Решение № 370 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кръстина Димитрова при участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Димитрова Гражданско дело № 20245300102888 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на К. Е. Н., ЕГН ********** от гр.П. **** против Община Пловдив.

Ищцата твърди, че на ****г. към **** часа в гр.П., при излизане от сградата на „Д.Л.“ в центъра откъм ул.“Р.Д.“ се отправила към автомобила си, паркиран в края на ул.“Л.З.“. Вървяла спокойно по т. и била обута с ниски удобни обувки. След като завила от ул.“Р.Д.“ към ъгъла с ул.“Л.З.“, пред о.б. на южната фасада на Д. ***, направила няколко крачки по т. и изведнъж се спънала от тротоарна плочка, силно стърчаща и разместена, в следствие на което политнала и паднала на земята с лявата си страна. Почувствала много силна болка и хрущене в лявата ръка и след това загубила съзнание. След като дошла в съзнание видяла, че й помага човек на име Л., който работи в м. за к. в съседство. Дошла и една жена и с помощта на двамата ищцата се изправила, но изпитвала изключително силни болки в лявата ръка и таза. Видяла познат колега, който й помогнал да стигне до колата си. Оттам я взел нейният приятел и я завел в УМБАЛ „Св.Г.“ЕАД. Лекарите установили, че има много тежко счупване на лява лакътна става – счупване на фрагменти на олекрана, 1 което изисква спешна операция и поставяне на пластини и винтове. След операцията ищцата продължавала да изпитва много силни болки, не можела да спи, да се движи; приемала обезболяващи лекарства; имала големи и болезнени отоци в горната част на тазобедрената област и на двете колена. На 27.09.2023г. я изписали от болницата и вкъщи продължила с предписаното лечение. Болките, безсънието и приемането на обезболяващи продължавали; загубила апетит, приятелят й ежедневно помагал за обличане и събличане, къпане и ходене до тоалетната. Н. била стресирана, изнервена и отчаяна, започнал да я боли стомаха. Започнала консултации с психолог, за да не изпадне в депресия, които продължили 3 месеца. Въпреки търпените болки и неудобства било наложително да се върне на работа, където колегите поемали част от нейната работа. Болките не стихвали, всеки ден ходела на лекар за поставяне на инжекция за разреждане на кръвта и за смяна на превръзката. На 23.10.2023г. започнала предписаната рехабилитация в Първа поликлиника в гр.П., която продължила до 22.01.2024г. На 22.01.2024г. постъпила за втори път в болница, където се извършила операция за отстраняване на импланти и винтове от ръката. След изписването продължила с ежедневната рехабилитация. Въпреки полаганите от нейна страна старания и стриктно спазване на лекарските предписания, ръката не се възстановила напълно – обемът от движения на ръката и лакътя е ограничен, което създава значителни затруднения в ежедневието – не може да разпъва ръката напълно, не може да вдига по-тежки предмети; затруднена е да върши обикновени домашни задачи и нормалната ежедневна работа, с която преди инцидента се справяла с лекота. Болката в ръката се засилва и става непоносима при влажно и студено време, пръстите й са непрекъснато схванати и изтръпнали. Грозните и големи белези на ръката допълнително я депресират и напомнят за претърпения ужас.

Ищцата твърди, че Община Пловдив не е изпълнила задължението си да поддържа в изправност общинската пътна мрежа и в частност въпросния тротоар. От това бездействие твърди да е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, които оценява на 26 000,00 лева. Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, представляващи стойността на направените от нея разходи за лечение – операции, медикаменти и рехабилитация. Платените суми са подробно описани в исковата молба и възлизат на обща стойност 3 362,18 лева.

По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска да 2 осъди ответника да заплати на ищцата сумите: 26 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и 3 362,18 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Община Пловдив чрез юрк. Е.К. счита предявените искове за неоснователни. Оспорва всички изложени от ищцата фактически обстоятелства във връзка с описания инцидент; счита, че не е ясен механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие и вредите; няма неравности на тротоарните площи; няма виновно противоправно деяние от страна на общината. Повдига възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдения, че ищцата имала възможност да избегне произшествието и не е проявила нужното внимание и не е предприела необходимото лечение. В условия на евентуалност оспорва претенциите по размер. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Съгласно представените по делото медицински документи /епикризи, амбулаторни листове/ на ****г. ищцата К. Н. е претърпяла инцидент /падане/, при който е получила счупване на горния край на лакътната кост.

Свидетелката Е. С. е била свидетел на инцидента, тъй като е работела в магазина до о.б., намиращо се от южната страна на Д. ***. Ищцата вървяла спокойно пред нея и когато стигнала пред о.б., спънала се в повдигната /разместена/ тротоарна плочка /точно на това място според свидетелката по това време имало множество такива плочки/, паднала и се ударила много лошо. Свидетелката и нейният колега Л. се притекли на помощ и започнали да я вдигат от земята. Н. казала „аз май си счупих ръката“. След това дошъл неин познат, с помощта на който тя си тръгнала. Свидетелката заявява, че още от 2019г., когато е дошла да работи на това място няколко плочки на т. били разбити и разклатени и с времето ставали още повече. Твърди, че заради тези плочки почти всеки ден на това място ставали инциденти, падали хора и се наранявали, както и че е била свидетел на обаждане в общината и сигнализиране за проблема още преди инцидента с ищцата. По думите й тогава дошли работници, огледали плочките, казали, че разместването им е от 3 корените на дървото и че нищо не могат да направят. Свидетелката се опитвала с подръчни материали /цветно тиксо/ да маркира плочките, за да се предпазят преминаващите граждани. През месец януари 2025г. тя забелязала, че е правен ремонт и плочките са оправени.

Свидетелите Н. И. и Т. П. работят в непосредствена близост до мястото на инцидента с ищцата. И. заявява, че на 24.01.2024г. се спънала в повдигната тротоарна плочка на същото място, паднала и си счупила ръката. Към настоящия момент според нея плочките са оправени. П. също говори за клатещи се и стърчащи плочки на мястото пред о.б., в които преминаващите хора по тротоара непрекъснато се спъвали. Според нея към края на 2024г. на мястото е бил извършен ремонт – дошла група работници с машина. Тя също знае, че са подавани множество сигнали в общината и че са обозначавани плочките от работещите в района, за да се предпазват хората.

Свидетелят Л. В. живее на с. н. с ищцата. Той е помогнал в деня на инцидента да постъпи в болница и споделя впечатления, че изпитвала много силни болки през цялото време, имала оток на лакътя и претърпяла спешна операция. Описва състоянието й при болничния престой като „окаяно“ и „безпомощно“; приемала болкоуспокояващи лекарства. Свидетелят и м. й помагали в обслужването след изписването от болницата; Н. се оплаквала, чувствала се непълноценна, лишила се от обичайните си социални контакти, изпитвала дискомфорт от останалия след операциите белег на ръката.

Показанията на този свидетел се кредитират като последователни, логични и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Приетата експертиза на в. л. Д.М., която съдът кредитира като компетентно изготвена, установява, че: след падане на посочената в исковата молба дата ищцата е получила фрактура на олекрана в горния край на лява лакътна кост в областта на лакътната става; проведено е оперативно и консервативно лечение; извършени са операция за поставяне на метални тела и операция за отстраняването им; проведена е антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия; многократно е провеждана физиотерапия; възстановителният период е протекъл в рамките на 5-6 месеца; травматичните увреждания са настъпили по начина, описан в исковата молба – при спъване, загуба на равновесие и падане на земята при съприкосновение с лявата лакътна става; налице е причинно-следствена връзка между механизма 4 на травмата и получените увреждания. в. л. установява още, че няма данни за излизане от нормалния алгоритъм на проведеното лечение, липсват данни и за неспазване на предписания на пациентката режим на лечение – извършвани вторични прегледи, многократни консултации със специалисти, множество рехабилитационни мероприятия. Направен е извод, че отбелязаните артрозни изменения на тазобедрените стави не са оказали въздействие върху периода на оздравителния процес. При разглеждане на заключението в съдебно заседание в. л. е заявило, че артрозните изменения на ставите на ищцата са в съвсем начална фаза, която не повлиява походката й и тя се движи нормално.

Приетата техническа експертиза на в. л. А.К. е имала за задача да изследва предоставени фотографски изображения и видео-файл и да отговори кога са правени същите и има ли данни за тяхна манипулация. Установява се, че за предоставените на експерта материали няма данни да са манипулирани, съответно няма съмнение, че същите са направени на съответната дата. Така снимки с наименование „202402206_143958.jpg“ и „20240206_143956.jpg“, съдържащи изображение на жена, стояща на тротоара пред въпросното обменно бюро, са направени на дата 06.02.2024г. и на тях ясно се вижда повдигната /стърчаща/ плочка в средата на тротоара. Такива плочки се виждат и на изображения „20230928_123231.jpg“ и „20230928 123146.jpg“, които се установява да са заснети на същото място на 28.09.2023г. Видно от снимка „20240515_143511.jpg“ стърчащи плочки са налице във въпросния участък и към 15.05.2024г.

Видно от писмата на Община Пловдив, приложени на л.148-150 от делото, през периода 24.09.2020г. – ****г. не са постъпвали жалби и сигнали от граждани с искане за ремонт на тротоарна настилка на ул.“Л.З.“, а за периода ****г. до 23.05.2025г. не са възлагани строително-ремонтни дейности по настилката на северния тротоар пред чейнч бюрото на същата улица.

Приета е по делото и експертиза /основна и допълнителна/ на в. л. Г.К., която след съответните проверки в администрацията на общината не е установила на мястото да са извършвани ремонтни работи. При разглеждането на заключението в съдебно заседание в. л. заявява, че от д. на ОП“Паркове и градини“ е узнала, че по-малките ремонтни работи се извършват по устно възлагане. Налага се извод, че липсата на писмени данни за извършени ремонтни работи на мястото, на което е паднала ищцата, не означава, че 5 такива не са извършени.

Предвид така обсъдените доказателства съдът приема за доказано, че на ****г. на описаното в исковата молба място в центъра на гр.П. ищцата се е спънала в стърчаща на тротоарната настилка плочка и при падането е получила описаната от в. л. по медицинската експертиза средна телесна повреда. Във връзка с това е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, а оздравителният процес е продължил 5-6 месеца. Този процес е бил съпътстван от проблеми с обслужването, дискомфорт и необходимост от помощта на близките.

Стърчащите плочки на ул.“Л.З.“ пред о.б., които са станали причина за получената травма са част от тротоарната настилка на улицата и съгласно разпоредбата на пар.7, т.4 от ЗМСМА са собственост на Община Пловдив.

Същата на основание чл.30, ал.3 от ЗП и чл.48, т.2, б.“б“ от ППЗП има задължение да ремонтира и поддържа тротоарите, а съгласно чл.11 от ЗОбС следва да стопанисва и управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин. Предвид така съществуващите задължения на ответника, съдът приема, че компрометираното състояние на въпросните тротоарни плочки съставлява неизпълнение на тези задължения.