Определение № 289 от 25.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Велико Търново, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20254100500127 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано е по частна жалба на А. М. М. от гр. Горна Оряховица против Определение № 1855 от 19.12.2024год. постановено по гр. д. № 20244120102727 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Горна Оряховица, с което е оставено без уважение искането на А. М. М. по чл.83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане държавни такси в производството.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Пред Районен съд гр. Горна Оряховица е образувано гражданско дело по искова молба на А. М. М. от гр. Горна Оряховица с предявени установителни искове. Депозирана е и молба с искане за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ. Районен съд гр. Горна Оряховица е приел, че ищецът е в трудоспособна възраст и има възможност да се снабди със средства - получава заплата в размер на 2 400,00лв. Липсвали доказателства, които да изхождат от ищеца за твърдяната невъзможност. Районен съд гр. Горна Оряховица е оставил без уважение искането.

Според ВТОС:

По принцип на основание чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, 1 ал.2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на основанието по цитираната по-горе разпоредба е винаги конкретна и обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл.83, ал.1, т.1 – т.6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности.

С молбата за освобождаване от държавна такса, ищецът А. М. М. не е представил документи, удостоверяващи невъзможността му да заплати дължимата държавна такса. Възможността за освобождаване от заплащането на държавна такса е регламентирана от Закона като изключение от общото правило, че за съдебните производства се внасят държавни такси – чл.71, ал.1 ГПК и като всяко изключение, следва да се тълкува стеснително – само за онзи лимитиран кръг от хипотези, когато комплексното имуществено, здравословно, семейно и социално положение на молителя водят до извода за обективно и трайно състояние на липса на средства за покриване на държавната такса, при което отказът да се приложи освобождаването би бил равносилен на отказ от правосъдие. Имущественото състояние на ищеца следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение (правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК е проекция на чл.60, ал.1 КРБ). В настоящия случай не са представени документи, от които да е видно, че положението на ищеца е от такова естество. Ищецът не е доказал онези обстоятелства, които го затрудняват да я плати. От приложената декларация е видно, че ищецът е с месечен доход от заплата, от 2 400,00лв. Държавна такса по двата предявени иска е в общ размер на 374,77лв. Следователно ищецът притежава достатъчно възможност да заплати необходимата държ. такса за водене на делото.

За уважаване на молба по чл.83, ал.2 ГПК не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява молителя, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати.

Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Определението на Районен съд гр.

Горна Оряховица следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изложените съображения, съставът на Окръжен съд гр. В. Търново ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1855 от 19.12.2024год. постановено по гр. д. № 2

20244120102727 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Горна Оряховица.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3