Решение № 484 от 30.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110215493 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. Т. М. чрез адв. срещу Наказателно постановление (НП) № 7456/08.10.2021 г. издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 1000 лева по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В подадената жалба се претендира за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения при съставянето му, както и поради необоснованост. В жалбата е посочено, че нарушението не е описано пълно и ясно, не уточнено дали се касае за липсващо разрешително или квитанция за платени пътни такси. Намира, че така описаното нарушение е неправилно квалифицирано. Изтъква, че жалбоподателят не е субект на отговорността по посочения текст, тъй като не е търговец и той не е имал задължението да се снабди с разрешителното или лично да плати пътна такса за извънгабаритния превоз. Наведени са и аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Поради горното се претендира отмяната на НП в цялост.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, явява се неговия процесуален представител – адв. , която поддържа жалбата. Отново сочи, че водачът на МПС не е сред субектите на отговорността за вмененото му нарушение. Отделно от това изтъква, че таксите са заплатени, поради което и е налице маловажен случай на нарушението. Моли НП да бъде отменено поради изложените в жалбата съображения.

Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – началника на отдел „Контрол по 1 републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, се представлява от юрисконсулт който оспорва жалбата. От него е депозирано писмено становище по съществото на делото, в което подробно е аргументирана законосъобразността на издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2021 г., около 12:37 часа, в близост до гр. на с посока на движение от бул. към бул. жалбоподателят Я. М. управлявал МПС с 4 оси - товарен автомобил марка „Ивеко”, модел собственост на търговско дружество. Товарното МПС превозвало фракция.

Жалбоподателят бил спрян за проверка на 30+500 от път II-18, на около 500 м. преди раклона на за с. , от инспектор контрол по РПМ при АПИ св. Е. С., който извършил проверка на документите за МПС и документите на водача. При проверката св. С. измерил натоварването на двойната задвижваща ос на МПС, като използвал техническо средство – ел.везна DFW-KR № 118844 и ролетка № 1304/18 с дължина от 5 м.

При измерването св. С. установил, че измереното натоварване на на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.335 тона, при максимално допустимо натоварване от 19 тона съгласно чл. 7, ал.1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Той измерил и разстоянието между осите, което било 1.44 м. Той измерил и натоварването на другите оси, както и общото тегло на камиона. За резултатите от измерването с ел. везна, автоматично от нея бил издаден протокол за измерване на превозно средство № г., 12:37 часа, където билопосочено и общото тегло на МПС от 48 370 кг.

Като взел предвид, че при надвишаване на нормите по чл. 7 от Наредбата, МПС се явява тежко, св. С. изискал от водача да представи разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно/тежко ППС съобразно неговия маршрут и размери, но водачът не му представил валидно съответно разрешително или квитанция.

Водачът представил пътен лист за маршрута си през същия ден, както и експедиционна бележка за натоварена фракция над 31 т.

Свидетелят С. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0008063 от 17.09.2021 г., за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – за това, че водачът осъществява движение на извънгабаритно и тежко по смисъла на Наредбата, като било описано и конкретно измереното натоварване на двойната задвижваща ос и допустимото съгласно Наредбата. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.

На място, св. С. връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал, без да изложи възражения срещу констатациите по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения срещу акта, но от страна на жалбоподателя били представени доказателства за изпълнение на задължението по чл. 37, ал. 3 от Наредбата – квитанция от 20.09.2021 г., 09:25 часа за заплащане на такси в размер на 210 лева, както и квитанция от 20.09.2021 г., 13:11 часа за заплащане на такси в размер на 269.42 лева, което било отбелязано от актосъставителя в разписката за получаване на акта.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 08.10.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от началника на отдел Контрол по републиканската пътна мрежа, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. Водачът бил санкциониран за това, че управлява извънгабаритно /тежко/ 2

ППС по републиканската пътна мрежа без да притежава и представи при проверката валидно разрешение /квитанция за платени пътни такси/ за движение на това ППС.

Видно от отбелязването върху приложеното към жалбата уведомително писмо, НП е връчено лично на жалбоподателя на 15.10.2021 г., като жалбата срещу него е подадена на 20.10.2021 г. директно до СРС, след което е изискана административната преписка и е образувано настоящето дело.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

С., като и от събраните по делото писмени доказателства (заповеди за компетентност, квитанции от 20.09.2021 г., отбелязване в разписка към АУАН относно платени след съставяне на акта такси; удостоверения и свидетелства за калибриране на използваните средства за измерване; протокол за измерване на превозното средство; копия на документи на водача, документи за превоза и др.), приобщени към доказателствения материал по реда н а чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е извършил проверка на водача и е измерил с одобрени технически средства теглото на МПС съответно натоварването на всяка ос, като е установил, че МПС е по-тежко от допустимото, но за него няма заплатена дължимата пътна такса. Извършването на нарушението очевидно не се и оспорва от водача, с оглед заплатените такси непосредствено след установяване на нарушението. От показанията на свидетеля се установява и самоличността на водача, управлявал МПС, чиито лични документи са иззети при проверката и копирани, както и времето и мястото на извършената проверка. Съдът взе предвид и представената при проверката експедиционна бележка за товар с тегло от 31 т., което ясно сочи, че водачът е знаел за приблизителното тегло на цялото МПС, както и за натоварването на всяка ос.

С оглед представените от АПИ сертификати и декларации за съответствие на използваното техническо средство – ел. везна, съдът прие, че то е калибрирано и е надлежно използвано, като отчетените от него резултати са действителните. От принтираната от везната бележка е видно, че същата е работила редовно, като от самата бележка се потвърждава и датата и часа на проверката.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок към момента на подаването й, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи/съгласно представените заповеди за компетентност/, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при установяването на нарушението и издаването на НП. Налице е пълна идентичност между описанието на нарушението в акта и в НП, като дадената му правна квалификация напълно съответства на фактическото му описание. Макар в НП да е посочено, че водачът не е разполагал с разрешително или квитанция за платени пътни такси, 3 то конкретната квалификация на нарушението сочи, че в случая се касае именно за липса на платени предварително пътни такси за движение на тежко МПС.

Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като водач на извънгабаритно /тежко/ ППС той е управлявал МПС с натоварване на двойната задвижваща ос от 31.335 тона при максимално допустимо натоварване от 19 тона. Но въпреки това водачът не е представил на св. С. и не е притежавал валидно разрешение за движение по републиканската пътна мрежа, т.е. не е имал издадено разрешително или квитанция за платени пътни такси. Съдът намира за несъмнено доказано, е именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС по републиканската пътна мрежа. Съдът прие за установено и извършеното измерване на разстоянието между осите от св. С. и измерените натоварвания от електронната везна, като представените свидетелства за калибриране сочат, че използвания уред за измерване е точен. Освен това съдът взе предвид, че в акта жалбоподателят не е възразил срещу установеното натоварване на управляваното от него МПС, а изрично е написал, че няма възражения, както и последващото плащане на пълния дължим размер на пътните такси, изчислени съобразно така установеното тегло на МПС.

В чл. 3, т. 2 от Наредбата е посочено, че тежки са тези ППС или състав от ППС, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. А в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от същата наредба е посочено, че максималното натоварване на ос на двойната задвижваща ос за конкретното МПС е до 18 тона /19 тона/, тъй като разстоянието между осите е 1.41 м. /т.е. между 1.3 и 1.8 м./. В случая следва да се приеме по-благоприятното за жалбоподателя, а именно, че максимално допустимото натоварване е 19 тона.

Следователно актосъставителят и наказващият орган са достигнали до обоснован извод, че процесното МПС, превозващо фракция се явява тежко като надвишава максимално допустимата стойност натоварване на ос на двойната задвижваща ос и за него се прилагат ограниченията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, като правилно при измерване на теглото е взет предвид и превозвания товар.