Решение № 86 от 29.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ямбол, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20212300500348 по описа за 2021 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Н.К., И.Н.К., Н.И.В., П.Д.П., Н. Д. П., Д.Д.П., Ц.М.М., Т. П. Б., М.С.Р., Р.И.Р., С.В.К., С.А.К., Г.В.Х., Р. М. Ц., В. С. Д., Н.С.Б., Г. Г. Б.,

Е.Г.Б. и М. Г. Д., чрез процесуалния представител адв. М.С. от АК-Сливен против Решение №260359/07.10.2021 г., постановено по гр.д.№3325/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявеният от въззивниците иск за делба на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, одебрена със заповед №РД-18-39/30.08.2005г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ***, с площ 801 кв.м., с ТПТ:

Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план:3259 квартал 62, п а р ц е л II, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, одобрена със заповед №РД-18-39/30.08.2005г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр.

Ямбол, ***, с площ 793 кв.м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план:3260 квартал 62, парцел II, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, ***.

Със същото решение въззивниците са осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски на въззиваемите П. Д. Г., В. Д. Г., Н. В. Г., , Т.В.Х. , Я.Н.Х., Т.И.Д. , В. М. Д., Д. Г. Д., Г.И.Д., Г.

Г. Н., М. П. П., Р.И.Г., , М.Д.М.- И.а, И.К.И., Ш.Ш.Ю. И.Ж.С., С.С.С., Д.Ж.П. и А.В.П., Д.Х.Д., З.Х.Д., Х.Д.Х., както и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.

Във въззивната жалба са релевирани поредица оплаквания, които могат да бъдат обособени като претенция за нарушение материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост на контролираното решение. Съдържа се оплакване за съществено 1 процедурно нарушение на разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК, опорочило в качествен аспект формираната съдебна воля по разрешения материалноправен спор. Сочи се, че визираното правило стриктно очертава рамката на въпросите, разрешими във фазата по допускане на съдебната делба, в т.ч. определянето "каква е частта на всеки сънаследник" е съотнесено от законодателя единствено към съделители, притежаващи едновременно качеството сънаследници, което съществено се разграничава от специфичните особености на настоящия случай, страни по който са съделители етажни собственици. Под формата на позоваване на влязло в сила съдебно Решение № 129 от 25.02.2020г. по гр.д.З023/2019г. по описа на ЯРС със страни въззиваемите етажни собственици в блок 21, улица „Преслав" и П.Г., в което са интерпретирани еднородни с установяващите се в настоящата доказателствена съвкупност факти, се отправя критика към произволно мотивираната спрямо тези факти противоположна правна оценка. Оспорват се като неправилни решаващите аргументи на първата инстанция, обусловили крайния правен извод за недопустимост на съдебната делба, почиващи на заключението за липсата на законово изискуемите съпътстващи съдебно предявената претенция проведени градоустройствени процедури на двата УПИ и окачествява като несъответен на обективното положение приетия от ЯРС техен статут на обща част, неподлежаща на делба. Изразява се несъгласие с извършения от първата инстанция прочит на съдебно-техническата експертиза по делото, чийто максимално точни отговори на вещото лице съдът необосновано не е кредитирал.

Твърди се, че установяванията в експертното изследване са съдържателно съгласувани със специалните законови предпоставки за допустимост на съдебната делба относно индивидуализираните в жалбата УПИ, доколкото вещото лице е установило тяхната самостоятелност като УПИ и обективните им характеристики на самостоятелни поземлени имоти, обособени с разразботен ПУП, одобрен с решение на Общински съвет №XL VIII1/03.10.2007 г. Това положение според въззивниците дава възможност за самостоятелни сделки с идеалните части от земята, а постановеното решение на първата инстанция прегражда упражняването на тези субективни права и се основава на превратно формирани изводи в колизия с нормативната уредба на ЗУТ. На база твърденията за неправилна доказателствена интерпретация и незаконосъобразна процесуална дейност на съда при установяване на релевантната фактология се твърди да са били нарушени условията, гарантиращи процесуален резултат по делото, съответен на обективното положение и закона. Изтъкват се допуснати нарушения на система от процедурни норми, прокламиращи основополагащи принципи на съдебния процес - чл.9, чл. 10 и чл.12 ГПК, с оглед което е била силно затруднена реализацията в пълен обем на правата на всички страни, утвърдената в закона тяхна равнопоставеност, задължението на съда да обезпечава еднаква възможност на страните при събиране на доказателства относно изгодните за тях факти, опорочена е независимата и безпристрастна роля на съда при формиране на вътрешното му убеждение в контекста на обективната оценка на подлежащите на проверка факти. По същество се иска преразглеждане и отмяна на атакуваното решение на ЯРС постановяване на ново, с което да бъде допусната съдебна делба на процесните: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, одобрени със 2 заповед №РД-18-39/30.08.2005г. на ИД на АК.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П.Г. чрез процесуалния представител, адв. В.К. от АК-Ямбол, в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и се мотивира искане за потвърждаване на атакуваното решение на ЯРС като законосъобразно и правилно. С подбрани аргументи на плоскостта на анализа на разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.3 ЗС се утвърждава като правилен крайният правен извод за неделимост на дворното място, съответстващо на очертаните в решението два УПИ, поради специфичното му предназначение на обща част. Подчертава се липсата на несъмнена установеност в събраните писмени доказателства, че страните по процесуалното правоотношение са съсобственици в имоти с идентификатори *** по КККР на гр.

Ямбол с площ 801 кв. м. и *** по КККР на гр. Ямбол с площ от 793 кв. м.

Акцентира върху релевантния за спорното правоотношение извод в изслушаната по делото СТЕ, че двата поземлени имота са неподеляеми според квотите на съделителите. По същество настоява ЯОС в обсега на решаващата си компетентност да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и да присъди в полза на въззиваемите съдебно-деловодни разноски в съгласие с предоставен списък по чл.80 ГПК.

Постъпил в законовия срок е и писмен отговор от въззиваемите В. Д. Г., Н. В. Г., З.Х.Д., Т.В.Х., Я.Н.Х., Т.И.Д.,В. М. Д., Д. Г. Д., Г.И.Д., Г. Г. Н., М. П. П., Р.И.Г., , М.Д.М.И.а, И.К.И., Д.Х.Д., , Ш.Ш.Ю. И.Ж.С., С.С.С., чрез пълномощника им адв. А.Т. от АК Ямбол, в която е направена оценка за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Посочено е, че решаващият правен извод на ЯРС е съобразен с императивната разпоредба на чл.38 ЗС, уреждаща неделимостта на общите части, какъвто статут според проведеното фактическо изясняване пред първата инстанция несъмнено процесните два УПИ притежават като земя, която по предназначението си обслужва притежаваните от страните в режим на етажна собственост обекти в изградените върху нея две многофамилни жилищни сгради. Преценявайки правилността на тези аргументи се иска въззивната инстанция да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и да присъди в полза на въззиваемите съдебно -деловодни разноски.

В с.з. на 15.02.2022 г. производството по делото след извършена служебна проверка е спряно поради констатиране на предпоставките на чл.229, ал.1, т.2 ГПК - с оглед настъпилата смърт на въззивника Р.И.Р. и М. П. П., във вр. с което с Определение №93/24.02.2022 г. на ЯОС, в качеството на въззивник- ищца е конституиран законният наследник на Р.Р.- КР. Р. Р..

В съдебно заседание въззивниците не се явяват. Представляват се от пълномощника им адв. М.С., които заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. По същество се иска отмяна на атакуваното решение постановяване на ново за допускане на съдебната делба на посочените два поземлени имота. Оспорва като прекомерни адвокатските възнаграждения на пълномощниците на въззиваемите -адв. Т. и адв. К. и заявява, че не претендира разноски за въззивното производство. Представя и писмени бележки, които в подробен план доразвиват аргументативната логика на възраженията в жалбата.

Въззиваемият П.Г. не се явява. С молба вх.№1685/18.04.2022 г. пълномощникът му адв.В.К. е изразила желание за даване ход на делото в нейно отсъствие, придружена със становище, с което пледира за потвърждаване на оспореното първоинстанционно решение и релевирано искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция.

В с.з. въззиваемите, посочени във втория отговор, не се явяват. Представляват се от адв. А.Т. от АК-Ямбол, който изразява позиция за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение, придуржена с искане за неговото потвърждаване и присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното производство съгл. приложен списък по чл.80 ГПК.

След суверенна преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ЯОС намери за установени следните фактически положения:

3

Предявен е иск за делба на два урегулирани поземлени имота, ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ул. „Преслав" №21, с площ 801 кв.м., в който попада четириетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор №*** със застроена площ 255 кв. м., и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ул. „Преслав" №23, с площ 793 кв.м., в който попада четириетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор №*** със застроена площ 257 кв.м.

Представените по делото писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на страните в производството по допускане на делба върху самостоятелни обектиапартаменти, находящи се в двете жилищни сгради, построени в УПИ II-3259, 3260 в кв. 62 с площ от 1530 кв.м. по стария обезсилен план гр. Ямбол, одобрен със Заповед №1-А876/18.12.2001 г. Разделянето на УПИ II-3259, 3260, кв. 78 на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, предмет на съдебната делба, а именно ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, идентичен с УПИ IV-120, кв.84 по действащия регулационен план на гр. Ямбол и ПИ с идентификатор *** по ККР на гр. Ямбол, идентичен с УПИ III-117, кв. 84, съгл. действащия регулационен план на гр. Ямбол е извършено с одобряването на новия застроителен регулационен план на гр.Ямбол, одобрен с Решение XL VIII-1/03.10.2007 г. на Общинския съвет, действащ към настоящия момент. С договори за продажба на общинска земя от 28.01.2002 г. на основание § 27, ал.2 Закон за изменение и допълнение на ЗС , вр. § 2 от ПЗР на ПМС №235/ 19.09.1996 г. и Заповед №IА-623/10.10.2001 г. на Кмета на Община -Ямбол, е прехвърлено върху съответните носители на правото на строеж, собственици на индивидуални недвижими имоти в изградените две многофамилни жилищни сгради, правото на собственост върху идеални части от общинската земя, представляваща УПИ II-3259, 3260 в кв. 62 с площ от 1530 кв.м. , находящ се на *** и №23 по стария обезсилен план на гр. Ямбол.

Според изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, съответстващ на УПИ IV-120, кв.84 , съгл. действащия регулационен план на гр. Ямбол, с адрес гр. Ямбол, *** и ПИ с идентификатор *** по ККР на гр. Ямбол, идентичен с УПИ III-117, кв. 84, съгл. действащия регулационен план на гр. Ямбол, с адрес. гр. Ямбол, *** представляват самостоятелни урегулирани поземлени имоти с площ съответно 801 м2 и 793 м2, като същите функционират като прилежащ терен към изградените в тях четири етажни многофамилни жилищни сгради. Новообразуваните поземлени имоти, характеризиращи се с нормативните признаци на урбанизирана територия с отредено средно застрояване, попадат в прогласената в чл.19, ал.5 ЗУТ законова хипотеза, съобразно което положение спрямо тях неприложими се явяват изискванията на чл.19, ал.1 ЗУТ. В експертното изследване е обосновано заключение, че новообразуваните поземлени имоти не са реално поделяеми спрямо квотите на съделителите, като отсъстват предпоставки за извършването на законово допустима подялба на ПИ с идентификатор *** спрямо квотите на 21 бр. съсобственици, както и на ПИ с идентификатор *** по КККР спрямо квотите на 19 бр. съсобственици. Формулиран е и изводът, че разположението на сградите спрямо новите граници между новосъздадените имоти, получено при обособяването на новообразуваните поземлени имоти е извършено при съблюдаване на определени показатели при разработване на ПУП на ЦГЧ и в този смисъл е съгласувано с нормативните изисквания и предписания на ЗУТ.