Решение № 978 от 13.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. ***, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20243630100156 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД – връщане на даденото на отпаднало основание.

Делото е образувано по искова молба, подадена от К. С. А. с ЕГН ********** от гр.

***, със съдебен адрес: адв. К. С. от ШАК, срещу А. А. А. с ЕГН ********** от гр. ***. В исковата молба се твърди, че ищцата и нейния син договорили с ответника и негов приятел да им доставят и продадат лек автомобил, който ответникът трябвало да внесе от Италия.

Доставката следвало да бъде осъществена до м. януари 2020 г. Във връзка с това ищцата превела на ответника по посочена от него банкова сметка сумата от 2930 лв. като капаро.

Той така и не изпълнил своята страна от уговорката и не доставил процесния автомобил. По тази причина с нотариална покана ищцата развалила сключения между тях неформален предварителен договор и поискала връщане на даденото. До настоящия момент сумата не й била върната. Моли съда да осъди ответника да й възстанови платената на отпаднало основание сума, ведно със законната лихва от поканата до подаване на исковата молба в размер на 341,97 лв., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане и сторените в производството разноски, включително тези направени в обезпечителното производство.

В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител поддържа исковата молба и твърди, че в производството са събрани достатъчно доказателства доказващи твърденията й. Моли съда да уважи исковете изцяло.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от особения му представител, назначен от съда по чл. 47, ал. 6 от ГПК. С него искът е оспорен по същество.

1

В отговора се твърди, че между страните няма сключен договор, поради което няма и виновно неизпълнение. Твърди, че няма доказателства, че сметката, по която е платена посочената от ищцата сума, принадлежи на ответника. Твърди, че липсват доказателства за наличие на обезпечително производство, поради което ищцата не може да претендира сторени в обезпечителното производство разноски. Моли съда да отхвърли исковете.

В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа изложеното в отговора. Твърди, че липсват категорични доказателства за основанието за плащането на сумата, каква е била уговорката между страните и дали ответникът е изпаднал в забава.

Счита, че не може да се установи по никакъв начин от доказателствата какво е било облигационното отношение между страните и дали то е било развалено. Предвид това моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

През месец януари 2020 г. между К. С. А. от гр. *** и А. А. А. от гр. *** бил сключен договор за поръчка, съгласно който ищцата възложила на ответника да закупи и внесе за нейна сметка от Италия л.а. Ауди А6, комби, модел 2008 г. за сумата в размер на 6000 лв. като за целта на 10.01.2020 г. ищцата заплатила по банковата сметка на ответника сумата от 2930 лв. капаро.

Съдът е категоричен, че според описаните в исковата молба параметри на договора между страните се касае именно за договор за поръчка по смисъла на чл. 280 – чл. 292 от ЗЗД, а не за предварителен договор за покупко-продажба. За да има предварителен договор, е необходимо страните да са се уговорили, че ответникът ще продаде на ищцата лек автомобил. Последното означава, че той трябва да е собственик на този автомобил към датата на извършване на прехвърлителната сделка. Когато уговорката е да се извърши едно фактическо и правно действие за сметка на другата страна, става дума за договор за поръчка.

На второ място, съдът счита, че се доказва наличието на облигационно правоотношение предвид събраните по делото доказателства. Страната е направила твърдение, че е сключен неформален договор, доказала е, че е извършила предварително плащане на цената на автомобила, който е следвало да бъде закупен за нейна сметка. Ако за заплащането на тази сума е имало друго основание, ответникът беше този, който следваше да изложи твърдение, че е налице друго основание и да докаже неговото съществуване.

Защото за плащането на тази сума следва да има някакво основание – в противен случай става дума за платена сума при изначална липса на основание.

От приложената по делото нотариална покана, връчена на ответника на 13.02.2023 г. се установява, че ищцата е развалила сключения с ответника договор, поканила ответника да й върне дадената сума от 2930 лв. в 7-дневен срок от получаване на поканата. Няма никакво значение, че в тази покана е дадена грешна квалификация на вида на договора. От текста на нотариалната покана става ясно за кое облигационно правоотношение между страните става дума – то е индивидуализирано не само чрез своето определение, но е описана и договорката 2 между страните, което позволява на другата страна да разбере за кой договор се отнася изявлението за разваляне.

Разпоредбата на чл. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че подлежи на връщане даденото без основание или с оглед неосъществено или на отпаднало основание. В конкретния случай ищцата твърди, че е дала нещо на отпаднало – че е платила сумата от 2930 лв. като капаро за цената на лек автомобил, който ответникът е следвало да закупи и внесе от Италия за нейна сметка. По делото липсват твърдения, както и доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си по договора за поръчка. Това е дало основание ищцата да развали договора с цитирана по-горе нотариална покана – изрично изявление достигнало до другата страна.

Предвид това е отпаднало и основанието за заплащането на сумата от 2930 лв., поради което всеки следва да върне полученото въз основа на разваления договор. Ищцата е поканила ответника да й върне даденото по договора. Липсват доказателства той да е върнал парите по разваления договор.

С оглед на това съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен. Ответникът дължи на ищеца и лихва за забава, считано от 21.02.2023 г. (един ден след изтичане на срока, предоставен с поканата за доброволно изпълнение) до подаване на исковата молба на 22.01.2024 г. (датата предхождаща подаването на исковата молба), която възлиза на 342 лв. Ищцата обаче е претендирала по-малка сума 341,97 лв. и по тази причина съдът следва да й присъди само сумата в претендирания размер. Ответникът дължи и лихва за забава върху главницата за периода от 23.01.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

За разноските:

Предвид основателността на иска и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че ищцата има право да й бъдат възстановени в пълен размер и направените по делото разноски, както следва – 130,80 лв. държавна такса, 2,34 лв. банкова такса за превод, 630 лв. адвокатско възнаграждение, 600 лв. депозит за особен представител, 3,80 банкова такса за превод, 40 лв. държавна такса по обезпечителното производство по ч.гр.д.

№ 2563/2023 г. на РС – ***, 2 лв. банкова такса, 10 лв. такса за съдебни удостоверения, 2 лв. банкова такса за превод и 400 лв. адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство. По делото ищцата доказа, че е направила искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск и настоящият такъв е образуван именно в тази връзка. Предвид това тя има право на възстановяване на разноските, сторени в обезпечителното производство.

Неоснователно обаче е искането да й се присъдят и разноските сторени пред ЧСИ в изпълнителното производство, образувано по повод издадената обезпечителна заповед. По реда на чл. 78 от ГПК съдът се произнася единствено по сторените в съдебни производства разноски. Сторените в изпълнителния процес по издадената обезпечителна заповед следва да бъдат събрани на основание чл. 79 от ГПК от съдебния изпълнител. Така общият размер на разноските, които ответника следва да възстанови на ищцата, възлизат на 1821,02 лв.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът 3

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. А. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата от 2930 лв. (две хиляди деветстотин и тридесет лева), представляващи платена като капаро част от цена по договор за поръчка за закупуване и внос от Италия л.а. Ауди А6, комби, модел 2008 г. с крайна цена 6000 лв., който договор е бил развален с нотариална покана на 13.02.2023 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 341,97 лв. (триста четиридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки), дължима за периода от 21.02.2023 г. – 22.02.2024 г., ведно с лихва за забава в върху главницата, считано от 23.02.2024 г. до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. А. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата от 1821,02 лв. (хиляда осемстотин двадесет и един лева и две стотинки), представляващи сторените от ищцата разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

4