Протокол № 1176 от 30.09.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1176 гр. Пазарджик, 30.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело частен характер № 20265220200609 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Частният тъжител Ф. И. Ф., редовно уведомен от предходното съдебно заседание- явява се лично.

Подсъдимият И. Д. Д., редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез адв.П.- не се явява. За него се явява защитникът адв.Б. П., редовно упълномощена.

Свидетелят И. И., редовно призована- явява се лично.

Свидетелят Е. Г. К.-П., допусната при режим на довеждане- явява се лично.

ТЪЖИТЕЛЯТ: Няма пречка. Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото. Подсъдимият е редовно уведомен за днешното съдебно заседание чрез неговия защитник и последният се явява. Повдигнатото с тъжбата обвинение не е за тежко престъпление. На този етап присъствието на подсъдимия не е необходимо за разкрИ.е на обективната истина по делото, поради което са налице основания за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия при 1 условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДС.И. Д..

Свидетелят Е. К.-П. напусна залата.

Сне се самоличността на свидетеля И., както следва.

И. Д. И.- родена на ****г. в гр.София, живуща в ****, българка, българска гражданка, разведена, с висше образование, работеща в АК- София като адвокат, неосъждана, ЕГН: **********, без родство със страните.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля И. И.:

СВ. И. И.: И. Д. го познавам. Той е мой клиент по повод конкретно гражданско дело. Късната пролет на миналата година той се свърза с мен.

Първо синът му ми се обади, дойде в София в моята кантора, видяхме се, запозна ме с една сложна ситуация. Знаех, че се водят дела и има висящо такова. Ставаше въпрос за продажба на недвижими имоти, принадлежали на вече покойната му майка. Предметът на делото беше свързан с това, че той не е поучил половината от полагащата му се сума от продажната цена на недвижим имот. Аз написах искова молба и заведох ново дело по описа на РСПазарджик. И. Д. беше ищец по това дело. Ответник по това дело беше колегата Ф. Ф.. Номерът е гр.д. №2791/25г. на XXVIII състав на РСПазарджик /свидетелят си служи с бележки/.

На 07.11.2025г. беше проведено първото по делото заседание. Тогава бях в Пазарджик и се видях с клиента ми И. Д., той беше с мен, бяхме заедно на делото. Тогава се видях и с Ф., който се яви като ответник. Разговор с ответника Ф. проведохме, като излязохме от залата. В залата си беше формален процес. Д. и Ф. в мое присъствие също проведоха разговор след заседанието, излизайки пред съда. Колегата Ф. се обърна към мен, за да ми каже, че напразно правя искания по доказателствата и нещата са ясни. Аз му казах, че аз водя това дело и правя искания, защото считам, че така е редно и 2 защитавам интересите на моя клиент. Между нас двамата това бяха думите, които си разменихме. Продължихме малко разстояние, може би 10-15 метра надясно от съда. Между Ф. и Д. възникна спор на висок глас, защото Ф. нападна моя клиент. Не мога да се сетя за точните думи, но горе-долу беше нещо от рода: „Ти няма ли да се спреш, не ти ли омръзна да водиш глупави дела?“. Д. му отговори, че ще си води делата до край. Беше на висок глас тази размяна на реплики, в най-високия регистър. Аз бях между двамата, а те бяха от двете ми страни. Дори с ръце аз им направих знак да спрат и им казах, че на пътя няма да се реши проблемът.

Само ние тримата бяхме тогава. Това се случва в движение, докато изминаваме тези 10-15 метра, ходейки бавно. Казах на колегата, че не му прави чест на улицата да се разправяме, адвокати сме все пак. В този момент следваше една хубава, но стара изоставена къща и бяхме пред нея. Имаше нещо, което е като паркинг, като след бомбардировка. Там бяхме последно тримата заедно, когато казах на колегата: „Стига толкова“. След това ние с Д. ускорихме крачка в същата посока, в която бяхме тръгнали, защото в тази посока ми беше колата. Доближавайки кръстовището, непосредствено трябваше да минем на другия тротоар, защото бях спряла там. Светеше червено на светофара. Аз имам вроден навик да се оглеждам на кръстовищата, независимо колко са големи. Тръгвайки, аз видях, че е червено и се огледах.

Колегата беше може би на 2 метра след нас. Понеже за нас светеше червено, за него светеше зелено и той пресече в посока парка, а ние завихме надясно и пресякохме.

Докато сме били тримата заедно, никой не е спирал Ф.. След като се разделихме и докато ние чакахме на червено, не съм видяла някой да е спрял при него. Ние се разделихме на това кръстовище със светофара. Ф. пресичаше на зелено. След като е пресякъл, не съм е видяла той къде е отишъл.

Докато те двамата водеха този диалог, за който вече Ви казах, не съм чувала моят клиент да казва на Ф. думите: „Продаде си гъза на Жоро и сега той те ебава отзад“. Моят речник е много далече от тези думи. Имам съвсем други впечатления от г-н Д. като възпитан човек. Ако бяха казани такива грубиянски думи, щях да ги запомня.

Г. Д. Д. знам, че е брат на моя доверител. Него не съм го виждала по повод това дело. В това дело, което заведох аз, той няма отношение. Дори 3 поименно в отговора на нашата ИМ той не беше споменат. Беше споменат като наследник на майката, а те двамата с И. Д. са братя наследници. Имотите са земеделски земи, принадлежали на майка им. Тя е дала пълномощно на колегата Ф. да ги продаде и той ги продава. Тя е била в тежко здравословно състояние тогава. В този същия ден, според някои свидетели, тя постъпва спешно в болница и часове след това е починала. Съсобствеността и сънаследяването се появя по-късно след продажбата на имота.

Адвокат на Г. Д. Д. не мога да кажа кой е. Адв.Ф. не съм сигурна дали му е бил адвокат. Знам, че той е бил пълномощник на майката по сделката.

С г-н Ф. разговорът ни въпросния ден беше в залата такъв, че следвахме ГПК, разменяхме си становища. Когато излязохме от съда, пред стълбите на съда беше размяна на реплики между нас и разговора между тях двамата.

Тогава с колегата говорихме.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Някой друг чу ли разговора ни на висок тон?

СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА ВЪПРОСА НА ЧАСТНИЯ ТЪЖИТЕЛ, тъй като за правилното решаване на делото обстоятелството дали някой е чул проведения между частния тъжител, подсъдимия и св.И. е без значение. От значение единствено и само е това дали някой е чул инкриминираните с тъжбата думи. В този смисъл, съдът дава възможност на частния тъжител, ако желае, да преформулира въпроса си в посочената насока.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Някой чу ли подсъдимият да казва: „Продаде си гъза на Жоро и сега той те ебава отзад“?

СВ. И.: Около нас, докато вървяхме заедно, имаше много малко хора, беше един мрачен ден и неприятен, почти нямаше хора.

СЪДЪТ: Г-жо И., преди малко казахте, че подсъдимият не я е изричал тези думи? Поддържате ли казаното от Вас?

СВ. И.: Не ги е казвал. Те си говореха на висок глас, но не крещяха.

Каквото и да са казали, едва ли някой е чул. Просто нямаше хора около нас.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Когато разговарях с Вас, същия стил на изразяване ли употребявахте?

СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА ВЪПРОСА НА ЧАСТНИЯ ТЪЖИТЕЛ, тъй като св.И. вече сподели своите възприятия за казаното от частния тъжител при проведения между тях и подсъдимия разговор пред съдебната палата.

4

АДВ. П.: Може ли да ми кажете какво е било поведението на частния тъжител в съдебната зала по време на делото?

СЪДЪТ: Ще преформулирам въпроса. Имаше ли конкретна причина, според Вас, която да е предизвикала това отношение на частния тъжител спрямо подсъдимия?

СВ. И.: Вътре в залата не бих казала, че е имало причина, просто те бяха две спорещи страни по делото. Излизайки от залата, бяхме все още в сградата на съда и Ф. каза на И. Д. нещо от рода: „Ти сега ще видиш какво ще ти се случи“. Аз го възприех в смисъл, че говори за делата, като разбрах, че те са няколко, а споровете са дългогодишни.

АДВ. П.: От приключване на съдебното заседание до стигането Ви до светофара през цялото време ли бяхте заедно с клиента Ви?

СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА ВЪПРОСА НА АДВ.П., доколкото свидетелят вече отговори на този въпрос в депозираните от него показания.

АДВ. П.: Вие винаги ли ходите с очила? Това го питам във връзка със свидетелските показания от предходното съдебно заседание, когато попитахме разпитаната тогава свидетелка как е изглеждала жената.

СВ. И.: Да, винаги ходя с очила.

АДВ. П.: Имаше ли други хора на светофара освен Вас?

СВ. И.: В посоката, в която светеше червен светофар, нямаше хора. Там, където пресичаше Ф., също мисля, че не е имало хора.

Бяхме излезли от залата вече, когато Ф. изрече думите: „Ти сега ще видиш какво ще ти се случи“. Съдията това не го е чула. Мисля, че вече викаха страните по следващото дело.

В залата влиза свидетелят Е. К.-П..

Сне се самоличността на свидетеля Е. К.-П..

Е. Г. К.- П.- родена на ****г. в гр.Ивайловград, обл.Хасково, живуща в гр.Пазарджик, ****, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, работеща като адвокат в АК- Пазарджик, неосъждана, ЕГН:

**********, без родство със страните.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

5

Пристъпи се към разпит на свидетеля Е. К.-П.: