Решение № 189 от 03.06.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Кърджали, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20215140101453 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумултивно съединени искове от "У.Б." АД , с правно основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПКр вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника П. Р., да заплати на ищеца сума в общ размер на 3 682,88 лева, от която 2 384,69 лева - главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2021г. датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, 123,04 лева - възнаградителна лихва за периода от 17.07.2018г. до 01.03.2019г., 1 103,15 лева - лихва за забава за периода от 01.03.2019г. (датата на изискуемост) до 12.08.2021 г., както и 72,00 лева дължими разходи за уведомяване.

Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, по реда на чл.417 ГПК, но същото било отхвърлено от заповедния съд, като са дадени указания на ищеца по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Ищецът твърди още, че сключил с ответника П. Р., като кредитополучател Договор №***** за Кредитна карта за физически лица от 02.03.2017г. (договор з а кредит), по силата на който ищецът предоставил на ответника банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева), ползван чрез кредитна карта MasterCard

Standard, а ответникът се з а д ъ л ж и д а п о л з в а и върне предоставения кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове, с краен срок за погасяване (издължаване) н а кредитното задължение - 28.02.2019г., определен в договора за кредит. Твърди, че съгласно чл.3.1 от същия е предвидено погасяването на усвоения кредит да се из в ъ р ш в а чрез 1 з а п л а щ а н е т о на минимална месечна погасителна вноска (МПВ), представляваща сума, равна на 3% от кредитния лимит - в размер на 75.00 лева, изискуема и дължима съгласно чл.3.1.2 от договора за кредитна карта до 15-то число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания (ПКП). Сочи, че за ползвания кредитен лимит кредитополучателят се е задължил д а заплаща н а Банката договорна възнаградителна лихва, съгласно чл.2.1 от договора за кредитна карта, определена като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер на 1.35% (едно цяло тридесет и пет процента). Сочи, че до изтичане на крайния срок за погасяване (издължаване) на кредита - 28.02.2019г., определен съгласно чл.3.5 от договора за кредит, кредитополучателят не е платил на банката дължимите суми, поради коего вземането е станало изцяло изискуемо на 01.03.2019г. По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения му от съда особен представител с подадения отговор оспорва предявеният иск като частично неоснователен, като не оспорва размера на претендираната главница. По отношение на предявените искове за възнаградителна лихва и лихва за забава твърди, че същите са недоказани и неоснователни в претендирания размер, като не ставало ясно как е формиран размера им, а именно върху каква главница са начислени същите. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за възнаградителна лихва и такси с падежи до 13.08.2018г., както и възражение за нищожност на дължимите лихви, като противоречащи на уговореното по чл.10, т.3 и т.5 от процесния договор, а именно императивната правна норма на чл.33, ал.2 от ЗПКр, поради това, че дължимите лихви не са в размер на законната мораторна лихва.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът излага съображения по същество, като счита за безпорно доказано вземането за главница, съгласно основното заключение на вещото лице в размер на 2384,69лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. По отношение на претенцията за възнаградителната лихва, намира за основателно възражението на особения представител на ответника за частично погасяване по давност на част от задължението и счита, че дължимата възнаградителна лихва следва да бъде присъдена съгласно заключението на вещото лице по допълнителната ССЕ. По отношение на лихвата за забава, изразява становище за основателност на възражението на особения представител на ответника, че същата следва да е в размер на законната лихва за периода 01.03.2019г.-12.08.2021г. Счита за основателна и претенцията за 72 лева дължими разходи, чийто размер е установен от основното заключение. Моли за постановяване на решение в този смисъл, както и за присъждане на разноски по делото съобразно уважената част от претенцията.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения му особен представител, като поддържа отговора на исковата молба по изложени в него съображения.

За да се произнесе по спора, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

2

Установява се от приложеното производство по ч.гр.дело№*****, по описа на РС-Кърджали, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от кредитора "У.Б." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******** срещу длъжника П. Р. е поискано издаване на заповед за изпълние по чл.417 от ГПК за вземания по Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR- 466-00051-2017 г. от 02.03.2017 г. , от които: 2 384,69 лв. – главница, 72,00 лв. – дължими разходи за уведомяване, 123,04 лв. - възнаградителна лихва за периода 17.07.2018 г. до 01.03.2019 г., 1 103,15 лв. - лихва за забава за периода от 01.03.2019 г.

(датата на изискуемост) до 12.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 384,69 лв. , считано от 13.08.2021г. - датата на подаванена заявлението по чл.417 от ГПК в съда, до окончателното й изплащане, както и сумата от 73,66 лв. за държавна такса и 60,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане №857 от 14.09.2021 г., съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подаденo от кредитора "У.Б." АД срещу длъжника П. Р. за вземанията по Договор за кредитна карта на физически лица № ******** от 02.03.2017 г., като разпореждането е влязло в сила на 24.09.2021 г. С последващо разпореждане на заявителя са дадени указания за предявяване на осъдителен иск срещу длъжника, на основание чл.415, ал.4 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от завеждане на осъдителни искове срещу ответника – длъжник по заявлението, които са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното доказване на исковите претенции в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти, от които се ползва: основанието, от които произтича вземането му, размера на претендираните вземания, наличие на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съобщаването на предсрочната изискуемост на ответника по делото.

В случая от представения двустранно подписан препис от Договор за кредитна карта на физически лица № ***** се установява, че дружеството ищец се задължило да отпусне на заемателя-Кредитополучателя П. Р. банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 2 500,00 лева ( д в е хиляди и петстотин лева), ползван ч р е з кредитна карта MasterCard Standard, с месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер на 1.35 %. Съгласно чл.3.1 от договора минималната погасителна вноска за ПКП е в размер на 75 лв. /равна на 3% от кредитния лимит/, като периода на погасяване е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ ПКП, със срок на ползване на разрешения кредитен лимит до 28.02.2019 г. По делото е представен и договор № ***** за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти, с вид на кредитна карта:Master Card Standart и срок на действие на договора до 28.02.2021 г.

С оглед на представените писмени доказателства и липсата на спор по валидността на изявленията на страните по сключване на договора, съдът приема за доказано, че ищецът е установил, съгласно разпределената му доказателствена тежест, наличие на валидно сключен между страните договор за кредит.

В случая ищеца се позовава на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, като по делото не са ангажирани надлежни доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

3

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем.

Съобразно т.18 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективни факти, обуславящи настъпването й (Решение № 64/09.02.2015г. по гр.д.І 5796/2014г. на ВКС, ІV г.о.).

Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1) настъпване на фактическите обстоятелства, водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договор за предсрочно изискуем, и 2) уведомяването на длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то само ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

В Решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д.№ 2400/2015г., І г.о. на ВКС и в Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д.№ 2072/2015г., № г.о. на ВКС, е даден отговор на въпроса относно надлежното връчване на длъжника на волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем.

Прието е, че начинът на удостоверяване на връчването е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като в производството по чл.422 от ГПК при оспорване на връчването на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения при тълкуване на договорните клаузи.

Посочено е и в двете решения, че кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения, като възможни способи са нотариалната покана и връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 от ЗЧСИ. Разгледана е хипотезата на връчване чрез пощенска пратка и е прието, че когато пратката не е доставена на адреса и е върната на подателя, то удостовереното от пощенския оператор отсъствие от адреса и неявяване в пощенската служба за получаване на пратката, не презюмира недобросъвестно поведение на получателя – укриване, отказ от получаване, уведомяване за съдържанието на пратката.

В съответствие с така създадената практика по релевирания за настоящото дело въпрос следва да се приеме, че не е надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено, ако по делото не са налице други обстоятелства, от които може да се направи извод за недобросъвестно поведение на получателя.