Решение № 8724 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8724 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110140932 по описа за 2023 година

Предявени са от ищцата М. Н. Ц. срещу ответника Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ЦУ-РД05-270/12.06.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, поради налагане на дисциплинарно наказание – чл.344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Главен специалист“ с код по НКПД 3359-3026 – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 12.06.2023г. – 12.12.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 21.07.2023г. до окончателното плащане.

Ищецът М. Н. Ц. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 01-135/31.10.2019г., като изпълнявала длъжността „Главен специалист“ с код по НКПД 3359-3026, категория Приложни специалисти по длъжностна характеристика. Излага, че със Заповед на работодателя № ЦУ-РД05270/12.06.2023г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа, че е незаконосъобразно уволнена, тъй като не е извършила твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва отразеното с доклади с вх. № ФСД461/09.12.2022г. и с вх.№ ФСД-31/13.01.2023г., както и приложени към същите протоколи, инвентаризационни описи, описи на липсващи активи, сравнителни ведомости, въз основа на които работодателят е приел, че е налице твърдяното дисциплинарно нарушение. Излага съображения, че за периода от 07.11.2022г. до 1

05.05.2023г. е била в отпуск за временна неработоспособност, съответно не е могла да отрази своевременно във финансово-информационната система SAP всички излизащи и постъпващи от поверения обект материали и материални активи. Допълва, че разминаването се дължи на особености на функциониране на системата, която следва да се отвори, след което да се въведат всички движения по материалните наличности, които операции не са били извършени по време на проверките, съответно било логично да се констатират разлики. Оспорва твърдяното наличие на негодни за използване и неподлежащи на възстановяване материални активи без направени предложения за брак, като се позовава на вътрешен акт на работодателя, съгласно който бракуването на дълготрайните материални активи се извършва след инвентаризация, при твърдения, че такава не била правена от 2021г. Противопоставя се на твърдението, че са установени непрехвърлени ДМА от администрация и централен склад към РЦП, с мотив, че не е имала достъп до такива активи, доколкото те са били под пряк контрол на Дирекция „ФСД“. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в срока за отговор по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът е извършил посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, за което му е наложено наказание. Излага съображения, че констатираните нарушения са установени при инвентаризация на активите в администрацията на ДАБ при МС, назначена със Заповед № РД05784/11.11.2022г., изменена със Заповед № РД05-841/02.12.2022г. и Заповед № РД05910/30.12.2022г., като отразяването на резултатите е извършено с доклади № ФСД461/09.12.2022г. и № ФСД-31/13.01.2023г., със съдържанието на които ищцата е отказала да се запознае. Ответникът твърди, че при извършване на проверката, през време на която ищцата е била в болничен, не са приемани/изваждани материални активи, съответно не се е налагало отразяването им в системата SAP, а е възложено само фактическо преброяване на наличностите на материални запаси. В тази насока счита, че всички приети материални активи, както и разходването на същите, би следвало да са въведени от ищцата в периода преди излизането в болничен. Оспорва наведеното в исковата молба твърдение, че има технологични пречки за своевременно отразяване в системата на движението на материални активи. В допълнение посочва, че бракуваните запаси са взети предвид при обобщаване резултатите от инвентаризацията. Твърди, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва по размер предявения иск по чл.344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

2

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.

Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението.

По делото не е спорно, че между страните е съществувало процесното трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 01-135/31.10.2019г., по силата на което ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „Главен специалист, с код по НКПД 3359-3026, категория Приложни специалисти“, както и че същото е прекратено чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата със заповед № ЦУ- РД05-270/12.06.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Страните по делото не са формирали спор и от доказателствата по делото се установява, че ответникът спазил законовоустановения от нормата на чл. 194 КТ срок за налагане на дисциплинарно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението 3 и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Поначало, макар и да е предвидено като задължителен реквизит, непосочването в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на конкретната разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно неточното позоваване, не обуславя само по себе си отмяна на заповедта, като същественото за мотивирането на заповедта е индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ.

Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. Липсата на посочването на индивидуализиращите деянието фактически обстоятелства нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Ето защо съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. Мотивите, свързани с осъществяване на посоченото в заповедта основание за уволнение, трябва да бъдат изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът може да провери осъществени ли са в обективната действителност релевантните за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание /Решение № 347/1997 г. и Решение № 324/1998 г. на ВКС/.

Това е така и с оглед принципа на равнопоставеност на страните /необходимо е при самото предявяване на исковата молба работникът да знае фактическите и правните основания за уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на правата си/.

От друга страна, мотивите за уволнението, относими към съответното правно основание, трябва да се съдържат в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или в друг документ, доведен до знанието на работника преди прекратяване на трудовото му правоотношение, а не да се допълват или конкретизират от работодателя при оспорване законността на уволнението.

4

В разглеждания случай изискванията на посочената норма на чл.195 КТ са спазени, тъй като в процесната заповед са описани нарушенията на трудовата дисциплина, както ги е оценил работодателят, като са ясни съществените им признаци от обективна страна /време, място и начин на извършване/ и е посочен законовият текст, под който същият счита, че се подвеждат описаните нарушения - по чл. чл. 187, ал. 1, т. 9 и 10 КТ. Извършените нарушения са конкретизирани, като е изложено, че работникът е извършил увреждане на имуществото на работодателя, както и неизпълнение на други трудови задължения, съгласно длъжностната характеристика. С атакуваната заповед на работодателя са очертани и конкретните нарушения – ненадлежно осъществяване на дейността по заявяването, доставянето, получаването, съхранението и отпускането на дълготрайни материални активи, краткотрайни материални активи и материални запаси, в резултат на което са установени различия между фактическата наличност и счетоводните данни при дълготрайните материални активи; наличие на негодни за използване и неподлежащи на възстановяване материални активи, без направени предложения за брак; непрехвърлени дълготрайни материални активи от администрация и централен склад към Регистрационноприемателен център (РПЦ) – гр. София и РПЦ – гр. Харманли; наличие на незаведени материали в Интегрираната финансово-информационна система SAP ECC 6.0 (SAP); предаване на незаведени материали без протокол за преместване на материално отговорни лица в трите отдела на РПЦ - гр. София и РПЦ – гр. Харманли и Транзитен център – с. Пъстрогор, наличие на липси и излишъци. Следователно в мотивната част са изложени фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, като е извършено препращане към доклади № ФСД-461/09.12.2022г. и вх. № ФСД31/13.01.2023г., с които са констатирани твърдяните нарушения. В обобщение заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискването за описание на нарушението до степен, даваща възможност както да се проведе защита от страна на служителя, така и да се направи съдебна преценка относно спазване на преклузивните срокове, съответствие на наложеното наказание и еднократност на наказанието, като конкретизацията на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина е достатъчна според изискванията на цитираната разпоредба и дава възможност на съда да разгледа спора по същество.