Решение № 259 от 16.05.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. К., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20235510100900 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1, вр.чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът М. Д. М. твърди, че към ******** г. живеел на адрес гр. К., ул. „************” ***, заедно със съпругата си - И. М. и непълнолетната си към онзи момент дъщеря - Х. М..

На ******** г. М. се намирал в дома си на горепосочения адрес, където, около 13 часа получил телефонно обаждане от ответника, който му казал, че се намирал пред блока му и поискал от ищеца да излезе, за да говорят за нещо. Излязъл да се срещне с ответника. Последният се намирал на гърба на блока, в който живеел ищецът, непосредствено под терасата на апартамента на М., който се намирал на първия етаж. В същото време съпругата на ищеца прибирала дрехи от простора на терасата.

Ищецът се срещнал с ответника. Започнал разговор между двамата като ответникът заявил, че ищецът, който притежавал **********, преди седмица бил нанесъл увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка *** и поискал от М. да подпише двустранен протокол за ПТП, за пред органите на МВР-КАТ като в него ищецът да се съгласи, че наистина е причинил ПТП.

Ищецът категорично му заявил, че не е участвал в ПТП. Огледали съвместно много внимателно цялата ********** отвсякъде, но не констатирали увреждане. Поради невъзможността да осъществи плановете си, ответникът се ядосал и започнал да крещи, че бил сигурен, че ищецът увредил автомобила му. Ищецът предложил на ответника, ако все пак продължава да настоява за това, да сезира компетентните органи, които да потвърдят казаното от него, след което клекнал до **********та и посочил на 1 ответника, че мястото, където според ответника е имало съприкосновение между **********та на ищеца и автомобила на ответника, е без никакви увреждания. Обяснил също на ответника, че няма как да подпише документ, който не отговаря на истината. Разменили няколко пъти реплики по този повод, при което напрежението от страна на ответника преминавало границите на добрия тон и както се намирал странично зад гърба на ищеца, от дясната страна, а ищецът - все още клекнал, ответникът нанесъл силен юмручен удар с дясната си ръка по дясната буза на ищеца. От този удар М. се зашеметил и паднал на земята. Последвали веднага серия от удари по цялото му тяло, нанесени от ответника. За момент ищецът изгубил съзнание и връзка с околността. Ответникът продължил да го рита с крака, както бил паднал на земята, в областта на цялото тяло, като същевременно му нанасял и удари с ръце. Ищецът се съвзел и се опитвал да се предпази от ударите, както и да се изправи. Успял да стане, но ударите, нанасяни му от ответника не преставали и вследствие на тях той отново загубил равновесие и паднал на земята.

Всичко това било наблюдавано от съпругата на М., която била на терасата. Още при първия удар, нанесен от ответника, св. И. М. М. му извикала да престане, продължила да крещи, уплашена за живота и здравето на съпруга си. И. М. влязла в апартамента, за да се обади в полицията, засичайки 15-годишната си тогава дъщеря - Х. М.а М., която също видяла как непознат мъж нанася удари с ръце и крака по баща й, който бил повален на земята. И. М. извикала на дъщеря си да излезе навън при баща си и да потърси помощ, докато тя телефонира на тел. 112. Х. М. боса хукнала навън, а И. М. подала сигнал на тел. 112.

Сочи, че пристигайки при баща си, Х. М. крещяла на мъжа да остави баща й на мира, плачела, пищяла и в безпомощността си грабнала камък от земята, който хвърлила по непознатия й мъж. Не успяла да уцели него и камъкът счупил стъклото на автомобила, който бил в тази посока.

Междувременно до мястото стигнала и съпругата на М. - И. М., която съобщила, че сигнализирала на тел. 112 и полицията идва. Двете с дъщеря си се опитвали да помогнат на съпруга й. Х. М. се тресяла и плачела при вида на баща си, облян в кръв. М. успял да се изправи. Ответникът се качил в автомобила си, в чието стъкло попаднал камъкът, хвърлен от Х. М. и тръгнал, форсирайки двигателя, срещу ищецът, съпругата и дъщеря му, в опит да ги прегази. Ищецът успял да издърпа съпругата и дъщеря си извън обсега на автомобила, управляван от ответника, който продължавал да форсира двигателят си.

Сочи, че в този момент на място дошли и полицаи, сигнализирани от св.

И. М., които пристъпили към изясняване на случая. Било образувано ДП ***/18 г. по описа на РУ - К., пр.пр. ***/2018 г. по описа на РП - К., впоследствие пр. пр. ***/22 г. по описа на ТО - К., РП - С.З., ДП ****/22 г. по описа на РУ - К., по което ответникът бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК.

След като се прибрали в дома си, И. М. и Х. М. били много разстроени, трябвали й няколко часа, за да дойде на себе си, а впоследствие и помощ от психолог, за да преодолее травмата от случилото се.

2

След като се прибрал у дома, ищецът започнал да повръща и да го боли глава, както и имал болки по цялото тяло от ударите, нанесени му от ответника.

След като отминал първоначалния шок от случилото се ищецът посетил кабинет на спешна помощ в гр. К., където му оказали първа помощ и го насочили към преглед от съдебен лекар и консултация с невролог.

Същият ден бил прегледан и от съдебен лекар в гр. С.З., който отразил констатираните от него наранявания в СМУ № ***/******** г. Видно от заключението на ищеца били причинени следните увреждания: „Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Масивен оток и кръвонасядане по и под лява слепоочна област на лицето. Кръвонасядане и оток по шията вляво.

Охлузване и оток по дясна лицева половина. Оток и кръвонасядане с изкривяване на външния нос. Контузия на гръдния кош. Контузия по лява тазобедрена област”.

Твърди, че ищецът и семейството му дълго време се намирали в шок от случилото се. Месеци след инцидента ищецът не пускал дъщеря си да излиза сама, чакал я след училище. Ето защо моли съда да постанови Решение, с което да осъди ответникът В. Я. К. да му заплати сумата от 10 000 лева /десет хиляди точка нула нула/, представляваща обезщетение за неимуществени вред, ведно със законна лихва от датата на увреждането. Претендира съда да присъдите и направените съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид обстоятелството, че пострадалият няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, прави възражение по фактическите твърдения на ищеца като сочи, че двамата се познавали от около 10 години, като ищецът бил клиент на сервиза за автомобилни гуми, собственост на ответника. На процесната дата ищецът отишъл в сервиза с джипа си, на който била закачена **********. Ищецът заявил, че много бърза да закара **********та на язовир. Казал, че нямал достатъчно пари в себе си, но искал да купи две гуми за **********та. Казал, че ще заплати гумите следващите вторник или сряда. Гумите били на стойност 140 лв. Ответникът се съгласил да получи парите по-късно. Ищецът тръгнал с **********та. Автомобилът на ответника бил паркиран до сервиза от северната страна. Ответникът сочи, че видял, че задната броня била одраскана като при пристигането на ищецът колата била в ред, видял това докато насочвал **********та за влизане в сервиза, а други коли не били влизали след това. Сервизът се охранявал с камери, които прегледал веднага през телефона си. Тогава видял, че **********та на М. закачила неговата кола. Нямал телефона му, за да се обади веднага. Знаел, че ищецът имал хлебопекарна след моста на пазара. Била изминала една седмица от идването му в сервиза. Той не бил там, при което ответникът се върнал в сервиза и му позвънил и от разговора разбрал, че бил в блока до втора аптека и се разбрали да отиде там. **********та била спряна на паркинга. Ищецът му дал парите за гумите и Я. му казал за щетата по колата си. М. огледал **********та и казал, че не вижда щети. Ответникът погледнал и видял, че по **********та 3 имало много наранявания от различни цветове боя-червен, син. Казал му, че гледал камерите и на тях се виждало как М. при маневра в сервиза закачил колата и отишли с него до сервиза, където ищецът изгледал записа от камерите и казал, че не усетил удара. Ответникът предложил да съставят двустранен протокол, тъй като имал застраховка Каско и тя щяла да покрие щетата. М. казал, че няма проблем. К. тръгнал да го връща с колата си и ищецът казал, че сестра му била адвокат и провел с нея разговор, като обяснил случая и й казал, че нямал застраховка. Ответникът не разбрал дали става дума за колата или **********та. Тогава сестра му казала да не подписва нищо щом нямал застраховка. След разговора поведението на М. се променило и казал, че нямало нищо да подписва. К. закарал М. до неговата **********. Тогава му казал, че ще позвъни на полицията и ще ги извика. М. се ядосал изправил се и извикал „на кой ще звъниш, каква полиция ще викаш“ и блъснал ответника с ръце в гърдите, при което К. залитнал и се отдръпнал крачка назад. Веднага след това М. се засилил отново да му посяга да го удря. Ответникът го хванал за ръцете и го изтласкал в страни от себе си, при което М. се спънал и паднал .

Твърди, „че от първия етаж на блока започнала да вика някаква жена“... какво правите..“. М. й казал „..дай брадвата да го убия това копеле...“. К. предположил, че това била жена му. М. го ударил в лицето с ръка. Ударил го в областта на носа, след което ответникът му отвърнал също с удар по лицето с ръка. Последвали размяна на шамари и ответникът тръгнал да бяга да се кача в колата си. Затворил вратата, но прозореца бил отворен, при което ищецът дошъл до прозореца и започнал да му нанася удари с юмруци по лицето. Частично го издърпал през прозореца, като го държал за дрехата и продължил да му нанася удари по главата. К. видял, че жена му и дъщеря му се задали от блока. Жената носела брадва, а момичето паве, отлято от бетон.

Ответникът се уплашил, успял да запали колата. В това време момичето хвърлило павето по колата и крещяло нещо. Ответникът искал да избяга.

Павето счупило предното стъкло на колата. Твърди, че в никой момент К. не застрашил живота и здравето им управлявайки автомобила, както те твърдели. Заявява, че не е правил опит да ги блъска. Целта му била да се махне от там колкото се може по бързо. Отдалечил се и спрял в другия край на паркинга. Позвънил на брат си, казал му че го нападнали с брадва и да звънне в полицията. К. бил уплашен и също позвънил на тел. 112, отговорили му, че имало сигнал вече и изпращат патрул. Брат му дошъл, а ответникът се бил заключил в колата, тъй като бил уплашен. Дошли и полицаите. К. написал сведение. Момичето се върнало на терасата на апартамента. Крещяло към полицаите и ги обиждало, държало се арогантно, след което ответникът посетил лекар в Съдебна медицина- С.З.. Бил прегледан и му издали съдебномедицинско удостоверение, на база на което - изготвена СМЕ №***/2018 г., от заключението на която било видно, че на ответника са причинени следните увреждания: „травматична отоци и кръвонасядания на лицето; травматичен оток и кръвонасядания на шията в ляво; травматичен оток, кръвонасядане и охлузване на лявата подбедрица“. В следствие на нанесените удари от М. му било подуто и насинено дясното око под клепача, подуто му било лявото око в областта на веждата, носът му бил подут и го боляло. Лявата му ръка в областта на рамото го боляла доста от това, където М. го дърпал през 4 прозореца на колата му.

Сочи, че след тази случка на К. му било необходимо много време, за да може да преодолее силния емоционален стрес и уплаха, които преживял в резултат на действията на М., неговата съпруга и дъщеря му. Дълго време чувствал болки по тялото си от нанесените по него от ищеца удари, трудно му било да се върне в обичайното си ежедневие. Оглеждал се по улиците М. да не го срещне отново и да го пребие с юмруци. От заключението на назначената на В. К.- „Съдебна психиатрично- психологическа експертиза“, по досъдебното производство било видно, че у същият „са налице клинични данни за преживяна уплаха при участието му в инцидента на ******** г. в гр.