Решение № 3987 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3987 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100101215 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът Г. Н. твърди, че с решение от 03.09.2011 г. по гр. д. № 11118/2009 г. на СГС, което е влязло в сила на 01.11.2012 г., е осъден да заплати на ответницата на М. И. сумата 13 097,69 евро, заедно със законната лихва върху тази сума от 13.11.2009 г. до окончателното изплащане, както и 3 577 лв. разноски по делото, като за периода 13.11.2009 г. – 28.09.2021 г. натрупаната законна лихва върху главницата възлиза на 12 237,96 евро. Ищецът твърди, че тъй като са изтекли повече от пет години от влизането на решението в сила, дългът е погасен по давност. Поради това иска да бъде установено по отношение на ответницата, че посочените вземания са недължими поради погасяването им по давност.

Претендира разноски по делото.

Ответницата М. И. оспорва иска. Твърди, че давността е прекъсвана, тъй като са предприети действия по принудително изпълнение срещу ищеца, като ответницата е образувала изпълнителни дела срещу него през 2014 г., 2016 г. и 2017 г. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото страните не спорят, че ищецът Г. Н. е осъден с влязло в сила решение да заплати на ответницата М. И. процесните суми. Това е видно и от представените по делото решение от 03.09.2011 г. по гр. д. №11118/2009 г. на СГС, решение от 02.04.2012 г. по в. гр. д.

№ 4255/2011 г. на САС, с което е потвърдено решението на СГС в по-голямата част, и определение от 01.11.2012 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С решението на СГС ищецът е осъден да заплати на ответницата 1 сумата 13 097,69 евро на основание чл. 59 ЗЗД, заедно със законната лихва върху тази сума от 13.11.2009 г. до окончателното изплащане, както и 3 577 лв. разноски по делото.

Решението е влязло в сила на 01.11.2012 г.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, погасителната давност за него е петгодишна. Тази давност започва да тече от момента на влизане на решението в сила, тъй като от този момент се преустановява спирането на давността за времетраенето на съдебния процес (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД), който вече е приключил. Следователно установеното вземане на ответницата за главница на дълга се е погасило на 01.11.2017 г. Тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и допълнителните вземания, дори и давността за тях да не е изтекла, а вземанията за законна лихва за забава, както и за разноски по делото са именно такива допълнителни вземания, те също са погасени.

Ответницата твърди, че давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на действия по принудително изпълнение на процесните вземания. В тази връзка е представена молба за образуване на изпълнително дело от 27.10.2017 г. и изпълнителен лист, издаден от СГС за вземанията от 26.10.2017 г. С молбата за образуване на изпълнително производство е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на запори върху вземания на ищеца по банкови сметки и за трудово възнаграждение, както и възбрана върху имотите на ищца (ако бъдат установени такива от съдебния изпълнител). С тази молба е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия и то преди да изтече погасителната давност за вземанията на ответницата по съдебното решение.

С предприетите действия по принудително изпълнение давността за процесните вземания е прекъсната на посоченото основание – чл. 116, б. „в“ ЗЗД. При това следва да се има предвид, че е достатъчно кредиторът взискател да поиска извършването на определени действия преди да изтече давността, независимо в кой момент те действително ще бъдат извършени от съдебния изпълнител. С прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок (чл. 117, ал. 1 ЗЗД), като неговата продължителност винаги е същата като на първоначалния срок, т.е. в случая петгодишна за всички вземания по изпълнителния лист.

Тъй като по делото няма данни за предприети други изпълнителни действия след подадената молба за образуване на изпълнителното производство, в която се съдържат посочените искания на ответницата, следва да се приеме, че новият давностен срок е изтекъл на 27.10.2022 г. Поради това вземанията на ответницата, за които е издаден изпълнителен лист за погасени по давност и предявените искове са основателни.

В допълнение следва да се посочи, че ответницата е подала молба по делото с приложени доказателства след приключване на съдебното дирене и устните състезания, но преди постановяване на съдебното решение. Доказателствата, представени с тази молба не могат да бъдат взети предвид, тъй като не са представени в съответния преклузивен срок (в случая в първото и единствено редовно заседание по делото), а и всъщност не биха могли да бъдат приети като доказателства в настоящия етап на производството, когато съдебното 2 дирене вече е приключило. С молбата ответницата е посочила, че е подала своевременно по пощата молба с тези доказателства, но тя не е достигнала до делото, като иска и възстановяване на срок. Съдът не може да се произнесе по искането на ответницата за възстановяване на срок, доколкото твърдението , че този срок (вероятно се има предвид срокът за представяне на доказателства в съдебното заседание) не е пропуснат. Доколкото съдебното дирене вече е приключило, настоящата инстанция не може да се произнесе по въпроса за основателността на искането на ответницата за приемане на доказателствата, представени с допълнителната молба.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат общо на 1 922,59 лв. (983 евро).

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Г. Н. Н., ЕГН **********, адрес гр.

Правец, ж.к. ********, срещу М. Д. И., ЕГН **********, адрес с. Велино, ул. „********1, община Шумен, с правно основание чл. 439 ГПК, че Г. Н. не дължи на М. И. сумата 13 097,69 евро – главница, дължима на основание чл. 59 ЗЗД, заедно със законната лихва върху тази сума от 13.11.2009 г. до окончателното изплащане (която лихва за периода

13.11.2009 г. – 28.09.2021 г. възлиза на 12 237,96 евро), както и сумата 3 577 лв. – разноски по делото, които суми са установени със съдебно решение от 03.09.2011 г. по гр. д.

№ 11118/2009 г. на СГС, I-2 състав.

ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, адрес с. Велино, ул. „********1, община Шумен, да заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, адрес гр. Правец, ж.к. ********, сумата 983 евро (деветстотин осемдесет и три евро) – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3