Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 225 от 24.06.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 206/2024
Вид
Решение № 225
Подписан
24.06.2024
В сила
31.07.2024
Състав
Евгения Тодорова Генева, Магдалена Димова Инджова, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.106 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429,ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл.496,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал.1,т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20241800500206 по описа за 2024 година

Производството е по чл.278 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. Г. А. с ЕГН ********** против решение № 97 от 13.12. 2023г. на РС-Своге в частта му относно присъдената лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди. На осн.чл. 497, ал.1,т.2 от КЗ,считано от 17.03.2022г.-след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ.Съгласно чл. 429,ал.3 КЗ застрахователят е длъжен да заплати лихви от датата на уведомяване на застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.Делинквентът е длъжен да уведоми застрахователя в 7дневен срок от датата на застрахователното събитие/,в случая срокът изтекъл на 12.03.2019г.Ответникът не твърдял,че не е бил уведомен от застрахования в този срок;дори и да не е бил уведомен от застрахования,то пострадалият го е уведомил на 16.12.2021г. и това е най-късната дата,от която се дължат лихви.Претендира отмяна на решението в частта относно началната дата на мораторната лихва и присъждане на такава,считано от 12.03.2019./изтичане на законовия срок за уведомяване от застрахования/ или евентуално 16.12.2021г./датата на уведомяване от пострадалия/ и да се присъди мораторна лихва до 16.03.2023г.Претендира разноски по въззивното производство.

Въззиваемата страна ЗК“Л.И.“ АД не е депозирала становище.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба процесуално 1 допустима,но неоснователна.

Производството е инициирано на 24.03.2022г. с претенция за сумата 5 000 лв./впоследствие увеличена на 11 389.91 лв./ частично от 20 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 12.03.2019г. до окончателно плащане на сумата/впоследствие предявена в условия на евентуалност претенция с начална дата 16.12.2021г./.Не се спори,че процесното ПТП е настъпило на 05.03.2010г.,причинено е от водача С.-собственик на МПС,който е бил застрахован по валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ по договор с ответното дружество.Относно претенцията за лихва в отговора по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за изтекла давност.За да присъди законната лихва,считано от 17.03.2022г. и да отхвърли претенцията за законната лихва за периода от 123.2019г./евентуално- 16.12.2021г./ до 17.03.2022 .,съдът е приложил разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ, според която застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,считано от по-ранната от двете дати-считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ или изтичането на срока по чл.496,ал.1 КЗтримесечен от предявяване претенцията към застрахователя.В случая непредставянето на номер на банкова сметка не се оспорва,следователно е приложима разпоредбата на чл.496,ал.1 КЗ.От друга страна-претенцията за мораторна лихва не е погасена по давност,тъй като вземането е станало изискуемо на 17.03.2022г, а исковата молба е депозирана на24.03.2022г. настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна и намира,че не е налице визираното нарушение на материалния закон.Действително,непосочването на банкова сметка не касае дължимостта на обезщетението, но е релевантно за началната дата на мораторната лихва.По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а в останалата част е влязло в сила като необжалвано.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 97 от 13.12.2023г. по гр.д.№ 183/2022г. на РС-Своге в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ на Б. Г. А. с ЕГН

********** против „Л.И.“ АД, ЕИК ****, за периода от 2

12.03.2019г./16.12.2021г. до окончателното плащане на обезщетението и е присъдена законна лихва,считано от 17.03.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3