Решение № 65 от 24.06.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Девин, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100457 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК; по чл. 55, ал.1 ЗЗД; по чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че на 23.09.2022 г. е сключила договор с ответното дружество, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 2000.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 36.00%, годишен процент на разходите – 42.58 %. Твърди, че съгласно договора за заем, същия следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. Счита, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в договора в размер на 1002.33 лева, като начислена неустойка се заплаща заедно със следваща погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка. Счита, че преценката за действителността на клаузата за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е 1 дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както й от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Твърди, че преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случаи към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството им на паричните или непаричните и размерът на задълженията, на които е обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Счита, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя можи да има и санкционна функция. Счита, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора били настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които били учредили лично обезпечение. Твърди, че предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функции, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Твърди, че Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Счита, че било предвидено да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за 2 договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че на плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателя да не може да изпълни договорните си задължения: за кредит от 2000.00 лева заемателят се е задължил за осигури поръчителство на лица с визирани условия в договора; ограничение в процесния договор за заем са налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват – те могат да бъдат само физически, но не и юридически лица. Счита, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанкова финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция, както и че в добросъвестните отношения, легитимния кредитов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Твърди, че няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателя поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липса на някои от тях той да не отпусне заема. Счита, че дори да се приеме, че кредитора реално е имал за цел, макар и след сключване на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Твърди, че кредитодателя не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители – едва три дни след сключване на договора. Счита, че поставяне на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспортирана в ЗПК. Твърди, че от член 8, параграф 1 на Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на 3 кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни, също и че задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Счита, че в този смисъл в съображение 26 на Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Счита, че преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръх задлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити от пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема, като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Твърди, че в този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Счита, че в този смисъл клаузата, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Твърди, че по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го осъществи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Счита, че съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата /решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson/. Твърди, че кредиторът в настоящия 4 случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечен кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не може да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Счита, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препядствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Счита, че неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Молят съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 27 от договора за кредит, сключен със „С. - К.“ АД на 23.09.2022 г. предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, моли да се постанови решение, с което се осъди „С. - К.“ АД да върне сумата от 137.45 лева /допуснато изменение в о.с.з./ платена неустойка по договор за кредит от 23.09.2022г. получена в периода от 23.09.2022г. до 30.11.2023г. поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника им адв. Х. Н., който счита така 5 депозирания иск за допустим, но неоснователен. Не се противопоставя да бъдат приети като доказателства приложени писмени доказателства към исковата молба ако са надлежно заверени съгласно чл. 183 от ГПК, като заявява, че ще се ползвам от тях в процеса. Твърди, че в действителност на 23.09.2022 година между представляваното от него дружество „С. - К.“ АД като кредитор и ищеца С. М. К., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 883*, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950.00 лева. (деветстотин и петдесет лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че на същата дата представляваното от него Дружество е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в банка ДСК. Счита, че следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави излага следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „С. - К.“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на www.st**edit.bg. Счита, че съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „С. 6 К.“ АД, находящ се на адрес: www.st**edit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Твърди, че комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит, като това можело да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставял на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). Твърди, че в раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че „Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.