Определение № 30833 от 21.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30833 гр. С, 21.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110153103 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 283622/9.9.2024 г., подадена от С. В. П., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. С,, ж.к. „АДРЕС, чрез пълномощника си адвокат АДВОКАТ А. Д., член на САК, личен № *******, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С, р-н „*************, тел. ***********, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected], като съобщения и книжа следва да се връчват на посочения електронен адрес, срещу "******, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к.

********************************************************

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. от 9.30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № *** сключен между ищеца и ответника; при условията на евентуалност са предявени при условията на кумулативност иск за установяване на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, че клаузите на чл.7, т.2.2 във вр. с чл.7 т.1 от Договор за потребителски кредит № *********** в частта за дължимата застрахователна премия във вр. с декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от МИ, е нищожност и иск с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка чл. 26, ал.1, предложение второ от ЗЗД за прогласяване недействителна клаузата на чл.9.1 от Договор за потребителски кредит № ***********, сключен между страните.

1

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***********/29.05.2023 г. Съгласно чл. 6 от Договора, срокът на същия е до 15.08.2025 г. Съгласно чл.7 т.1 от Договора, общият му размер и условията му за усвояване са както следва: Размер на кредита 2000 лв.; Общ размер на застрахователната премия: 639,34 лв.; общ размер на кредита: 2639,34 лв. Съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Съгласно чл. 9 т.1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е както следва: 41,05 %. Съгласно чл.9 т.2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината. Съгласно т.9.3 за нуждите на този Договор лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360- та част от лихвения процент по т.9.1.

Съгласно чл.10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение №1 от ЗПК начин: 1) Годишен процент на разходите ( ГПР): 47.31 %; 2) обща сума, дължима от потребителя: 4 026,93 лв.

Погасителният план към договора е обективиран в чл.11 т.2 от Договора, като съгласно същият: Договорът е сключен за срок от 26 календарни месеца, съответно налице са 26 погасителни вноски всяка на стойност от 154,88 лв. Във всяка вноска се включва главница и лихва (т.е. погасителните вноски по договора имат характер на анюитети), като прогресивно тежестта на лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата (напр. в първата вноска на стойност 154,88 лв. се включват: главница в размер на 73.90 лв. и лихва в размер на 80.98 лв. В последната вноска на стойност 154,93 лв. се включват: главница в размер на 149,81 лв. и лихва в размер на 5,12 лв.); 2) Всяка вноска е с падеж 15- то число на съответния месец; 3) общо дължимата главница е в размер на 2 639,34 лв., а общо дължимата лихва в размер на 1 387,59 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 4 026,93 лв. Към процесният договор са налице и рамков договор за платежни услуги за физически лица сключен между ищцата и ответното дружество, общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от ответното дружество, както и Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от МИ, Сертификат № 1***********2023 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД, Общи условия за ползване на Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от МИ към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД.

Ищецът сочи, че са застраховани все рискове (напр. смърт, трайно загубена или намалена работоспособност, временна работоспособност), свързани с живота и здравето на кредитополучателя, което според него е изключително странно с оглед относително краткия срок на договор, възрастта на кредитополучателя и предоставената по кредита сума. Също интересно е да се обърне внимание на факта, че дължимата сума по застраховката е 639,34 лева, т.е. 32 % от общо предоставената сума на ищцата в размер на 2 000 лв.

2

Ищецът твърди, че Договорът за потребителски кредит № *********** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: Застрахователната премия като част от ГПР. На първо място, трябва да се посочи, че съгласно пар.1 т.1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени застрахователните премии. Счита, че застрахователната премия по настоящия договор категорично трябва да бъде включена по съответния начин в размера на ГПР по договора, независимо дали ще се приеме, че застрахователната премия представлява друг вид разход на потребителя, пряко свързан с договора за кредит или разход за допълнителна услуга, отново свързана с договора за кредит или допълнителна възнаградителна лихва, маскирана като друг разход. Това е така, защото подобни разходи на потребителя и лихвата формират общите му разходи по кредита по смисъла, вложен в § 1, т.

1 ЗПК, които задължително следва да намерят изражение в ГПР, както предвижда ал. 1 на чл. 19 ЗПК. При сключването на процесния договор за потребителски кредит е бил сключен и горепосочения договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В допълнение към изложеното, застрахователната премия е прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита, където съобразно пар.1 т.1 от ДР на ЗПК във вр. с чл.19 ал.1 от ЗПК, би следвало да бъде включена. По този начин първо се завишава размера на главницата, без реално потребителят да е получил сумата от 639.34 лева /застрахователната премия/, като по този начин на практика се увеличава размера на ГПР, доколкото допустимия му размер от петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора се определя съобразно главницата по договора. Второ, ГПР остава под нормативно уредения максимум към датата на сключване на договора ( чл.19, ал. 4 от ЗПК), защото разходите по заплащане на застрахователната премия не се включват в него. Всичко това сочи, че въпросната застраховка представлява единствено скрито възнаграждение за кредитодателя, което по силата на императивните правила на закона трябва да бъде включено в ГПР. Към изложеното трябва да се посочи и относимата практика на СЕС, обективирана в Решение от 21 април 2016 г. по дело C[1]377/14. Счита, че незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.

Счита, че договорът е недействителен, тъй като не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Позовава се на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, според който ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Тази 3 неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе. В процесният договор, според ищеца, е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. С оглед на изложеното, счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.