Решение № 609 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Величка Борилова

Иванка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000503135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 5093/09.09.2024 г., постановено по гр. д. № 10364/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Г. В. Й., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в причинени от органите на Прокуратурата страдания, вследствие на постоянния, продължил повече от 8 години психически тормоз, произтичащи от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с чл.109, ал.1 НК, във връзка с водено разследване по ДП № 15137/2009 г. по описа на 04 РУП СДВР, по което обвинение е била оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 17524/2018 г. по описана СС, НО, 131 състав, както и сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в платено от нея адвокатско възнаграждение във връзка със същото наказателно производство, приключило с оправдаването й, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 09.07.2020 г., до окончателното им изплащане, като искът е отхвърлен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПЩ, сумата от 20 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен 1 предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е депозирана въззивна жалба от ищцата Г. В. Й.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е определил размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, като не е съобразил критериите за справедливост, относими към конкретния случай. В мотивите съдът е посочил критерии, които е отнесъл към преценката си за справедлив размер на обезщетението, но тези критерии са посочени абстрактно и общо и не са съобразени с особеностите на случая, както и със събраните по делото доказателства. Поддържа, че като не е посочил в обжалваното решение конкретни мотиви относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд е допуснал процесуално нарушение, водещо до невъзможност да се прецени вътрешното убеждение на съда от обективна страна. В случая наказателното производство е продължило 8 години, 4 месеца и 19 дни, която продължителност не се дължи на процесуално бездействие или шиканиране на процеса от страна на ищцата. наложената на ищцата мярка за неотклонение е „парична гаранция“, която в съдебното производство е променена в „подписка“. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че ищцата не е търпяла неимуществени вреди над обичайните. От показанията на свидетелката С. Й. е установено, че е загубила съня си, не се хранела, видимо отслабнала, за период от 2 години останала без работа, не е имала сили да вземе живота си в ръце, приятелският й кръг бил силно редуциран. Това повлияло на отношението на нейните приятели.

Свидетелката е дала показания за серия от медицински изследвания и интервенции, които е преживяла ищцата, свързани с невъзможност да регулира нивата на хормона кортизол, свързан със стреса. Това се е отразило върху цялостното й здравословно състояние Поддържа, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелката, че ищцата е загубила красивия си вид, състарила се преждевременно, не била слънчевия човек, който била – фактори, които имат отношение към размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Нарушен е националния и международен стандарт за разглеждане на делото в разумен срок. Счита, че материалният закон – чл.52 ЗЗД, не е приложен правилно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Счита, че неправилно е завишен размера на обезщетението за неимуществени вреди. По делото не са представени годни доказателства, които да установяват действително претърпени неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, което ищцата носи 2 доказателствена тежест. В мотивите на решението са посочени установените фактически обстоятелства са установено, но не е посочени от кои доказателства следват направените правни изводи. Не са представени и доказателства, за наличието на пряка причинна връзка между вредите и поведението на ответника Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се обосновава присъждането на обезщетение в определения от съда размер от 10 000 лв. по делото не е установено наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическо състояние на ищцата по причина на обвинението. Продължителността на наказателното производство е свързана с фактическата и правна сложност на делото. Наказателното производство в досъдебната фаза е провеждано ритмично, а в съдебното производство ответникът е страна и няма правомощия да влияе за периода, през който се насрочват съдебните заседания. Нито едно заседание не е отложено по вина на ответника. С оглед на това счита, че не е станал причина за продължителността на наказателното производство в съдебната фаза.

Поддържа, че в съдебното решение липсва задълбочен анализ на показанията на свидетелката С. Й., която е сестра на ищцата, които следва да не се кредитират, на основание чл.172 ГПК. По този начин съдът е допуснал процесуално нарушение. Решаващият съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост възраженията на ответника, заявени с писмения отговор на исковата молба, като по този начин е нарушил чл.236, ал.2 ГПК. По този начин съдът е присъдил обезщетение на неимуществени вреди, които не са доказани, че са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението. В тежест на ответника не следва да се възлага заплащане на обезщетение за реално непонесени от ищцата вреди. Не е отчетено обстоятелството, че спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“, която е най-леката мярка по НПК. Не е доказано ограниченията да са довели до конкретни емоционални страдания и да са настъпили негативни изживявания. Счита, че решаващият съд не е обсъдил правилно вида, характера и интензитета на неимуществените вреди, като не е съобразил кои от тях са от категорията на обикновените, които могат да се предполагат и кои не са. Определеното обезщетение не съответства на конкретната личност на увредения, на конкретната интензивност на преживените болки и страдания, както и на обществените представи за справедливост и обществено-икономическите условия на живот към момента на проявление на вредите. Поддържа, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е необоснован, тъй като не може да се проследи използвания механизъм за определянето му, поради което обжалваното решение е необосновано. Претърпените от ищцата вреди са надценени от решаващия съд. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, който удостоверява направения разход, но липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат Счита, че размерът на неимуществените вреди следва да бъде намален до размера на действителния обем на положения адвокатски труд. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло 3 предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъдените обезщетения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че с постановление на СРП от 20.03.2009 г. е образувано наказателно производство срещу нея. С постановление за привличане на обвиняем от 25.01.2012 г. по ДП № 15137/2009 г. по описа на 04 РУ „Полиция“ – СДВР, пр. пр. № 356/2009 г. по описа на СРП, е привлечена като обвиняем да престъпление по чл.206, ал.3 НК вр. с чл.26, ал.1 НК, като постановлението е предявено на 21.02.2012 г. Взета й била мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 2 000 лв. На 18.04.2012 г. СРП е внесла в СРС обвинителен акт срещу нея. С разпореждане от 22.06.2012 г. но НОХД № 7645/2012 г. по описа на СРС, НО, 122 състав, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2012г. По делото са били проведени 3 открити съдебни заседания. С определение от 18.03.2014 г. делото е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на допуснатите нередовности при съставянето на обвинителния акт. С постановление за привличане на обвиняем от 08.01.2014 г., предявено на ищцата на 30.01.2014 г. по ДП № 15137/2009 г. по описа на 04 РУ „Полиция“ – СДВР, пр. пр. № 356/2009 г. по описа на СРП, ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с чл.209, ал. НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 4712/2014 г. по описа на СРС, НО, 122 състав. С разпореждане от 06.06.2014 г. производството е прекратено и обвинителният акт е върнат на СРП за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.

СРП е подала частен протест срещу разпореждането, който не е уважен от СГС. С обвинителен акт от 04.11.2014 г. по ДП № 15137/2009 г. по описа на 04 РУ „Полиция“ – СДВР, пр. пр. НСН 205/2015 г. по описа на СРП, ищцата е предадена на съд за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с чл.209, ал.1 НК.

Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № 20511/2014 г. по описа на СРС, НО, 122 състав. С разпореждане от 26.02.2015 г. делото насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. С протоколно определение от 18.03.2015 г. производството по делото е прекратено и обвинителният акт е върнат на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. С обвинителен акт от 25.05.2015 г. по ДП № 15137/2009 г. по описа на 04 РУ „Полиция“ – СДВР, пр. пр. № НСН 205/2013 г. по описа на СРП, ищцата е била предадена на съда за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с чл.109, ал.1 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 8336/2015 г. по описа на СРС, НО, 122 състав. С разпореждане от 13.01.2016 г. делото е било накроено за разглеждане в открито съдебно заседание, в което производството по делото е прекратено, а обвинителният акт е бил върнат на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Досъдебното производство е било изпратено на РП - Самоков, която е внесла 4 обвинителен акт в РС - Самоков, по който било образувано НОХД № 211/2017 г. по описа на РС - Самоков. С разпореждане от 03.04.2017 г. е инициирано поризводство по чл.43, т.1 НПК. С определение № 47/25.04.2017 г. на ВКС, II НО, постановено по КЧД № 409/2017 г. е определено, че местно компетентния съд е СРС. Образувано било НОХД № 7266/2017 г. по описа на СРС, Н, 122 състав. С разпореждане от 26.07.2017 г. делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Проведени бил две открити съдебни заседания. С протоколно определение от 17.07.2018 г. производството по делото е прекратено и обвинителният акт е върнат на РП - Самоков за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. РП –Самоков е внесла в СРС обвинителен акт за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с чл.209, ал.1 НК. Въз основа на него е било образувано НОХД № 17524/2018 г. по описа на СРС, НО, 131 състав. проведени били 8 открити съдебния заседания. След проведени общо 13 съдебни заседания била постановена присъда от 23.06.2020 г., с която ищцата е била изцяло оправдана повдигнатото й обвинение, поради липса на доказателства, които да доказват както осъщественото деяния, така и авторството на дееца. По този начин ищцата е била обвиняема напълно необосновано в извършване на престъпление, което е е извършила. В резултат на това е претърпяла значителни неимуществени вреди. Оправдателната присъда влязла в сила на 23.07.2020 г. С воденото спрямо нея наказателно производство повече от 8 години е нарушено правото й по чл.5, ал.3 ЕКЗПЧОС право на процес в разумен срок. След привличането на ищцата като обвиняем, тя се затворила в себе си, изолирала се от семейството си. Изключително тежко преживяла факта на привличането й като обвиняема, както и продължителността на наказателното производство в съдебната фаза. Приятелите й започнали да я отбягват. Междувременно се появили всякакви слухове по неин адрес сред приятели и познати. Засегнато било нейното достойнство и добро име в обществото и личната й самооценка. Повдигнатото обвинение спрямо нея е за умишлено престъпление от общ характер, което се отразило изключително неблагоприятно на психиката й. Предвиденото наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода оказало допълнителен стрес върху ищцата. МП е предложило постигане на споразумение за обезщетение в размер на 4 400 лв., което счита за недостатъчно. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 1 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи размер на платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане- претендира сторените по делото разноски.