Решение № 3834 от 12.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3834 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100105908 по описа за 2022 година прецени:

Делото е образувано по предявени от А. А. Г. срещу А. Е. В. осъдителни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди и обезщетение в размер на 2885,94 лева за имуществени вреди, настъпили вследствие тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 ал. 2 от НК – постоянна слепота с лявото око, виновно причинена от ответника.

Пълномощникът на ищеца А. А. Г. излага, че на 14.12.2020 г. при иницииран от поведението на ответника конфликт, ответникът А. Е. В. след удар с дървена пръчка в областта на лявото око причинил на ищеца разкъсноконтузна рана на левия клепач, разкъсна рана на лявото око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, придружено от загуба на съзнение.

Нараняването наложило спешно оперативно лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ на същия ден. Впоследствие на 22.12.2020 г. била проведена нова операция на лявото око в УМБАЛ „Света Анна“. На 23.02.2021 г. била проведена нова операция в УМБАЛ „Св. Анна“за подобряване положението на ириса и зеницата на лявото око, при която на ищеца била поставена изкуствена леща.

Във връзка със събитието било образувано наказателно производство, което приключило с одобряване на споразумение на 16.12.2021 г. по НОХД № 7482/2021 г. на СРС. По силата на споразумението, ответникът бил признат за виновен в причиняване на ищеца на тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на лявото око – престъпление по чл. 128 ал. 1 НК.

В исковата молба се твърди, че вследствие деянието и причиненото травматично увреждане ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се 1 в постоянно нарушаване на зрението, свързано с нарушение на възприятието на заобикалящата го среда, и произтичащо от него чувство за несигурност, отчаяние и депресивни мисли. Ищецът изпитал отрицателни емоционалнопсихични преживявания, свързани с променения му външен вид, начина, по който би могъл да бъде възприет от колегите си в учебното заведение, където учел, промяна в ежедневието на ищеца, свързана с невъзможност за активен живот, спорт и невъзможност за реализация в определени професионални сфери. В резултат на инцидента ищецът прекъснал образованието си в УНСС, което му причинило неудобство, а състоянието му наложило поредно постъпване в болница през септември 2022 г.

Пълномощникът на ищеца твърди, че деянието причинило на ищеца и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болничен престой и лечение.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника А. Е. В. да заплати на ищеца А. А. Г. обезщетение за неимуществени в размер на 100 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2885,94 лева, ведно със законна лихва върху двете суми от 14.12.2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът А. Е. В. в отговора на исковата молба прави следните възражения:

- възражение с твърдение за отправени обидни реплики и псувни от ищеца към ответника;

- възражение с твърдение за механизъм на причиняване на увреждането, различен от твърдения в исковата молба – в отговора се твърди, че нараняването на окото на ищеца е настъпило не от „удар с клечка“, а от последващото ПТП;

- оспорване на твърдението за загуба на съзнание от ищеца;

- оспорване на твърдението за причинно-следствена връзка между увреждането и нанесени неимуществени вреди, с твърдение, че ищецът продължава да управлява автомобил след нараняването;

- оспорване на твърдението за загуба на зрението с увреденото око;

- при евентуалност възражение за завишеност на претенцията за обезщетение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото е прието за безспорно установено с влязла в сила присъда одобрено споразумение по реда на глава XXIX от НПК,с протоколно определение от 16.12.2021 г. по НОХД № 17482/2021 г. на СРС, задължително за настоящия съд на осн. чл. 300 ГПК, че на 14.12.2020 г. в гр. София ж.к.

„******* чрез удар с дървена ответникът А. Е. В. причинил на ищеца А. А. Г. тежка телесна повреда – постоянна слепота на лява око. Със съдебния акт на наказателния съд следва да се считат установени и травматичните увреждания на ищеца А. А. Г. вследствие деянието на ответника А. Е. В.: разкъсно-контузна рана на долен клепач на лявото око, блефароспазъм, разкъсно-контузна рана на конюктиватав назалната част с пролапс на увея, 2 тотална хифема, травматична колобома, отлепяне на ретината.

Обстоятелствата, при които е причинено травматичното увреждане, се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към делото материали от наказателното производство. Въпреки че показанията на свидетелите Б.Й. Г. и А. В.Т. (вписан в протокола и като „С.“) частично се разминават, съдът приема за установено, че поводът за конфликта бил паркиран от ответника автомобил, който затруднявал ищеца да потегли. Съдът приема за достоверно изложеното от свидетеля Т., че ищецът и придружаващите го лица са правили опит за физическо въздействие върху автомобила на ответника. В тази част съдът не кредитира показанията на св. Й., че ищецът излязъл от автомобила с единствената цел „да огледа ситуацията как е и дали може по някакъв начин да се маневрира“.

Премълчаването на поведението на ищеца съдът отдава на приятелските отношения между него и свидетеля Й.. От показанията на двамата свидетели се установява, че след слизането на ищеца от автомобила, между него и ответника са били разменени взаимни обиди. Същевременно, съдът не кредитира показанията на свидетеля Т., че ответникът хвърлил „една клечка“.

Механизмът на причиняването на самото телесно увреждане, освен установен с одобреното споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, се установява и от материалите по наказателното производство, приобщени към делото. От огледа на веществени доказателства по досъдебното производство е видно, че оръдието на престъплението не е „клечка“, а парче дърво с дължина 30 см и диаметър 2 см (л. 158). От показанията на свидетеля Й. пред съда и от изявленията му в досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит, се установява, че ударът в окото на ищеца е бил целенасочен и причинен от замахване от ответника с пръчката към главата на ищеца.

Деянието на ответника, установено по делото и съставляващо престъпление по чл. 128 ал. 1 НК, има характер на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ал. 1 ЗЗД и е основание за възникване на задължение на ответника да поправи виновно причинените от него вреди. Предмет на делото са искове за обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди.

При преценката на размера на обезщетението характера и тежестта на травматичните увреждания, наличието на възстановяване от увреждането, степента на възстановяване, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие травмата и в процеса на възстановяване.

От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие травмата ищецът е получил рана на склерата с пролапс на увея. Вследствие разкъсване на увеята се получил кръвоизлив в стъкловидното тяло. Вследствие нараняването се получило отлепване на ретината на лявото око и травматична катаракта. Зрителната острота на лявото око при постъпване в очна клиника „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е била възприемане на светлина и порекция от две сигурни и две несигурни посоки.

Състоянието на ищеца е било основание увреждането да се квалифицира като „слепота“ в наказателното производство. Ищецът е претърпял общо 4 операции на лявото око с хоспитализация и медикаментозно лечение. Според 3 изявлението на вещото лице в съдебно заседание, без извършеното лечение не е било възможно възстановяването на зрението на увреденото око.

Травматичното увреждане и до 2 дни след операцията ищецът е изпитвал много силна болка в областта на дясното око и епизодични болки във връзка с другите интервенции. Понастоящем зрението на увреденото око на ищеца е било възстановено на 70%, като според вещото лице зрителната острота не може да бъде подобрена над тази граница. Състоянието на пациента наложило и медикаментозно болнично и извънболнично лечение. Според изложението на вещото лице в съдебно заседание, бил необходим периодичен контрол и приемане на лекарствен препарат за понижаване на вътреочното налягане, което ще продължи през целия живот на ищеца.

Според показанията на свидетелката Н.М. Г.а след нараняването ищецът изпитвал силни болки имал пристъпи на повръщане и световъртеж.

След травмата, по време на лечението и възстановителния период изпитвал силни притеснения за загуба на зрението си, придружени с депресивно състояние, нежелание на общува сприятели. Увреждането довело до значителни ограничения в ежедневието му, свързани с невъзможност за физически натоварвания и спорт.

От изложеното е видно, че умишлено причиненото от ответника травматично увреждане на ищеца е довело до временна загуба на зрението му с лявото око, за която е имало опасност да се развие до доживотна слепота на окото, ако не е било предприето своевременно лечение. Лечебният процес е бил продължителен, труден, включващ четири оперативни интервенции и медикаментозно лечение, което продължава и до момента. Травматичното увреждане е причинило на ищеца силни физически болки, а опасността да изгуби зрението на окото си е обусловила тежки емоционално-психични преживявания. Зрението на ищеца няма да бъде напълно възстановено през целия му живот и той ще се нуждае от непрекъснат контрол, лечение и профилактика. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 60 000 лева. Искът с правно основание чл .45 ЗЗД е основателен до този размер. Неоснователно е възражението на представителя на ответника В. за предизвикани от ищеца чрез обидни изрази действия на ответника, което е по същество възражение за съпричиняване. Поведението на ищеца не е било от такъв характер, за да провокира упражняване на физическа агресия с такава интензивност, каквато е проявил ответникът.

Искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен в частта му над сумата от 60 000 лева до предявения размер от 100 000 лева. Въпреки че това се дължи единствено на своевременното и адекватното лечение, зрението на ищеца е било възстановено до степен, която му позволява да води нормален начин на живот. Това обуславя извода на съда, че определяне на обезщетение в поголям размер би противоречило на справедливостта.

Искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществените вреди е основателен в предявения размер от2885,94 лева. Относимостта на направените разходи за лечение, които се претендират като имуществени 4 вреди, се установява от приложените към делото платежни документи и отчасти от заключението на вещото лице. Безспорно разходите за лечение имат характер на имуществени вреди, които са следствие от причиненото от ответника на ищеца травматично увреждане. Поради това, искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му размер.

Върху така определените обезщетения ответникът дължи заплащане на законна лихва на основание чл. 86 ал. 1 вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД отдатата на увреждането 14.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът следва да заплати на адвокат Р. И. М. възнаграждение по чл.

38 ал. 2 ЗА в размер на 6331,80 лева, а по сметка на СГС държавна такса размер на 2515,44 лева и разноски в размер на 610 лева, според уважената част от исковете.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 390 лева според отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда А. Е. В. ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к. „******* ******* да заплати на А. А. Г. ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к.