Решение № 1492 от 19.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1492 гр. Пловдив, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330206006 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030011258/21.10.2020год. на Началник Група в Сектор ПП – Пловдив, с което на С. Ж. Г., ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева за нарушение по чл.20, ал.2, вр. с чл.179, ал.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, вр с чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.

Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление наказание по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание.

Въззиваемата страна – ПП Пловдив, не изпраща представител , но в писмено становище по делото оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

На 22.09.2020г. жалбоподателя Г. управлявала МПС – л.а. Ситроен С3 1 чужда собственост с рег.№ ... по път № PDV 1911 между гр.Пловдив и с Войводиново. Около 23.00ч автомобила напуснал пътното платно и преустановил движението си по таван в напоителен канал малко преди прелеза до с.Войводиново. По подаден сигнал за автомобил извън пътното платно и насочен от ОДЧ на место пристигнал свид.Т. Г. Д. – ***, който констатирал горното и провел разговор с жалб.Г. и нейната спътничка Г. И.

Първоначално двете твърдяли, че нямат спомен кой е управлявал, но в крайна сметка именно С.Г. посочила, че тя е била водач в момента на инцидента. Тъй като нямало видими следи от други участници в движението, които да са допринесли за случилото се, а и самата жалбоподателка не посочила никакви обстоятелства за настъпване на ПТП, свид.Д. приел, че водачът се е движил с несъобразена скорост с пътните условия и така е напуснал пътното платно.

Тъй като жалб.Г. и спътницата й се оплаквали от наранявания полу чени при инцидента били откарани в болница. Там бил съставен акт за горното като свид.Д. посетил болничната стая, а въз основа на него било издадено и процесното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Т. Г. Д. разпитан като свидетел, от тези на бащата на жалбоподателката Ж.Г.Г. също разпитан като свидетел в съдебно заседание, както и от събраните в хода на делото писмени доказателства – АУАН , протокол за ПТП, справка за регистрация на МПС, справка за водач/нарушител, епикриза. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са еднопосочни и непротиворечиви, а и в съответствие с останалите доказателства по делото.

Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, като намира че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и съставяне на АУАН.

Настоящата инстанция намира възражението за основателно. Видно от самия АУАН и НП, че в тях фигурира като нарушение движение с несъобразена скорост с пътните условия. Така не става ясно нито каква е била скоростта на движение на жалбоподателя, нито какви са били особеностите на местността и релефа, които са налагали някаква и каква точно по-ниска скорост, при което е било възможно да се избегне настъпването на ПТП.

Защото, ако не са изяснени тези обстоятелства, то не може да се говори за 2 настъпило ПТП по тези причини. От друга страна, ако ПТП е щяло да настъпи при каквато и да било скорост на движение, то очевидно не може да се говори за вина на водача. Изрично стана ясно от показанията актосъставителя, че пътната настилка е гладка и без дупки. Ето защо пак не става ясно с какви точно особености на пътните условия не е била съобразена скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя. Не става ясно и каква е била организацията на движение на място. Ако обаче жалбоподателя се е движил с по-висока скорост от разрешената, то нарушението вече би било по чл.21 от ЗДвП, а не по чл.20 от с.з. При всички случаи липсата на конкретика обаче е ограничила правото на защита на жалб.Г. да организира адекватна защита и това съществено е нарушило права на страна в процеса.

На следващо място няма спор, че жалб.Г. не е представила на контролните органи контролен талон, но предвид факта че автомобила бил в канала по таван и част от него под вода, то очевидно е била и в невъзможност да стори това. От показанията на свид.Г. е видно, че все пак на другия ден по светло вече е била намерена чантата й, а в нея и документите. Именно поради липса на такива, тя и в болницата била приета без лична карта. Всичко това сочи, че е имало обективна пречка Г. да представи на свид.Д. контролен талон, тъй като след ПТП той не е бил в нея, а останал в колата, където била чантата й.

Гореизложеното налага отмяна на процесното наказателно постановление. За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя другото възражение в жалбата, а именно за нарушение на чл.40, ал.1 ,т.7 ЗАНН при изготвяне на АУАН. Ясни са актосъставителя и свидетеля по акта, който и без ЕГН поради факта, че е служител на МВР към момента на съставянето му, може да бъде лесно намерен. При необходимост от негов разпит пък лесно може да се установи на какво точно е бил свидетел. На следващо място не е задължително нито актосъставителя, нито свидетеля по акта да са очевидци. Акт може да се състави и по данни на трето лице. Това е най-честата хипотеза при ПТП, тъй като не може да се очаква, че при настъпване на такова, ще има полицейски служител на място и всичко да се случи пред очите му.

С оглед на отменителното решение обаче на основание чл.63д ЗАНН жалбоподателя има право на разноски. Такива са своевременно поискани, а 3 видно от представения договор за правна защита и съдействие са сторени такива в размер на 300лева за адвокатска защита. Тази сума е на минимума съгласно чл.18 от НМРАВ и не може да бъде намалена. Тя следва д асе възложи в тежест на ОДМВР- Пловдив, която е самостоятелен правен субект, а не Сектор ПП, който е подразделение в структурата й.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивския районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-011258/21.10.2020год. на Началник Група в Сектор ПП – Пловдив, с което на С. Ж. Г., ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева за нарушение по чл.20, ал.2, вр. с чл.179, ал.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, вр с чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на С. Ж. Г., ЕГН ********** от ***сумата от 300лева разноски за повереник по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПАС по реда на АПК и на основанията предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4