Решение № 16 от 16.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. К., 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело № 20255100900016 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

В исковата си молба ищецът Застрахователна компания „Л. И.“ АД гр.

С. твърди, че на 08.01.2016 г. в гр. К. ответникът С. Ф. М., като водач, управлявайки лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № ******, в нарушение на правилата за движение по пътищата, реализирал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Ш. Е. с ЕГН **********. Било образувано НОХД № 158/2016 г. по описа на Окръжен съд - К., по което била постановена влязла в сила присъда, с която С. Ф. М. бил признат за виновен в това, че на посочената дата, управлявайки в пияно състояние описания автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта от 1,31 промила, е реализирал ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на И. Ш. Е.. Присъдата била потвърдена с решение по ВНОХД № 674/2016 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Въззивното решение било оставено в сила с решение по КД № 499/2017 г. по описа на ВКС. Твърди се в исковата молба, че към датата на ПТП-то със Застрахователна компания „Л. И.” АД бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица № ***********, със срок на валидност от 15.09.2015 г. до 14.09.2016 г.

1 по отношение вредите, които водачът на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“, с посочения регистрационен номер, би причинил на трети лица и за които отговарял съгласно българското законодателство. Наследниците на починалия в това ПТП И. Ш., а именно: Ш. М.али Д., И. М. Д., Г. И. Е., Г. И. Е. и Е. И. Е., предявили претенция за обезщетение на причинените им неимуществени вреди. Било образувано ГД № 5550/2018 г. по описа на СГС и било постановено решение, с което ЗК „Л. И.“ АД била осъдена да заплати на Ш., И. и Г. сумите от по 80 000,00 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, както и обезщетение за забава върху тази сума, за периода от 08.01.2016 г. до окончателното изплащане, и на Г. И.

Е., и Е. И. Е. от по 100 000,00 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, 13 345,00 лв. за обезщетение за причинените имуществени вреди на Г. И. Е. и 17 170,00 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди на Е. И. Е., ведно с лихва за забава от 08.01.2016 г. до окончателното изплащане върху тези суми. Решението било постановено при участието на С. Ф. М., като трето лице - помагач на страната на ответника, и в тази връзка се твърди, че постановеното решение има обвързваща сила по отношение на подпомагащата страна в производството.

Сочи се още, че след влизане на решението в сила било извършено доброволно плащане от страна на ЗК „Л. И.“ АД, като по сметката на адв. Я.

С. било извършено плащане на присъдени суми, подробно посочени в исковата молба, а именно: на 16.09.2020 г. е преведена сума от 25 000,00 лева; на 24.10.2020 г. е преведена сума от 50 000,00 лева; на 11.12.2020 г. е преведена сума от 25 000,00 лева; на 24.12.2020 г. – 20 000,00 лева; на 15.01.2021 г. – 35 000,00 лева; на 29.01.2021 г. – 50 000,00 лева; на 12.02.2021 г.

– 50 000,00 лева; на 26.02.2021 г. – 40 000,00 лева, на 06.03.2021 г. – 50 000,00 лева; на 15.03.2021 г. – 50 000,00 лева; на 2 26.03.2021г. – 73 186,70 лева; на 09.04.2021 г. – 45 515,00 лева; на 14.05.2021 г. – 30 000,00 лева; на 28.05.2021 г.

– 60 000,00 лева; на 18.06.2021 г. - 70 000,00 лева; на 08.07.2021 г. – 60 239,00 лева и на 14.07.2021 г. – 24 130,00 лева, като за общо репариране на причинените вреди на наследниците на И. Ш. Е. било изплатено обезщетение в размер на 704 884,00 лева.

Претенцията е съдът да осъди С. Ф. М. да заплати на ищцовото дружество сумата от 50 000,00 лв., представляваща частичен иск от общата претенция на 704 884,00 лв., явяваща се изплатено застрахователно 2 обезщетение за репариране на претърпените от наследниците на И. Ш. Е., вследствие настъпилото на 08.01.2016 г. застрахователно събитие, вреди.

Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и деловодни разноски.

С допълнителна искова молба ищецът сочи, че съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК решението на гражданския съд, за което се сочи да е влязло в сила, с което застрахователят е осъден да заплати обезщетение на увредените лица, има задължителна сила спрямо третото лице – помагач в отношенията му със страната, на чиято страна е встъпило, относно установените с решението правопораждащи факти и правни последици.

С молба за изправяне на нередовности на ИМ с вх. № 2477/28.05.2025г.

/л.33/ ищецът посочва, че искът е частичен от обща претенция в размер на 739 884лв.

С молба с вх. № 1088/05.03.2026 г., депозирана през ЕПЕП, ищцовото дружество предявява увеличение на предявения частичен иск със сумата от 369 646,00 лв., с оглед плащания по платежни документи, подробно описани в молбата, при което общата претенция по иска с поисканото увеличение е в размер на 374 646,00 лв., в която сума влизат и вече предявените 50 000,00 лв.

С протоколно определение от 10.03.2026г. и след ново конкретизиране на исковата претенция от страна на процесуалния представител на ищеца, съдът е допуснал увеличение на предявения иск със сумата от 369 646,00 лв. като общата претенция на иска е в размер на 374 646,00 лв ., предвид извършените плащания, които ищецът сочи да е извършил и която сума се явява частичен иск от обща претенция на стойност 704 884,00 лв.

Ответникът, чрез назначения особен представител, в представения отговор оспорва предявените искове като твърди, че обстоятелствата, описани в исковата молба, не отговарят на фактическото положение. Прави се възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника, което възражение е неконкретизирано и немотивирано. Излага се становище по същество. Оспорват се размерите на причинените вреди и на заплатеното от ищеца обезщетение, като се твърди, че тези обезщетения не съответстват на реалните стойности на сумите, необходими за отстраняване на щети. Оспорват се направените от ищеца плащания. Искането е предявеният иск да се 3 отхвърли като неоснователен и недоказан.

С доклада по делото съдът е счел за безспорно наличието на застрахователната полица, посочена в исковата молба; влязла в сила Присъда по НОХД № 158/2016 г. по описа на ОС - К.; Решение по ВНОХД № 674/2016 г. по описа на АС - Пловдив; Решение на ВКС по КД № 499/2017 г. по описа на ВКС; както и решение по ГД № 5550/2018 г., по описа на СГС.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с присъда №15/26.10.2016г. Окръжен съд – К. е признал подсъдимият С. Ф. М., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 08.01.2016 г. в гр.К., на бул. „Х. Б.”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.

№ ********, нарушил правилата на движение, посечено в чл.21, ал.2, във вp. ал.1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, като превишил стойността на скоростта, сигнализирана с пътен знак 26, забраняващ движението със скорост по-висока от 40км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на И. Ш. Е. с ЕГН ********** от с.Г., обл.К. и причинил средни телесни повреди на А. И. М. с ЕГН ********** от с.Г., обл. К., изразяващи се в счупване на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около три месеца при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на дясната бедрена кост; счупване на двете кости на дясната подбедрица, в областта на глезенната става; счупване на втора, трета и четвърта кости на дясното стъпало, довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за около осем-десет месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 7-8 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес и травматичния шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „б” и ,,в”, предл.1-во, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 4 от НК, му е наложил наказание ”лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 2 /два/ месеца, което на основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. На основание чл.343 г във вр. с чл.37, т.7 НК съдът е наложил на подсъдимия С. Ф. М. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 /пет/ години.

Присъдата е потвърдена с решение по ВНОХД № 674/2016г. по описа на АС – Пловдив, като въззивното решение е оставено в сила с решение по КД № 499/2017г. по описа на ВКС.

Установява се от приложеното, влязло на 03.07.2020г. в законна сила решение от 27.05.2020г., постановено по ГД № 5550/2018г. по описа на СГС, че наследниците на починалия в описаното ПТП И. Ш. Е., са предявили пред настоящия ищец претенции за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените и имуществени вреди, причинени от застрахования при него водач, като съдът е осъдил Застрахователна компания „Л. И.“ АД да им заплати обезщетения, както следва:

1. на Ш. М.али Д. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на И. Ш. Е., при ПТП от 08.01.2016 г., причинено от водача на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № ******, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2016 г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 150 000 лева.

2. на И. М. Д. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на И. Ш. Е., при ПТП от 08.01.2016 г., причинено от водача на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № ******, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2016 г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 150 000 лева.

5

3. н а Г. И. Е. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на И. Ш. Е., при ПТП от 08.01.2016 г., причинено от водача на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № ******, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2016 г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 160 000 лева.

4. на Г. И. Е. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 13 345 (тринадесет хиляди триста четиридесет и пет) лева, представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди - неполучена издръжка, за периода от датата на деликта на 08.01.2016 г. до навършване на пълнолетие 02.02.2029 г., които вреди са понесени в следствие смъртта на И. Ш. Е., при ПТП от 08.01.2016 г., причинено от водача на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № ******, заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 08.01.2016 г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лева и за имуществени вреди от 20 017, 50 лева.