Присъда № 22 от 12.09.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към ПРИСЪДА рег. № 22от 12.09. 2025 г. по НОХД № 493/25 г. по описана Окръжен съд-С..

Подсъдимият Д. П. С. е предаден на съд, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.277а ал.4, вр. чл.26 ал.1 от НК, за това че в неустановен период през лятото на 2017 г., в с. Ж., общ. К., в условията на продължавано престъпление, е наредил осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство, а именно демонтаж и премахване на камбанария от метална конструкция, намираща се в двора на църква „Св. Н.“, с. Ж., общ. К., обявена като единична архитектурностроителна и художествена недвижима ценност с категория „местно значение“ (ДВ., бр.53 от 1978 г.), декларирана със списък от 15.12.1978 г. като художествен паметник на културата, включен в I-ва група с предварителна категория „национално значение“, като нарушил чл.71 ал.1 т.1, 2 и 3 и чл.83 ал.1 т.1 б.“в“ и „г“ от Закона за културното наследство.

В съдебно заседание на 01.09.2025 година подсъдимият Д. П. С. - лично и чрез своя защитник адвокат Н. К. направи искане съдебното производство по делото да протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК като подсъдимият даде съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели, посочени в обвинителния акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи, като уведоми подсъдимия, че съответните доказателства събрани на досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. На следващо място подсъдимият и неговия защитник поискаха отлагане на делото и събиране на доказателства изразяващо се в разпит в качеството на свидетел на лицето М. С.. По своя инициатива с оглед изясняване на фактическата обстановка съдът служебно изиска справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър- С., от която да е видно отразена ли е в кадастралната карта и от коя година, като зона за ограничение църква „Св. Н.“, с. Ж., общ. К. , като недвижима културна ценност и отбелязана ли е в двора на църквата камбанарията, като декларирана единична културна ценност.

След като в следващото съдебно заседание проведено на 12.09.2025г. съдът, на основание чл. 372, ал. 1 НПК, разясни на подсъдимия Д. П. С. правата му по чл. 371 НПК и го уведоми, че съответните доказателства ще се ползват при постановяване на присъдата, на основание чл. 372, ал. 3 НПК, беше постановено определение, с което се одобрява изразеното съгласие на подсъдимия Д. П. С. за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма - чл. 371, т. 1 НПК, пристъпи към разпита на свидетеля М. С. и прие като доказателство получeната справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър- С.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - С. поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че същото е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК „Пробация“ с две пробационни мерки за срок от една година.

1

Защитникът на подсъдимият, счита, че от обективна и субективна страна подсъдимия не е извършил вмененото му престъпление. Липсва обществена опасност на деянието извършено от подс. С., като премахването на желязната камбанария възстановява автентичния вид на района и на следващо място предотвратява опасността металната камбанария да падне.

Подсъдимият С. дава обяснения, в които не се признава за виновен.

Моли съда да бъде оправдан.

Съдът, като взе предвид изявленията на подсъдимия Д. П. С., че е съгласен делото да бъде разгледано по реда на чл. 372, ал. 3 във вр. с чл. 371, т. 1 НПК, с определение одобри изразеното от подсъдимия съгласие и пристъпи към анализиране действията по разследването - относно извършването им по реда и при условията, предвидени в НПК, като с определение съдът констатира, че към момента на даване ход на делото и пристъпване към извършване на съдебно следствие – 12.09.2025г. действията по досъдебното производство са извършени в съответствие разпоредбите на кодекса.

Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д. П. С. е роден на *** г. в гр. Я., живущ в гр. К., ул.

„Изворска“ № 12, българин, български гражданин, с висше образование, работи като енорийски свещеник ставрофорен свещеноиконом в църква „Св.

Н.“, с. Ж., общ. К., женен, осъждан, ЕГН **********.

Църквата „Св. Н.“, кв. 50, УПИ VI-218, с. Ж., общ. К. е построена в 1840г. Същата притежава статут на единична архитектурно - строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „местно значение“, обявена като такава в ДВ, бр. 53 от 07.07.1978 г. чрез включването й под № 146 в „Списък на архитектурно-строителните паметници от епохата на Възраждането в с. Ж., С.ски окръг“. Освен като недвижима културна ценност, църквата „Св. Н.“ е декларирана със списък от 15.12.1978 г. на Националния институт за паметниците на културата като недвижим художествен паметник, включен в I-ва група с предварителна категория “национално значение“.

Църквата „Св. Н.“ попада в границите на груповата недвижима културна ценност „Село Ж.“, обявена с Решение на Държавния комитет по строителство и архитектура № 151 от 07.07.1964 год. (обн. ДВ, бр. 65 от 1964 г.) за архитектурен резерват.

С протокол № 10 от 23.10.2007 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата е прието предложението на Националния институт за паметниците на културата (сега Национален институт за недвижимо културно наследство) за определяне на „Специален режим за опазване на АИР „Ж.“ и охранителните му зони.

Съгласно § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство (обн. ДВ, бр. 19 от 2009 г., с изм. и доп.), заварените 2 обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. На основание чл.59 ал.4 от ЗКН, § 10 ал.1 и § 12 ал.1 от ПЗР на ЗКН, обектът притежава статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „местно значение“.

Действията в териториалния обхват на груповата недвижима културна ценност АИР „Ж.“ и охранителните му зони се извършват съгласно разпоредбите на ЗКН, както и издадената от Комитета за култура при Министерство на строителството и архитектурата Наредба № 12 за опазване на възрожденската архитектура в Котленската селищна система, обн. в ДВ, бр.

101/1982 год.

В югоизточната част на двора на църквата „Св. Н.“ в с. Ж., вляво от входа, имало камбанария от метална конструкция. Камбанарията не е била част от църквата „Св. Н.“. Същата била временно изградена, вероятно след 1948 година и се състояла от четири вертикални метални греди, свързани с диагонални и хоризонтални укрепвания. Завършвала с метален купол, под който е била камбаната. Камбанарията не представлявала допълнителна пристройка към съществуващата вече църковна сграда и предвид вида на конструкцията и времето на нейното изграждане не е имала поддържащо значение за културната и историческа значимост на църквата „Св. Н.“ в с. Ж..

Съгласно чл.140 ал.4 от Устава на БПЦ, църквата „Св. Н.“, с. Ж., общ.

К., като юридическо лице, се управлява от Църковно настоятелство, председателствано от енорийския свещеник подс. Д. С., който го представлява пред всички компетентни органи в Република България. Сградата на църква „Св. Н.“, с. Ж., е собственост на Църковното настоятелство при същия храм, признато за собственик по давностно владение с нотариален акт № 57, том 1, дело № 91/1981 г.

На 03.06.2016 г. в качеството си на юридическо лице църква „Св. Н.“, с.

Ж., общ. К., чрез упълномощения си представител подс. Д. С., кандидатствала за подпомагане по подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от Програмата за развитие на селските райони 20142020 г. Инвестицията, за която се кандидатствало била: „Ремонт на Храм „Св.

Н.“ с. Ж. и подобряване на прилежащото пространство в УПИ VI-218кв.50.“ Предвидено било да се извършат строително-монтажни работи за запазване на автентичния вид на храма и прилежащите пространства около него. Преди да пристъпи към кандидатстване за безвъзмездното финансиране, подс. Д. С., като председател на Църковното настоятелство, уведомил С.ския митрополит Й. и получил одобрение от Епархийския съвет.

Във връзка с подготовката по сключване на договора с ДФ „Земеделие“, поради статута на църквата „Св. Н.“ като недвижима културна ценност, подс.

Д. С. водил кореспонденция и изисквал становища от Министерство на културата, съобразно задълженията, вменени му по силата на чл.71 ал.1 от ЗКН. По негово искане, от Министерство на културата, НИНКН, Дирекция 3

„РАФИССД“ било издадено удостоверение изх. № 7400-683/20.10.2016 г.

(папка 3, л. 113 от досъдебното производство), с което се удостоверявал статута на църквата и в което било отразено, че действията в териториалния й обхват се извършват съгласно разпоредбите на ЗКН и Наредба № 12 за опазване на възрожденската архитектура в Котленската селищна система.

На 24.04.2017 г. бил сключен договор № 20/07/6/0/00157 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6 в размер на 565 020,86 лв. между ДФ „Земеделие“ и църква „Св. Н.“, с. Ж., общ. К., представлявана от подс. Д. С.. В приложение към договора били посочени вида на дейностите по проекта, размера на разходите за които се кандидатства, одобреното им количество, одобрената субсидия и били посочени изпълнителите на одобрените разходи. Одобрените изпълнители по договора били „ЗАРАСТРОЙ“ ООД - гр. С.З., с управител КАЛИН РУСЕВ РУСЕВ, като изпълнител на строително-монтажните работи, „Архитектурно студио Чангулев“ ЕООД - София - за изготвяне на техническия работен проект и осъществяване на авторския надзор и „МОДУЛ-Н“ ЕООД - за осъществяване на технически надзор.

Водещият проектант свид. арх. В.Ч. и екипа му от „Архитектурно студио Чангулев“ ЕООД - София, съгласували проекта по реда на ЗКН с Министерство на културата и с Община К., като били спазени всички законоустановени изисквания и процедури за това.

Проекта не включвал ремонта на металната камбанария, тъй като тя не е представлявала част от групата сгради около църквата „Св. Н.“ обединени около нея в единен възрожденски стил. Металната конструкция на камбанарията била на места в основата си проядена от ръжда, част от диагоналните стоманени връзки били деформирани, липсвали нитове и имало разделени елементи и с разрушена част от бетонната основа. Свид. В. П. Д., до границата на чиито имот се намирала камбанарията сигнализирал подсъдимия и кмета на с. Ж. за опасността камбанарията да падне върху къщата и е помолил за нейното премахване.

С протокол от 17.07.2017 г. била открита строителната площадка на обект „Ремонт на Храм „Св. Н.“ с. Ж. и подобряване на прилежащото пространство в УПИ VI-218кв.50“ и в изпълнение на договора от 24.04.2017 г. започнали ремонтните дейности. Поради лошото техническо състояние на металната конструкция на камбанарията и опасността тя да падне върху имота на свид. В. П. Д. или върху поклонници и туристи накарало подс. Д. С. да докладва на покойния митрополит Й. за състоянието на камбанарията, оплакванията на съседа и опасността от падането и, след което съгласувал с него решение същата да се демонтира и премахне.

Подс. Д. С. се обърнал към свид. С.М. М. от гр. С.З., който бил представител на строителна фирма „ЕЛМА 5“ ЕООД, снабдяваща изпълнителя по договора за ремонт на църквата, търговско дружество „ЗАРОСТРОЙ“ ООД с материали и по този повод се познавал с подсъдимия.

На неустановена дата след началото на ремонта, през лятото на 2017 г., в 4 с. Ж., общ. К., подс. Д. С. провел разговор със свид. С.М.. В този разговор подсъдимия казал на свид. С.М., че металната конструкция на камбанарията в двора на църквата „Св. Н.“ била опасна и поради това трябвало да бъде премахната. Подс. Д. С. изискал от свид. С.М. да стори това, но последният отказал да извърши премахването, като аргументите му били свързани с липсата на подходяща техника. Подс. Д. С. разговарял няколко пъти със свид.