобщаваща фактура, срещу която длъжникът не е възразил. При сключване на договора потребителят се е съгласил с Общите условия, съгласно които при прекратяването на договорите по вина на потребителя се дължи договорена в индивидуалния договор неустойка в максимален размер от три абонаментни такси, която обезпечава вредите от неизпълнението му и невъзможността операторът да получи абонаментните вноски до края на договора, като размерът й не е необоснован и не води до обогатяване на оператора, съответно не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Развити са съображения за размера на неустойката, равняващ се на отстъпките, направени от цената при сключване на договора, както и такива за приложимите норми на ЗЗП относно неравноправни клаузи в потребителските договори.

Моли да бъде отменено разпореждането, като се присъдят съдебни разноски в пълен размер.

Частната жалба е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес в срока по 275, ал. 1 във връзка с чл. 413 ГПК, поради което е допустима за разглеждане.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е започнало по повод заявление на жалбоподателя, подадено до Районен съд - Монтана срещу длъжника 1

С. И. К. . Със заявлението се иска присъждане на сумите: 212.27 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 18/02/202317/05/2023г.ведно със законната лихва от 07.04.2025 г. до плащане на задължението;; 197.44 лева– лизингови вноски, начислени за периода от 18/02/2023 17/05/2023г., ведно със законната лихва от 07.04.2025 г. до плащане на задължението, 543.52 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент;

По заявлението е образувано ч. гр. д. № 915/2025 г. на РС-Монтана, по което е постановено обжалваното разпореждане, с което съдът е отхвърлил искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение за претендираното вземане за неустойки, като за останалите претендирани вземания е издадена заповед за изпълнение.

За да отхвърли искането за неустойки, съдът е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договорите, сключени с потребителя относно неустойката за предсрочното им прекратяване. За потребителя остава неясен начинът на формиране на неустойката. МРС е тълкувал като наличие на неравноправна клауза и това, че единствено когато се стигне до прекратяването на договора по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. По този начин е нарушен принципът за равнопоставеност на страните, като не е предвидено аналогично право на потребителя за автоматично прекратяване на договорната връзка при виновно неизпълнение задълженията на оператора.

Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за правилно и закоонсъобразно, поради което препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение следва да се отбележи:

От приложените към заявлението договори безспорно се установява качеството на длъжника на потребител на услуги, поради което са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите и съдът дължи проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключените между страните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за закупуване на изплащане устройство. С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП е уредена генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори.

Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява: 1/ всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2/ не отговаря на изискването за добросъвестност и 3/ води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при кумулативно проявление на тези предпоставки. Счита се, че клаузите не са индивидуално определени, когато са предварително изготвени от търговеца, респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (арг. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП); уговорени са във вреда на потребителя, а именно накърняват уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат негови законни интереси (арг. чл. 20 от ЗПК); не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика.

Клаузата за неустойка към сключените между страните договори, идентична като съдържание по всеки един от тях, предвижда, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, потребителят дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване 2 до изтичане на уговорения срок, който размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, като месечният абонамент, приложим за нуждите на изчисляване на неустойката, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката се дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най- високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна различна стойност на месечен абонамент. В случай на предоставено устройство потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора за лизинг и цената заплатена от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, поради забава в плащане на дължимите суми по договора съгласно чл. 19в от приложимите към договорите Общи условия, според която разпоредба доставчикът може да прекрати едностранно индивидуален договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане сроковете за това, уговорени в договора или посочени в ОУ. Основанието за прекратяване на договора не е индивидуално уговорена клауза като част от ОУ без доказателства потребителят да се е запознал и съгласил с приложимите ОУ съгласно чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП. С тази клауза от ОУ се нарушава принципът за равнопоставеност на страните, като не е предвидено аналогично право на потребителя за едностранно прекратяване договорната връзка при виновно неизпълнение задълженията на оператора. Нарушава и изискването за добросъвестност поради липса на посочване по ясен начин дали е приложима при частична или пълна забава, срока на забавата, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена възможност на потребителя след предупреждение да изпълни задължението си в определен срок, за да избегне прекратяване на договора. Клаузата за плащане на неустойка, макар и да е включена в индивидуалния договор, представлява с оглед съдържанието й стандартна такава, доколкото е напълно идентична като съдържание по всеки един от договорите, поради което и към датата на сключване на договора за потребителя остава неясен размерът на неустойката, която би дължал при предсрочното му прекратяване, както и относно начина на формиране на дължимата неустойка. В процесните договори се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, посочени са дължимите месечни абонаментни такси, въпреки което размер на конкретната неустойка в самия договор не е посочен. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Това изискване следва да се схваща задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.

При неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя той остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

Горепосочените обстоятелства обосновават вероятна неравноправност на клаузата за неустойка в процесните договори, както и на предвидената в чл. 19б от ОУ клауза за едностранно прекратяване на договорната връзка, поради което и претенцията за заплащане неустойка поради прекратяване на договорите е неоснователна.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание горното Окръжен съд-Монтана

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1617/08.04.2025 г. на РС - Монтана, постановено по ч. гр. дело № 915 /2025 г . в ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4