Определение № 436 от 11.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Благоевград, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500343 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производство се разглежда по реда на чл. 122 ГПК.

С Определение № 250/20.02.2026г., постановено по цитираното ч.гр.д. № 338/2026г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е повдигнал спор за подсъдност с РС Разлог, по прекратеното гр.д. № 363/2025г. по описа на съда.

Производството по делото е образувано е по заявление с вх. № 546/07.03.2024г., подадено пред РС Благоевград от Г. Д. Ц., ЕГН **********, от ***, срещу длъжника Л. Й. Т., ЕГН ********** от ***, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 6700 лева, представляваща дължима сума по силата на издаден на 06.01.2023г. запис на заповед с падеж на определен ден - 26.01.2023г. и 935 лева - законна лихва за забава върху сумата от 6700 лева, от дата на падежа 26.01.2023г. до датата преди подаване на заявлението, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (07.03.2024г.) до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на съдебни разноски- дължима държавна такса в размер на 152,70 лева.

Искането е основано на сключен между страните Г. Д. Ц., ЕГН ********** и Л. Й. Т., ЕГН **********- Договор за заем от 06.01.2023г. и Запис на заповед от 06.01.2023г., с която издателят на записа на заповед- Л. Й. Т., безусловно и неотменимо се е задължила да плати без протест и без разноски на Г. Д. Ц., сумата от 6700лв., като падежът на паричното задължение е 26.01.2023г., а мястото на плащане- гр. Благоевград.

С Определение № 489/08.03.2024г. по образуваното гр.д. 546/2024г. по описа на РС Благоевград, производството пред сезирания съд е прекратено и препратено по подсъдност на осн. чл. 411 ал.1 изр. 2 от ГПК на РС Разлог, тъй като след справка с НБД Население, установено е че към 07.03.2024г./датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, 1 постоянния и настоящ адрес на длъжника е бил- с. Елешница, Община Разлог.

С Разпореждане № 514 от 25.03.2024г. по образуваното ч.гр.д. № 348/2024г. по описа на РС Разлог, съдът е уважил искането по заявление с вх. № 546/07.03.2024г., като е издал Заповед № 185 от 25.03.2024г. за изпълнение на парично задължение, срещу длъжника Л. Й. Т., ЕГН **********, за претендираните от кредитора Г. Д. Ц., ЕГН ********** парични суми. Въз основа на допуснатото незабавно изпълнение на цитираната заповед е издаден и изпълнителен лист в полза на заявителя - кредитор, спрямо длъжника за присъдените като дължими суми.

На 13.12.2024г. длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, в срока и по реда на чл. 414 от ГПК.

С Определение № 194/04.02.2025г. постановено по ч.гр.д. № 348/2024г. по описа на РС Разлог, съдът по заповедното производство е спрял производството по изпълнително дело № 156 по описа за 2024г. на ЧСИ М. В., с per. № 797 и район на действие - Окръжен съд Благоевград с взискател Г. Д. Ц., ЕГН ********** от *** и длъжник Л. Й. Т., ЕГН ********** от ***, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 185 от 25.03.2024г., постановена по частно гражданско дело № 348 по описа за 2024г. на Районен съд - Разлог.

Указал е на заявителя Г. Д. Ц., ЕГН ********** от ***, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, считано от връчване на настоящето определение, като довнесе дължимата държавна такса, както и че в случай на непредставяне на доказателства пред съда, че е предявил иска в посоченият от съда срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение на парично задължение изцяло.

РС Разлог е бил сезиран с ИМ с вх. № 2267/25.02.2025г. като е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК. Подадена е искова молба от Г. Д. Ц., ЕГН ********** с адрес: ***, срещу Л. Й. Т., ЕГН ********** с адрес: ***, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземане по издадената Заповед № 185 от 25.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 348/2024г. по описа на РС Разлог.

В срока за отговор на исковата молба, е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който ответникът- Л. Й. Т., ЕГН **********, е направила възражение за местна подсъдност, като сочи, че постоянният адрес и е в гр. Благоевград /представено е копие на документ за самоличност- лична карта издадена на 11.08.2011г./, като се иска от съда делото да се изпрати по подсъдност в Районен съд Благоевград.

При преценка досежно компететния съд за разглеждане на предявения иск, с Определение № 2016/03.11.2025г. по образуваното ч.гр.д. № 363/2025г. по описа на РС Разлог, сезираният със заявлението по чл. 417 от ГПК първоинстанционен съд, е прекратил делото пред себе си, тъй като е счел че същото не му е местно подсъдно и е изпратил същото по компетентност на РС Благоевград.

2

Съставът на РС Разлог е приел, че предвид предмета на делото, приложима в случая е общата местна подсъдност, уредена в чл. 105 ГПК- по седалището или постоянния адрес на ответника. Приел е възражението за местна неподсъдност за направено в срока по чл. 119 ал.

3 ГПК и в този смисъл своевременно. При съобразяване на представения по делото документ за самоличност на ответника, както и нотариален акт с ИМ, в който са обективирани данните на ответника Л. Й. Т., ЕГН **********, към дата 01.06.2023г., постоянният адрес на същата е в ***, поради което е прието че местно компетентен да разгледа предявените искове е Районен съд Благоевград, тъй като местнокомпетентен по предявените срещу физически лица искове е съдът, в чийто район се намира техният постоянен адрес (чл. 105 ГПК).

Съставът на РС Разлог е счел, че настоящето производство не попада и в изключенията на чл.109 от ГПК, тъй като подсъдността по чл. 109 ГПК намира приложение само и единствено по отношение на вещни и облигационни искове с предмет недвижими имоти. Не е налице и хипотезата на чл. 113 от ГПК. Нормата на чл. 113 ГПК е приложима единствено към физическите лица, притежаващи качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Изложени са доводи, че длъжникът като издател на ценна книга- запис на заповед по чл.535 ТЗ/абстрактна правна сделка) няма качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 ЗЗП. Длъжникът като заемополучател също няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Прието е че записът на заповед по чл.

505 ТЗ не е потребителска услуга по смисъла на § 13, т.14 ЗЗП и издателят на записа на заповед не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и по отношение на него не приложима е нормата на чл. 411, ал. 1, изр. 2, предл. 1 ГПК.

С Определение № 2016/03.11.2025г. по гр.д. № 363/2025г. по описа на РС Разлог, съдът е прекратил производството пред себе си и е препратил същото на осн. чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 105 от ГПК по компетентност на РС Благоевград.

С Определение № 250/20.02.2026г., постановено по ч.гр.д. № 338/2026г. по описа на РС Благоевград, производството по делото е прекратено и изпратено на ОС Благоевград, след повдигната препирня за местна подсъдност.

Изложени са съображения, че нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК не съдържа особени правила във връзка с родовата и местната подсъдност, поради което са приложими общите разпоредби на процесуалния закон. Съставът на РС Благоевград също е приел, че не е налице хипотеза на специална местна подсъдност, а следва да се приложи правилото на общата подсъдност по чл. 105 от ГПК. Съобразил е, че заявлението по чл.417 ГПК и установителният иск са подадени преди да влязат в сила разпоредбите за централизираното разпределение на заповедните производства /01.07.2025г./, поради което подсъдността по исковото производство се стабилизира към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред съда по заповедното производство и дори да има последващи промени в адреса на длъжника /макар настоящият случай да не е такъв/, същите са ирелевантни. Така съдът в РС Благоеврад е приел че при спазване на правилото на чл. 105 от ГПК местно компетентният съд, който следва да разгледа предявения иск по реда на чл. 422 ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК, се 3 явява РС Разлог, тъй като ответницата Л. Й. Т., към датата на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК /07.03.2024г./ е била с постоянен адрес в ***, което населено място попада в съдебния район на РС - Разлог.

За да осъществи правомощията си съобразно чл. 122 от ГПК, настоящия състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

Окръжен съд Благоевград е компетентен да разглежда настоящия спор за подсъдност, тъй като той е по-горния по степен съд, в чийто район се намира районния съд, който последен е отказал да разгледа делото.

Настоящият решаващ състав намира, че компетентен да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е Районен съд Разлог, поради следните съображения:

Съгласно § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр.11/2023г., на 01.07.2024г. следва да влезе в сила изменението на чл. 411 ал. 1 ГПК, според което заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. С последващо изменение на § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 11/2023г., направено с § 2 от ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 67/2024г., датата на влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 11/2023г. е изменена от 01.07.2024г. на 01.07.2025г. Законодателят е придал обратно действие на § 2 от ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр.

67/2024г., като съгласно § 4 от ЗР на ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 67/2024г. г., разпоредбата влиза в сила от 01.07.2024г. Ето защо макар и към датата на образуване на заповедното производство пред Районен съд - Благоевград местната подсъдност по отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 10 ГПК да се е определяла съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК в редакцията на ДВ, бр.11/2023г., впоследствие влизането в сила на измененията в заповедното производство, в т.ч. касаещи местната подсъдност, е отложено до 01.07.2025г. Предвид изложеното следва да се приеме, че към момента на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение е действала редакцията на чл. 411, ал. 1 ГПК, обн. ДВ, бр. 100/2019г., съгласно която местната подсъдност се определя според постоянния адрес на длъжника, доколкото същият не е потребител.

С Определение № 2272 от 14.08.2024г. на ВКС по ч.т.д. № 1345/2024г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, е коментиран въпроса местната компетентност на съда, пред който е предявен иска по чл. 422 ГПК съвпада ли с местната компетентност на съда по издаването на заповедта за изпълнение/във вр. с Определение № 523/28.06.2010 г. по ч. т. д.

№ 334/10 г. на І т. о. на ВКС/, като е отговорено на поставени въпрос: При промяна на адреса и/или седалището на ответника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на депозирането на исковата молба срещу него по чл. 422 ГПК, кой е местно компетентния съд- този, в чийто район е бил адресът и/или седалището на ответника към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или този, в чийто район е бил адресът и/или седалището на ответника към момента на подаването на исковата молба 4 по чл. 422 ГПК? /във вр. с Определение № 71/08.02.2018г. по ч. т. д. № 224/18 г. на І т. о. на ВКС/.

Настоящият състав на ОС Благоевград намира, че според действащата към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, в редакция на чл. 411 ал. 1 изр. 1 ГПК /ДВ бр.

100/2019г./, заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника, а според изр. 2 на същата разпоредба- заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу потребител се подава в съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липсата на настоящ адрес - постоянния.