Решение № 2537 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2537 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100511190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 15223/06.08.2024 г. по гр. д. № 18819/2023 г. по описа на СРС, 54 състав, при участието на трето лице – помагач „Нелбо инженеринг“ ЕООД са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в имуществената сфера на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват вземания от „ЕС 314“ ЕАД, формиращи стойността на обедняването на „Топлофикация София“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника, за следните суми: за сумата от 870,64 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2020 г. топлинна енергия в имоти, представляващи търговски обекти – офиси № 6, 7, и 8, находящи се в гр. София, ул. ****, за сумата от 233,23 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 31.01.2019 г. до 08.12.2021 г. върху цената на топлинната енергия, за сумата от 35,10 лева, представляваща цена на предоставена в периода о м.

02.2019 г. до м. 02.2020 г., услуга дялово разпределение, както и сумата от лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. до 08.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч.гр.д. № 72147/2021 г. по описа на СРС, 54 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 1

ГПК.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 258225/12.08.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейното самостоятелно отклонение и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определен в съответната наредба по чл.

36, ал. 3, като от своя страна в §1, т. 33 а от ДР на ЗЕ било регламентирано, че небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Посочва, че в процесния период не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, тъй като сключеният с „Александър Бизнес Център АВС“ ЕООД е прекратен с изтичане на срок от 5 години. Именно поради тези съображения, неправилно районният съд е отхвърлил предявения иск. Ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, бил спестил разноските за потребена енергия. Посочва, че ползването на имота от трето лице не му придава качеството клиент, тъй като такъв може да е само собственикът или вещният ползвател, а на доказване в производството по делото било откриване на индивидуална партида и сключване на договор по чл. 149 от ЗЕ, а не се презумирало с установяване на факта на ползване на топлоснабден имот.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 30028/25.09.2024 г., подаден от „ЕС 314“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 18819/2023 г. по описа на СРС, 54 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против „ЕС 314“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

2

59, ал. 1 от Закона за задълженията и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 72147/2021 г. по описа на СРС, 54 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на имоти за нежилищни нужди – офиси 6, 7 и 8 в гр. София, общ. Триадица, ул. ****, за който била открита партида с аб. № 383882. Между страните не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана за това. Поддържа, че до имота е доставена топлинна енергия, с чиято стойност ответникът се е обогатил неоснователно. Поддържа, че стойността на доставената и потребена топлинна енергия до имота, собственост на „ЕС 314“ЕАД е на стойност 870,64 лева, а стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 35,10 лева за исковия период. Твърди, че по гр.д. № 72147/2021 г. по описа на СРС, 54 състав е издадена заповед за изпълнение.

Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ЕС 314“ЕАД, с който заявява, че оспорва предявените искове. Посочва, че не оспорва, че действително е собственик на имоти, находящи се в гр. София в жилищна сграда с административен адрес гр. София, ул. ****, а именно офиси 6,7 и 8. Твърди, обаче, че на 23.04.2012 г. между „ЕС 314“ ЕАД като наемодател и „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД е сключен договор за ваем, по силата на който недвижимият имот е отдаден под наем за период от 10 години, считано от 01.05.2012 г., съгласно чл. 6.03 от договора за наем, в тежест на наемателят било заплащането на консумативни разходи за ползвания имот. Твърди, че със Заявление с вх. № 2399/20.08.2012 г. „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД е заявило сключване на договор с „Топлофикация София“ ЕАД и е прехвърлило партидите за топлинна енергия на свое име. В заявлението бил посочен ясно абонатен номер. Към заявлението била подадена декларация, с която наемодателят „ЕС 314“ ЕАД е дал съгласие пред ищеца купувач на топлинна енергия за срока от 20.08.2012 г. до 20.08.2022 г. партидата да бъде открита на името на „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД. „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД. Договорът за наем бил прекратен на 18.03.2022 г. Твърди, че „ЕС 314“ ЕАД е сключило договор за с ищеца за продажба на топлинна енергия, считано от 01.04.2022 г., т.е. след прекратяването на договор за наем. Поддържа, че в исковия период не е бил задължен да заплаща стойността на топлинната енергия. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 72147/2021 г. по описа на СРС, 54 състав. По заявление от 16.12.2021 г., подадено от “Топлофикация 3

София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на „ЕС 314“ ЕАД да заплати сумата от 870,64 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2020 г. топлинна енергия, сумата от 233,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху тази цена, дължимо за периода от 31.01.2019 г. до 08.12.2021 г., сумата от 35,10 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 02.2019 г. до м. 02.2020 г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 8,02 лева, представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за времето от 03.03.2019 г. до 08.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и направените в заповедното производство разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е неоснователен, тъй като партида за доставена топлинна енергия за исковия период е открита на името на трето на спора лице „Александър Бизнес Център – АВС“ ЕООД – наемател по силата на договор за наем.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 72147/2021 г. по описа на СРС, 54 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти. С оглед въведените в исковата молба твърдения, както и с оглед основанието, посочено в заповедта за изпълнение правната квалификация на предявения иск по чл. 422 от ГПК е във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до 4 размера на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице увеличаване на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права. В конкретния случай, доколкото се твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия без да е сключен договор с топлоснабдителното дружество, то в тежест на ищеца е било да установи, че „ЕС 314“ ЕАД е собственик на топлоснабден имот, че до имотът е доставена топлинна енергия в твърдяното количество и на стойност, тъй като с тази стойност той се е обогатил без основание. В тежест на ответника е било да установи, че в процесния период топлоснобдения имот е бил отдаден под наем и на наемателя е била открита партида за ползваната топлинна енергия.

Страните не спорят, че ответникът е собственик на недвижим имот, който се ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл.

149, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.