Решение № 112 от 27.06.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Разград, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223300500121 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, гр.София, ЕИК 131134023, подадена чрез юрисконсулт против решение №4/05.01.2022г., постановено по гр.дело №1091/2021г.по описа на РРС, в частта му с която съдът е отхвърлил претенциите на банката против ответника ОГН. СТ. П. за установяване дължимост на сумите: 1684,52 лв. договорна лихва за периода 25.12.2018 г. – 19.06.2020 г. и обезщетение за забава от 590,50 лв., дължимо за периода 25.12-2018 г. – 03.07.2020 г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№920/2020 г. по описа на РС Разград срещу ответника по сключен между страните договор за потребителски кредит от 19.11.2018г. Заявена е претенция за разноски за две инстанции.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваните части, с искане за неговата отмяна и уважаване на установителните претенции за същите.Излагат се подробни съображения.С жалбата не се правят доказателствени искания.

Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор на възивната жалба, чрез особения представител, като застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението в атакуваните части.

Разградският окръжен съд, като съобрази доказателствата по делото, с оглед доводите и становищата на страните, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законовия срок и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от “Ти Би Ай Банк”ЕАД , с която са предявени обективно съединени искове срещу ОГН. СТ. П. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 4 480 лв. главница, ведно със законната лихва от датата подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, 1 684,52 лв. договорна лихва за периода 25.12.2018 г. – 19.06.2020 г., сумата 590,50 лв. обезщетение за забава за периода 25.12.2018 г. – 03.07.2018 г. Ищецът твърди, че е за същите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№920/2020 г. по описа на РРС, че на 19.11.2018 г. между ответника и “Ти Би Ай Кредит”ЕАД е сключен договор за потребителски кредит 1

№7000877262 за сумата 4480 лв., като част от сумата в р-р на 2 549 лв. са преведени за погасяване на предходно задължение по договор 7000678077, а останалата част са преведени по сметка на ответника, че е уговорена и начислена еднократна такса за оценка на риска в размер на 480 лв., която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя, че цялото задължение по договора за кредит е в размер на 6598,53 лв. , която сума е разсрочена на 32 погасителни месечни вноски. При лихвен процент по договора от 30,48%, ответникът е преустановил плащането на 15.12.2018 г., като неплатения остатък от задължението възлиза на 4480 лв. главница и 1 684,52 лв. договорна лихва, върху които ищецът начислил и обезщетение за забава в размер на 2 119,06 лв.Заявена е претенция за разноски в заповедното и исковото производства.

Ответникът ОГН. СТ. П., чрез назначения му особен представител оспорва исковете. Счита договорът, представен по делото за сключен в нарушение на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит, както и, че от договора не става ясно представителството на кредитодателя, както и как е усвоен същия и какви са плащанията по него.Сочи, че клаузите в договора нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца, че договорената лихва значително надхвърля законовата такава, , че таксата по чл.7.1 от договора не съответства на изискванията на чл.10А, ал.1 от ЗПК, , че липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация по какъв начин е формиран ГПР, с което са нарушени чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.

Не е спорно между страните, че на 19.11.2018 между ответника ОГН. СТ. П. и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №7000877262. В чл.7 от договора е записано, че отпуснатата като кредит сума е в размер на 4 000 лв. със срок на издължаване – 25.07.2021 г. В чл.7.1 е вписана и еднократна такса за оценка на риска в размер на 480 лв., както и това, че таксата е дължима в деня на подписване на договора за кредит, че се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, като посочената такса е включена в общия размер на кредита, който става 4 480 лева.

В чл.9.1. от договора е посочен годишния лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит – 30,48%, а в чл.9.4 – че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. В чл.10 е посочен годишен процент на разходите в размер на 48,05%, без да се посочва по какъв начин е формиран същия, както и общата дължима от потребителя сума – 6 598,53 лв.

Погасителния план към договора е в т.11.2 от същия и в него са посочени размерите на съответните вноски, без да се посочва каква част от тях се отнасят за главницата, за таксата за оценка на риска и за възнаградителната лихва по договора. Вноските са записани като ежемесечни в размер на 206,20 лв. Към договора са приложени заявление-декларация от ответника за установяване на договорни отношения, искане за откриване на банкова сметка и рамков договор за платежни услуги и декларация за предоставяне на общи условия. Според представеното извлечение от банкова сметка ответникът е получил сумата 1450 лв., изплатени на каса, а сумата 2 549 лв. е преведена чрез вътрешно банков превод за рефинансиране на друго задължение. В тази връзка ответникът е подписал заявление за рефинансиране на задължение /л.16/. В т.16.2 в договора е записано, че при допуснато от потребителя пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите вноски. От приложеното извлечение от сметка е видно, че ответникът е просрочил още първата от вноските – тази с падеж 25.12.2018г., като не е заплатил нито една вноска, както по време на действието на договора или след него, вкл. и в хода на делото.

С уведомление от 28.02.2020 г. , връчено на ответника на 19.06.2020 г. същият е уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията му по същия.

Банката е подала на 15.07.2020 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ОГН. СТ. П..По образуваното пред РРС ч.гр.д.№920/2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сумата 4480 лв. главница, ведно със законната лихва от 14.07.2021 г., 1684,52 лв. договорна лихва за периода 25.12.2018 г. – 19.06.2020 г., 590, 50 лв. обезщетение за забава за периода 25.12.2018 г. – 03.07.2020 г. и 185,10 лв. разноски по делото.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е дал едномесечен срок на кредитора за предяви искове за установяване на 2 вземанията, което е и сторено с исковата молба.

Пи горната фактическа обстановка, РРС е уважил частично предявените установителни искове.Приел е, че процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, като на първо място е приел недължимост на сумата 480 лв., записана в договора като еднократна такса за оценка на риска, приемайки я за прикрита такса за управление на кредита, целяща заобикаляне на забраната, регламентирана в чл.10а, ал.2 от ЗПК и нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на погасителния план в договора е приел, че съдържа информация единствено относно падежната дата и размера на всяка вноска, но не и посочената в чл.10, ал.1 т.12 от ЗПК информация, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълните разходи.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК изисква договора за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а разпоредбата на т. 12 изисква договорът да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете, условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е необходимо допълнителните разходи. Когато лихвения процент не е фиксиран или когато допълнителни разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи, съгласно договора за кредит.

Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК са въведени от законодателя в изпълнение на задължението му за транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Посочените по-горе текстове пресъздават чл. 10, § 2, букви "з" и "и" от Директивата.

В настоящия случай, в процесния договор е инкорпориран погасителен план, на стр. 2 от договора, в който са посочени 32 бр. вноски, като 31 бр. вноски са по 2 06, 20 лв., а последната 1 бр.вноска е от 2 06, 33 лв. Посочени са размера на вноската и падежната дата. В чл. 7. 1 от Договора е посочено, че еднократната такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план и заявеното желание. Определен е фиксиран лихвен процент от 26, 36 %.

Настоящият състав намира, че потребителския договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми не е необходимо за процесното правоотношение, поради факта, че лихвения процент е фиксиран.

С решение на СЕС от 09.11.2016 г. по село С-42/15 /Home Credit Slovakia a. s. срещу Klbra Bhryovb/ е прието, че чл. 10, § 2, б. "з" и "и" от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба, при тълкуване и във връзка с чл. 22, § 1 от нея. В този смисъл е и Решение от 05.09.2019 г. по село С331/18.

Съгласно чл. 10, § 2, б. "и" и § 3 от Директива 2008/48/ЕО само при искане на потребителя, кредиторът, в срока на договора, е длъжен да му предостави безплатно извлечение под формата на погасителен план.

3

Във връзка с горното, липсата в погасителния план на разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент не може да влече недействителността на договора, на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, така както е приел първоинстанционния съд.