Определение № 536 от 18.12.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. Сливен, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20232200600712 по описа за 2023 година Производството е по чл. 323, ал. 2 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при РП - Сливен срещу Разпореждане от 03.11.2023г. по НОХД № 1865 / 2019г. на СлРС за връщане на подаден протест против Присъда № 260001 / 12.05.2023г. по същото дело.

Съобщението за връщане на протеста е връчено на РП – Сливен на 07.11.2023г., а частния протест е подаден на 14.11.2023г., т. е. в 7-дневния срок по чл. 323, ал. 2 НПК. Следователно частният протест е допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна.

В частния протест се твърди, че въззивният протест против Присъда № 260001 / 12.05.2023г. по НОХД № 1865 / 2019г. е бил депозиран своевременно на 16.05.2023г. с искане окръжният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подс.

Ш. за виновен по поддържаните от РП – Сливен обвинения по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК; по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК. Прокурорът счита разпореждането за неоснователно. Подаденият протест от 16.05.2023г. отговарял на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК, бил подробен и мотивиран, поради което РП – Сливен преценила, че не следва да депозира допълнителен такъв, тъй като били изложени всички съображения от нейна страна. Предлага въззивният съд да отмени разпореждането от 03.11.2023г. на СлРС, с което е върнат подадения от РП 1 Сливен протест от 16.05.2023г. против Присъда № 260001 / 12.05.2023г., постановена по НОХД № 1865 8 2019г. на СлРС.

Разгледан по същество, частният протест е основателен, по следните СЪОБРАЖЕНИЯ:

С присъда № 260001 / 12.05.2023г. по НОХД № 1865 / 2019г. на СлРС подс. К. С. Ш. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления, както следва:

- по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 02.02.2019 г. в гр. Сливен в медицински център „Св. Анна“ причинил лека телесна повреда, изразяваща се в нараняване на лявата скулна област, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на медицинския специалист доц. д-р. В. И. П., от гр. Стара Загора, Началник отделение по ортопедия и травматология в медицински комплекс „Берое“, гр. Стара Загора, по повод изпълнение на службата му;

- по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 02.02.2019 г. в гр.

Сливен в медицински център „Св. Анна“ се заканил с убийство с думите „Ще те убия!“ на доц. д-р. В. И. П., от гр. Стара Загора, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

- по чл. 216, ал. 1 от НК за това, че на 02.02.2019 г. в гр. Сливен в медицински център „Св. Анна“ унищожил противозаконно чужда движима вещ (маркови диоптрични очила със стъкла прогресив, антирефлексни и хелеоматик с рамки RODENSTOCK R 2148 B 145 CE), на стойност 602,00 лв.

В срока за обжалване и протестиране на присъдата, на 16.05.2023г.

РП – Сливен е подала въззивен протест с искане за отмяна на първоинстанционата присъда и постановяване на нова присъда, с която подс.

Ш. да бъде признат за виновен по поддържаните от РП – Сливен обвинения по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК; по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК. В протеста се твърди, че към момента на подаване на протеста мотивите на съда не били изготвени и прокурорът предполагал, че съображенията за оправдаването на подсъдимия били, че с деянията си той не бил осъществил трите престъпления. Този извод на съда се намирал в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства и изготвени експертизи, от които обвинението било доказано по безспорен и категоричен начин. Изложени са подробни съображения защо прокурорът счита, че подс.

2

Ш. е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията по внесения в съда обвинителен акт.

Преписи от протеста са връчени на страните, след което делото е изпратено по компетентност на СлОС. С определение № 338 / 22.08.2023г. по ВНОХД № 459 / 2023г., СлОС е прекратил съдебното производство пред въззивната инстанция и е върнал делото на СлРС за изпълнение на дадените указания, а именно: да уведоми страните, че мотивите към присъдата са изготвени, а на РП – Сливен да връчи препис от тях и да й даде възможност след запознаване с мотивите да посочи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд с оглед разпоредбата на чл. 320, ал. 1, изр. 1 от НПК.

След връщане на делото страните са уведомени за изготвянето на мотивите, а на РП – Сливен на 30.08.2023г. е връчен препис от тях и е уведомена, че в седмодневен срок от получаване на съобщението следва да внесе допълнителен протест, в който да изложи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се проверят. По разпореждане на съдията – докладчик от 28.09.2023г., на 29.09.2023г. РП – Сливен още веднъж е уведомена, че в седмодневен срок от получаване на съобщението следва да депозира допълнителен протест, в който да се посочат неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се проверят, като в противен случай протестът ще бъде върнат като недопустим. След изтичане на срока, в който допълнителен протест не е подаден, делото, ведно с първоначалния протест е изпратено на СлОС за произнасяне по компетентност.

С определение № 440 / 17.10.2023г. по ВНОХД № 598 / 2023г. СлОС отново е прекратил съдебното производство и върнал делото на СлРС за спазване на разпоредбите на чл. 318 и сл. от НПК и по – конкретно – чл. 323 от НПК.

След връщане на делото, с разпореждане от 03.11.2023г. по НОХД № 1865 / 2019г . на СлРС съдията – докладчик е върнал подадения от РС – Сливен протест против Присъда № 260001 / 12.05.2023г. по същото дело като недопустим. Съдията – докладчик приел, че първоначално подаденият протест не отговаря на изискванията на НПК, а в дадения срок допълнителен протест не е постъпил. В случая РП – Сливен не посочила в протеста си кои 3 са неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следвало да се съберат и проверят от въззивния съд, поради което първоинстанционният съд следвало да върне протеста като неотговарящ на изискванията по чл. 320, ал.

1 и 3 от НПК и неотстраняването на пропускът или несъответствието в дадения седмодневен срок чрез допълнителен протест.

Настоящата инстанция прецени разпореждането за връщане на въззивния протест за незаконосъобразно.

В чл. 323 НПК са установени правила, които регулират връщането на нередовните жалби и протести. Компетентен за извършване на проверката за съответствието на протеста (или жалбата) с определените в тази норма изисквания, респективно да постанови връщането им, е съдия при първоинстанционния съд, еднолично, с разпореждане съгласно чл. 32, ал. 2 НПК. Разпореждането на съдията - докладчик, с което се връща жалбата/протеста подлежи на обжалване по реда на гл. 22 от НПК пред въззивния съд.

В случая тъй като мотивите към присъдата са изготвени на 11.08.2023г. след изтичане на сроковете по чл.308 от НПК, правилно на РП – Сливен е предоставена възможност за допълване на протеста след запознаване с мотивите към присъдата в 7 – дневен срок. След изтичане на този срок, на преценка на съдията от първоинстанционния съд е стоял въпросът за допустимостта на протеста, респ. дали подлежи на връщане или не. В случая е безспорно, че до 06.09.2023г., на която дата е изтекъл повторно дадения от съда седмодневен срок, от страна на РП – Сливен не са изпълнени указанията на съдията - докладчик за подаване на допълнителен протест, в който да се посочат неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят.

Вярно е, че неизпълнението на указанията на съдията - докладчик за отстраняване на пропуските или несъответствията във въззивния протест в предписания седемдневен срок налага връщането на въззивния протест по силата на разпоредбата на чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК , когато някое от лимитативно изброените изисквания за нейното съдържание и форма, посочени в чл. 320, ал. 1 и ал. 3 от НПК , не е спазено. Съгласно изискванията н а чл. 320, ал. 1 и ал. 3 НПК, във въззивната жалба, която следва да бъде писмена и подписана, се посочват съдът, до който се подава; от кого се 4 подава и какво искане се прави. В жалбата се посочват и неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да бъдат събрани и проверени от въззивния съд. Но излагането на съображения по фактическите положения - неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат, не е задължително. Възможно е подателят на протеста да не счита, че са останали неизяснени обстоятелства, както и че всички необходими доказателства са събрани. Подобно съдържание не би могло да се вмени в задължително условие за допустимост на жалбата. Протестът РП – Сливен е подробен и мотивиран и не е негоден да инициира надлежно въззивно производство, доколкото по силата на чл. 320, ал. 4 НПК допълнително писмено изложение може да се представи до даване ход на делото в съдебно заседание пред въззивния съд. Въззивният протест формално съдържа реквизитите по чл. 320, ал. 1 НПК. В него са посочени съдът до който се подава; от кого се подава; присъдата, срещу която се подава; искането което се прави и същият е подписан. Съдържанието му позволява на страните и на контролната инстанция да разберат искането на подателя - отмяна на първоинстанционата присъда и постановяване на нова присъда, с която подс.

Ш. да бъде признат за виновен по поддържаните от РП – Сливен обвинения по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК; по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК. С протеста не е претендирана неизясненост на фактическата обстановка и не са направени доказателствени искания.

Предвид правомощията си на съд и по фактите, въззивната инстанция не е обвързана от евентуалните доказателствени искания на страните. Тя е длъжна да извърши служебно преценка дали са изяснени всички правно значими обстоятелства и дали е необходимо провеждане на въззивно съдебно следствие, а разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК я задължава да извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от посочените от страните основания. Освен това, разкриването на обективната истина е основно начало на наказателния процес, поради което чл. 107, ал. 4 НПК изрично изключва възможността за преклудиране на доказателствените искания на страните.

Ето защо непосочването на неизяснените обстоятелства и на доказателствените искания не съставлява самостоятелно основание за връщане на въззивен протест или въззивна жалба. Обратното разбиране би означавало, че всеки въззивен протест (или жалба) следва да се позовава на неизяснени обстоятелства, дори и когато липсват.

5

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 325 НПК, тъй като преписи от протеста вече са връчени на всички страни по делото.

Предвид изложеното, Сливенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 03.11.2023г. по НОХД № 1865/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен за връщане на подаден протест против Присъда № 260001 / 12.05.2023г. по същото дело.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Сливен за изпълнение на процедурата по чл. 325 НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6