Решение № 90 от 13.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500507 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 147/18.06.2025 г., постановено по гр.д. № 68/2025 г., Окръжен съд – Габрово е обявил, на основание чл. 135 ЗЗД, за относително недействителен спрямо „СТРОЙИНВЕСТ МК“ ООД, ЕИК 107524793, сключения на 15.11.2024 г. договор за покупко-продажба с нотариален акт № 159, том II, рег. № 4979, дело № 329/15.11.2024 г., вписан с акт № 109, том XIV, дело № 2151 от 15.11.2024 г. на СВ – Габрово, в ЧАСТТА, с която „ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА“, ЕИК 176246870, действаща чрез директора си Н. А. И., е продала на „ФОНДАЦИЯ ТИМОРИА“, ЕИК 208052428, действаща чрез директора си Н. А.

И., поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, **********, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, с площ 1548 кв.м (хиляда петстотин четиридесет и осем кв.м), при граници и съседи: поземлен имот с идентификатори ***, ***, ***, ***, заедно с построените върху имота сгради: сграда с идентификатор ***, с предназначение сграда за търговия, брой етажи два, със застроена площ 275 кв.м; сграда с идентификатор ***, с предназначение складова база, със 1 застроена площ 90 кв.м (деветдесет кв.м); сграда с идентификатор ***, с предназначение промишлена сграда, със застроена площ 173 кв.м; сграда с идентификатор ***, с предназначение складова база, склад, със застроена площ 349 кв.м, за цената от 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева).

Окръжен съд – Габрово е осъдил с решението си „ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА“, ЕИК 176246870, гр. Габрово, *********, и „ФОНДАЦИЯ ТИМОРИА“, ЕИК 208052428, гр.

Габрово, ***, ап. 22, да заплатят на „СТРОЙИНВЕСТ МК“ ООД, ЕИК 107524793, гр. Габрово, ***, сумата от 23 520 лв. (двадесет и три хиляди петстотин и двадесет лева) – разноски по делото за първата инстанция.

Първоинстанционният съд указал с решението на ищеца, че на основание чл. 115 ЗС, в шестмесечен срок, считано от влизането на решението в сила, следва да извърши отбелязване на решението, постановено по предявения иск по чл. 135 ЗЗД.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от „ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА“ и „ФОНДАЦИЯ ТИМОРИА“, представлявани от директора Н. А. И., чрез адвокат П. К. К..

С жалбата се иска отмяна на решението в цялост и отхвърляне на иска по чл. 135 ЗЗД, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззивниците поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като излагат следните систематизирани оплаквания:

– неправилна правна квалификация на иска, като спорът според тях попада в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, а не на ал. 1;

– твърдение, че предварителният договор от 17.09.2024 г. е изцяло новиран със спогодбата от 27.11.2024 г., сключена след процесната разпоредителна сделка, поради което ищецът не може да черпи права от първоначалния договор;

– довод за липса на качество „кредитор“ у ищеца към момента на предявяване на иска;

– липса на увреждане, доколкото капарото е върнато и ищецът не е претърпял вреди;

– твърдение за липса на валидна воля на фондацията за продажба на имота на ищеца и за недействителност на предварителния договор поради липса на решение на учредителя;

– възражение за недопустимост на иска поради наличие на други способи за защита.

Отделно е постъпила втора въззивна жалба, подадена само от „ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА“, чрез друг пълномощник – адвокат Момчил Кунчев И..

С нея също се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.

В тази жалба, наред с поддържаните по същество доводи за неправилност и необоснованост на решението, са развити самостоятелно и по-подробно следните 2 оплаквания:

– липса на предпоставките на фактическия състав на Павловия иск, като се поддържа, че спорът следва да се подведе под чл. 135, ал. 3 ЗЗД;

– изрично твърдение, че със спогодбата от 27.11.2024 г. страните са сключили нов предварителен договор, който е с дата след процесната продажба от 15.11.2024 г.;

– подробно възражение за липса на представителна власт и за нищожност на изявленията на директора на фондацията поради противоречие с Учредителния акт;

– позоваване на конкретни разпоредби от Учредителния акт на фондацията и на чл.

34, ал. 4 ЗЮЛНЦ, като се поддържа, че без изричен писмен акт на учредителя не може да възникне валидна воля за разпореждане;

– самостоятелно оплакване за тенденциозност на решението и за едностранна оценка на доказателствата;

– довод, че ищецът не притежава качеството „кредитор“, тъй като не е увреден.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „СТРОЙИНВЕСТ МК“ ООД, чрез адвокат В. П..

В отговора се поддържа, че въззивните жалби са неоснователни, а решението – правилно и законосъобразно. Излага се становище, че съдът правилно е квалифицирал иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и е установил наличието на всички законови предпоставки за уважаването му.

Оспорват се доводите за липса на представителна власт и за отсъствие на воля на учредителя, като се твърди, че решения за продажба са били налице както към датата на сделката от 15.11.2024 г., така и към последващите действия, включително продажбата на имота на ищеца.

Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

След постановяване на решението е подадена молба по чл. 248 ГПК от „ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА“ и „ФОНДАЦИЯ ТИМОРИА“, чрез адвокат П. К. К., с искане за изменение на решението в частта за разноските – намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и освобождаване на „ФОНДАЦИЯ ТИМОРИА“ от отговорност за разноски.

С Определение № 844/04.09.2025 г. по гр.д. № 68/2025 г. Окръжен съд – Габрово е оставил молбата без уважение, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и че присъденото адвокатско възнаграждение от 20 000 лв. не е прекомерно с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

3

Срещу определението е подадена частна жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК от двамата ответници, чрез адвокат К..

В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно се е позовал на Наредба № 1/2004 г. като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение, като се твърди, че в Наредбата не са предвидени минимални размери, приложими към исковия процес. Излага се становище, че изброените от съда процесуални действия не обосновават присъждане на възнаграждение в присъдения размер и че материалният интерес не следва да бъде водещ критерий.

Иска се отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение, независимо от изхода на въззивното производство.

По частната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си състав, приема, че въззивните и частната жалби са подадени в законопредвидените от ГПК срокове, от страна, участвала в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочени са срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържат изискуемите реквизити и не страдат от пороци. Извършени са необходимите действия по администрирането им, поради което съдът ги намира за допустими.

Въззивният съд приема, че постановеното решение на Окръжен съд –Габрово е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), предявени от „СТРОЙИНВЕСТ МК“ ООД срещу „Фондация „ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА“ и „Фондация „Тимориа“.

В исковата молба и последвалото я уточнение ищецът твърди, че на 17.09.2024 г. е сключил с първия ответник „Фондация Елпида“ предварителен договор за покупка на недвижим имот в гр. Габрово, **********, като е уговорен 60-дневен срок за сключване на окончателен договор. На уговорената дата за финализиране на сделката – 15.11.2024 г., представител на ищеца се е явил пред нотариус, но представител на продавача не се е явил, което е удостоверено с констативен протокол. В същия ден „Фондация Елпида“, представлявана от директора си Н. И., е продала същия имот на втория ответник „Фондация Тимориа“, също представлявана от Н. И., за цена от 160 000 лв., платима до 31.12.2029 г.

Ищецът твърди, че „Фондация Тимориа“ е учредена от самия Н. И. на 08.11.2024 г. с имущество от 100 лв.. Навежда, че тази сделка го уврежда като кредитор по предварителния договор и е извършена при знание за увреждането от двете страни по нея, тъй като са представлявани от едно и също лице. Впоследствие, на 28.11.2024 г., „Фондация Елпида“ все 4 пак му е продала имота за цена от 350 000 лв..

С исковата молба се иска обявяване на сделката от 15.11.2024 г. за относително недействителна спрямо ищеца и осъждане на „Фондация Тимориа“ да му предаде владението върху имота. С уточнение е посочен материален интерес по иска по чл. 135 ЗЗД в размер на 350 000 лв., съгласно цената, договорена със спогодба от 27.11.2024 г..

С определение №256 от 06.03.2025г. е върната исковата молба, подадена от "СТРОЙИНВЕСТ МК"ООД срещу „Фондация Тимориа“ в частта относно исковата претенция по чл.108 ЗС, поради неотстраняване в срок на нередовностите и в тази част производството е прекратено.

В срока за отговор ответниците са оспорили исковете като недопустими (поради наличие на други способи за защита) и неоснователни. Възразяват, че не са налице предпоставките на чл. 135 ЗЗД, ищецът няма правен интерес (тъй като предварителният договор предвижда последици при неизпълнение), липсва увреждане, а фондациите имат право да извършват стопанска дейност .

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на относителната недействителност в хипотезата на ал. 1 от същата разпоредба, ръководен от следните водещи мотиви:

Съдът е приел, че ищецът „СТРОЙИНВЕСТ МК ООД се легитимира като кредитор на ответника „Фондация Елпида въз основа на сключения между тях предварителен договор от 17.09.2024 г., като вземането му е непарично и се изразява в правото да иска сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху процесния имот. Тъй като това вземане е възникнало преди извършването на увреждащата сделка от 15.11.2024 г., съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а не тази на ал. 3, на която са настоявали ответниците. Установено е, че на 15.11.2024 г. длъжникът „Фондация Елпида се е разпоредил с имота, предмет на предварителния договор, като го е продал на трето лице – „Фондация Тимориа, с което е осуетил възможността на ищеца да реализира правото си да придобие собствеността и по този начин го е увредил.

На следващо място, съдът е приел за доказано наличието на знание за увреждащия характер на сделката и у двете страни по нея. По отношение на длъжника „Фондация Елпида знанието се извежда от факта, че той съзнателно е прехвърлил на трето лице имот, за който се е задължил по предварителен договор с ищеца, нарушавайки и изричната забрана по чл. 5 от същия договор. По отношение на третото лице-приобретател „Фондация Тимориа“ знанието е прието за безспорно установено с оглед на обстоятелството, че и двете фондации са представлявани от едно и също физическо лице – Н. А. И., който е договарял сам със себе си.

На последно място, съдът е отхвърлил доводите, че последващите действия между страните – сключената спогодба от 27.11.2024 г. и последвалата продажба на имота на ищеца на 28.11.2024 г. – са погасили правото на иск. Прието е, че спогодбата само е 5 изменила, но не и прекратила действието на предварителния договор, а продажбата от 28.11.2024 г. не е прехвърлила права на ищеца, тъй като към онзи момент „Фондация Елпида вече не е разполагала с правото на собственост върху имота, след като го е отчуждила в полза на „Фондация Тимориа“. Поради това правото на ищеца по предварителния договор е останало неудовлетворено, което обуславя правния му интерес от провеждането на отменителния иск.