Определение № 448 от 13.06.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Силистра, 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П.а като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500271 по описа за 2025 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, против Разпореждане № 556 от 17.04.2025 г. по ч.гр.д. № 211/2025г. по описа на PC – Тутракан, с което съдът отказва частично да издаде заповед за изпълнение по заявлението му с вх.№ 1431/27.03.2025 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Й. Н. М. с ЕГН **********, на основание извлечение от счетоводните книги, съгласно чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с договор за потребителски кредит № 7053489016/17.08.2023 г., за следните суми: Главница 12964,31 лева, явяваща се разликата над уважените 12624,83 лева до заявените 25589,14 лева; Възнаградителна лихва 2662,92 лева за периода 25.07.2024-29.01.2025 г.; Лихва за забава върху главницата 619,20 лева за периода 25.07.2024- 13.03.2025 г.; Законна лихва върху цялата заявена главница от подаване на заявлението на 26.03.2025 г. до изплащане на вземането.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Посочва, че в процесния договор липсват неясноти, които да обуславят използването на предвидените от закона допускания при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора. Същият е сключен за конкретна сума, при изначално определени и посочени разходи, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора. Договореният фиксиран лихвен процент на годишна основа лишава от необходимост посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Счита, че няма изискване към съдържанието на договорите за кредит да има посочване на компонентите на ГПР. Навежда, че подаденото заявление и извлечение от счетоводни книги имат всички необходими реквизити и законово съдържание на чл.60, ал.2 от ЗКИ.

1

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички отхвърлени от заповедния съд суми и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС – Тутракан е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД срещу Й. Н. М., на основание извлечение от счетоводните книги, съгласно чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с договор за потребителски кредит № 7053489016/17.08.2023 г., за следните суми: Главница 25589,14 лева; Възнаградителна лихва 2662,92 лева за периода 25.07.2024-29.01.2025 г.; Лихва за забава върху главницата 619,20 лева за периода 25.07.2024- 13.03.2025 г.; Законна лихва върху цялата заявена главница от подаване на заявлението на 26.03.2025 г. до изплащане на вземането.

Към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства, съобразно изискванията на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, включително и визирания по-горе договор за потребителски кредит от 17.08.2023 г. От него става ясно, че кредиторът "Ти Би Ай Банк" ЕАД е отпуснал потребителски кредит със срок за погасяване 25.08.2028 г., с лихвен процент по кредита – 18,37 %, ГПР – 19,75% . Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл. 7 от договора за кредит, рамера на кредита е 20 000лв., 8759,92 лв. е застрахователната премия по застраховка ВАNК ЗАЩИТА НА КРЕДИТА, която сума също му е предоставена като кредит от страна на банката, като сумата от 28 759, 92 лв. е посочена като общ размер на кредита.

В съответствие с правомощията си по чл.410, ал.2 ГПК, първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 440/28.03.2025г., с което са дадени указания на заявителя да уточни дали застрахователната премия от 8759,92 лева е отчетена като разход по заема и участва ли в посочения ГПР, или е отнесена като главница по заема; уточнения относно лихвения процент на ден, който се прилага при упражнявана на правото на кредитополучателя да се откаже от договора, и представи справка за направените погасителни плащания по кредита.

В границите на предоставения срок за изпълнение на указанията е депозирана молба вх. № 1760/15.04.2025г., с която указанията са изпълнени.

Съобразявайки заявлението по чл. 417 ГПК с вх.№ 1431/27.03.2025, молбата с вх.№ 1760/15.04.2025 в отговор на Разпореждане № 4 40/28.03.2025 и актуалната практика на СЕС в Решение от 21.03.2024 по дело C‑714/22, съдът намерил на основание чл. 411, ал. 2, т. 1- 3 от ГПК във вр. чл. 22 вр. чл.

11, ал.1, т. 10 от ЗПК, че следва частично да откаже издаването на заповед за изпълнение, тъй като в ГПР по процесния ДПК не е включена застрахователната премия, защото е отчетена като главница, и предвид твърдението на заявителя, че по заема са направени погасителни плащания за 2

7375,17 лева, на осн. чл. 23 от ЗПК, издал заповед за изпълнение за остатъка от чистата сума, от която се е възползвал длъжникът – 12624,83 лева. Като се позовал на практиката на СЕС в решението по дело С-520/21 и на ВКС в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, отказал изцяло издаването на заповед за изпълнение за законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.

Въззивният състав намира следното:

Както „Ти би ай банк“ ЕАД изрично е посочило още пред ТнРС / молба с вх.№ 1760/15.04.2025/, застрахователната премия не е включена при изчисляване ГПР. Като има предвид определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, настоящият състав също счита, че средствата за застрахователната премия следва да бъдат посочени като разход по кредита по смисъла на ЗПК, както и да бъдат включен в ГПР, което не е направено от кредитора. Следва да се има предвид, че дори сключването на застраховка да не е задължително условие за сключването на самия договор, както е посочено в чл. 19 от договора за кредит, то получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 7 от договора/ включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка ( Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК).

Налице е съмнение за неточното посочване на ГПР, респ. основание това да се приравни на липсващ ГПР, а в такива случаи чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК сочи, че договорът е недействителен. В този случай длъжникът дължи връщане само на главницата (чистата стойност на кредита), но не и лихвата или другите разходи по кредита – чл. 23 ЗПК.

Вън от това в процесния договор липсва посочване на лихвен процент на ден – част от изискуемото по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК съдържание на потребителския кредит, което обуславя също извод за недействителност на договора, на основание чл.22 от ЗПК/ Решение №59/20.05.2024г. по дело №2695/2022г. на ВКС/.

Първоинстанционният съд обаче неоснователно е приел, че следва да се откаже изцяло издаването на заповед за изпълнение за законна лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.

Присъждане на законна лихва е последица от уважаване на претенцията по главния дълг. Вземането за лихва има акцесорен характер, то възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. В случая не може да се обоснове извод за недължимост на същата, на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Обявяването на договор за недействителен има реституционен ефект и всяка страна дължи на другата това, което е получила без основание /решение по дело С-472/20, т. 50 и 55; решение по дело С-705/21, т. 39/, тоест отношенията между страните се разрешават на принципа на неоснователното обогатяване. В този случай банката има право да иска връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане /решение по 3 дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64 от заключението на генералния адвокат/, а потребителят ще има право да иска връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума /Определение №50011/26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. на ВКС, Решение №79/10.02.2025г. по т.д. №5337/2023г. на ВКС/.

Предвид това с оглед уважената част от главницата и акцесорния характер на вземането за законна лихва, разпореждането на заповедния съд следва да бъде отменено в тази отхвърлителна част и се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като се уважи претенцията на заявителя за присъждане на законна лихва върху уважената част от главницата по договора за кредит от датата на заявлението до окончателното изплащане, като разпореждането се потвърди в останалата обжалвана част.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 556 от 17.04.2025 г. по ч.гр.д. № 211/2025г. по описа на PC – Тутракан, в частта, с която съдът отказва частично да издаде заповед за изпълнение по заявлението му с вх.№ 1431/27.03.2025 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Й. Н. М. с ЕГН **********, на основание извлечение от счетоводните книги, съгласно чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с договор за потребителски кредит № 7053489016/17.08.2023 г., за следните суми: Главница 12964,31 лева, явяваща се разликата над уважените 12624,83 лева до заявените 25589,14 лева;

Възнаградителна лихва 2662,92 лева за периода 25.07.2024-29.01.2025 г.;

Лихва за забава върху главницата 619,20 лева за периода 25.07.202413.03.2025 г.; Законна лихва върху цялата заявена главница от подаване на заявлението на 26.03.2025 г. до изплащане на вземането.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 556 от 17.04.2025 г. по ч.гр.д. № 211/2025г. по описа на PC – Тутракан, в частта, с която се отхвърля искане за издаване на заповед за изпълнение по заявлението му с вх.№ 1431/27.03.2025 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Й. Н. М. с ЕГН ********** за присъждане на законна лихва върху главницата от 12624.57лв., за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – до изплащане на вземането и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на заявителя "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хаджикоцев“ 52-54, представлявано заедно от Николай Спасов и Александър Димитров срещу Й. Н. М. с ЕГН ********** за законна лихва върху главницата от 12624.57лв , за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК –26.03.2025г. до изплащане на вземането.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист.

4

ВРЪЩА делото на РС – Тутракан за фактическото издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Кремена Иванова Краева

Особено мнение на съдия Краева по определението, постановено по в. ч.гр. д. № 271/ 2025 г. на ОС Силистра.

По отношение искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението, следва да се съобрази разрешението, дадено по дело С-520/21 на СЕС и решение по т.д. № 630/2023г. на ВКС, което е в смисъла посочен от РС - Тутракан.

Срещу отказа за издаването на заповед за изпълнение за законна лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението няма развити конкретни оплаквания и съдията, останал на особено мнение, не вижда причина по настоящото дело частната жалба да се приеме за частично основателна.

5