Определение № 1267 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1267 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501071 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ АД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2307/12.03.2024 г., постановена по гр. д. № 1416/2024 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив, ХIV гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на банката в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 148,77 лева – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост, и 239,66 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, описани в извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на М. Д. М. по договор за кредит от 08.11.2021 г.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „Банка ДСК“ АД счита постановеното разпореждане за незаконосъобразно. Неправилно районният съд приел, че била налице вероятна неравноправност и вероятно противоречие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК на клаузата, на която се основавало исканото обезщетение за забава преди и след изискуемостта на кредита.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД при забава кредиторът имал право на обезщетение.

Формулировката на клаузата на чл. 16.1 от ОУ, въз основа на която се търсело обезщетението, била продиктувана не от желанието на кредитора да получи обезщетение за забава в размер над 10 % от забавената главница, а от желанието му да посочи на потребителя, че при забава задължението му да плати възнаградителната лихва не се прекратява – т.е. че освен възнаградителната лихва, която поначало дължи, той дължи и неустойка за забавата в размер на 10 процентни пункта. Дори да се счете, че тази клауза не произвежда действие, то следвало тя да бъде заместена от законовата норма на чл. 86 от ЗЗД.

Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови определение, с което да уважи заявлението в отхвърлените части.

По същество жалбата е неоснователна. Това е така поради долуизложените 1 съображения.

За да отхвърли заявлението на „Банка ДСК“ АД в частта досежно обезщетенията за забава, Пловдивският районен съд е приел, че съществува обоснована вероятност то да се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да противоречи на закона.

Изводите се споделят от въззивния съд по долуизложените съображения.

Заповедното производство не е исково производство. Основната му цел е не да разреши спор със сила на пресъдено нещо, а да постигне разрешение на въпроса спорно ли е въобще вземането на заявителя. В случаите на заявления, касаещи потребителски договори, нужно е да се съобразят и специфичните правила за защита на потребителите като страна в по-неизгодна икономически позиция. Заповедното производство е едностранно, при него липсва състезателност, ограничени са възможностите на съда да изследва фактите.

Именно поради горните характеристики преценката на заповедния съд, дали искането съответства на закона и основава ли се на неравноправни клаузи в потребителски договор, е по същество обща и практически – предварителна. Тя се извършва prima facie, без да се събират всички възможни доказателства и без да се слуша становището на длъжника.

Тези са причините законът да задължава заповедния съд тогава, когато прецени, че съществува вероятност искането да се основава на неравноправна клауза или да противоречи на закона или добрите нрави, да откаже издаване на заповед за плащане (чл.

411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК). Това не препятства възможността на заявителя да получи съдебно признание на вземането си в състезателно исково производство, а напротив – при отхвърляне на заявлението нему се указва тъкмо тази възможност (чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК).

Настоящият случай е именно такъв - длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП.

Клаузата, въз основа на която сам заявителят е посочил, че търси обезщетение за забава (чл. 16.1 от ОУ към договора за кредит), се съдържа в общи условия, поради което е налице основание да се приеме, че съществува вероятност тя да не е индивидуално уговорена. Отделно от това, формулировката й не е достатъчно ясна, че от нея при проверка да става явно, че не води до значително неравновесие в правата между кредитора и потребителя и че отговаря на изискването за добросъвестност. Напротив, при самостоятелен прочит, клаузата е обосновано вероятно да е уговорена във вреда на потребителя и да му възлага при забава да заплати необосновано висока неустойка (чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПП) или да заплати обезщетение, противоречащо на императива на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Позадълбочена преценка изисква да бъде изследван напр. въпросът, как банката е прилагала клаузата, респ. обезщетение за забава за какви периоди в какви размери действително е начислявала. Такова изследване не може да се извърши в заповедното производство, предвид казаната негова водеща функция и липса на състезателност. При така формулирана клауза на чл. 16.1 от приложимите общи условия, мястото на такова изследване е в исковото производство. Оплакванията на жалбоподателя са неотносими към общата предварителна преценка на заповедния съд.

Изложеното е важимо и за довода на жалбоподателя, че следвало дори и недействителна клаузата да се замести по реда на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от съответната императивна законова норма – такъв извод е предпоставен от подробно изследване на приложението на клаузата и категорично становище на съда по нейната неравноправност.

Въз основа на гореизложеното, обжалваното разпореждане е законосъобразно и 2 следва да потвърдено.

По разноските:

При този изход от делото на частния жалбоподател не се дължат исканите разноски.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2307/12.03.2024 г., постановена по гр. д. № 1416/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХIV гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3