Решение № 417 от 23.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Б., 23.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.С.А. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело № 20241810200248 по описа за 2024 година

Ц. В. Ц. от с.Т. , общ.Б.,обл.С. ,ул.*** № *** чрез адв.И. Ж. от САК е обжалвал в законния срок

Наказателно постановление № **** от

****г.издадено от Началник група в ОДМВР -С. , сектор „Пътна полиция , упълномощен със заповед № **** от ****г. на МВР, , с което на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от СУМПС за срок от 12 (дванадесет)месеца за нарушение по чл. 104Б,т.2 от ЗДвП.

Извършеното деяние е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000.00 лева. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява , за нея се явява адв. И.

Ж. от САК, с пълномощно по делото , който подържа жалбата срещу атакувания ЕФ, претендира разноски в размер на 300 (триста) лв.

Въззивната страна – ОДМВР - С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и изразява също писмено становище по жалбата, като я оспорва и прави възражения за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН,серия АД ,бл№ **** от ****г.Наказателно постановление № **** от ****г.,справка за нарушител –водач, данни за собственост на МПС,писмо от община Б. ,ведно с 1 бр.диск ,сведения,декларация,Докладна записка ,както и гласните такива – разпитите в качеството им на свидетели - В. Д. В.,А. Г. В.

,В.Ц.И., се установява следната фактическа обстановка:

На 07.01.2024г. o коло 22:43 ч, обл.Софийска ,град Б. по бул.**** с посока на движение ул.**** ,в насрещната лента за движение ,пред спирката за масов градски транспорт , бил управляван л.а.,модел и марка БМВ 120 Д от Ц. Ц. от с.Т. , с рег.**** ,собственост на В.К.И. от с.Т. , като били нарушени следните правила по ЗДвП ,а именно – водачът използва пътищата за обществено ползване за други цели ,освен в съответствие с тяхното предназначение ,а именно като същият се движи в град Б. по бул.**** с посока на движение ул.**** ,в насрещната лента за движение ,пред спирката за масов градски транспорт ,като завърта задната част на автомобила три пъти в кръг , с които си действия застрашава останалите участници в движението и създава предноставки за ПТП.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респективно чл.57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН.

Издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – отразено и в наказателното постановление. Подведено е правилно под съответната норма на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.

2

Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно дефиницията в § 6. т. 1 от ДР ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.В случая, бул.**** с посока на движение ул.**** ,в насрещната лента за движение ,пред спирката за масов градски транспорт са „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това на чл.104б, т. 2 ЗДвП.

ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика, то е било обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живот, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин.

Видно от свидетелските показания на А. Г. В. ,същата заема длъжност Началник отдел Контрол по сигурността и общественият ред в Община Б..На дата 07.01.2024г.,слес 24.00 часа св.В. си е била вкъщи ,когато е чула свирене на гуми от л.а.,излязла на терасата на жилището си и видяла л.а.марка БМВ ,което правело дрифт по бул.**** в средата на булеварда ,след което спряло на паркинг и пуснало силна музика.Според св.В. в л.а.,който правел дрифтове се намирали двама млади мъже ,но тя не видяла лицата им.Св.В. заявява ,че макар и да живее в блок със затревени площи отпред и високи дървета ,тя е имала добра видимост.Също така В. твърди,че е имало и втори автомобил,който не е установен по АНД 248 от 2024г.Настоящият съдебен състав не кредитира показанията нс св.В.,с оглед големите разминавания в час на т.нар.дрифтене ,както и досежно лицата ,които са били в л.а. Видно от свидетелските показания на В. Д. В. –актосъставител,същият не е бил пряк свидетел – очевидец на дрифтенето ,а е бил сезиран от Община Б. ,които 3 изпращат сигнал и видеозапис.На видеозаписът се вижда номер на л.а.,но само когато много се приближи снимката ,не се вижда лицето на водач на л.а.По установъчни данни е установен собственик на л.а.и това е Валентина Иванова ,като тя заявила ,че л.а.се управлява от нейният син Ц. Ц.. Св.В. съставил АУАН ,серия АД ,бл.номер **** от ****г.на Ц. и впоследствие НП с номер **** от ****г. ,който е предмет на настоящото производство.

Снети са свидетелски показания от В.И. ,баща на жалбоподателя Ц. Ц.

,който заявява ,че не си спомня точна дата ,но е било след *** ,късно вечерта през зимата ,пътната настилка е била мокра и автомобилът ,управляван от жалбоподателят Ц. Ц. поднесъл ,в района на сфетофар при болницата ,като за да предотврати катастрофа Ц. рязко дръпнал ръчната спирачка ,при което колата се завъртяла около оста си, като В.И. и Ц. Ц. се уплашили много .Не ги е засичала друга кола ,не си спомня да са се движили с висока скорост ,св.В.И. се е возил на предната седалка до водачът Ц.. Съдът кредитира тези свидетелски показания като преки ,непосредствени на фактическата обстановка.

При така установеното съдът намери, че с поведението си жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От своя страна, разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП дава дефиницията на път, отворен за обществено ползване. Това е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението.Превратната употреба на пътищата за движение, особено в градски условия,застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност и е въздигната в административно нарушение.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателят да е извършил вменените му действия.

Актосъставителят не е пряк свидетел –очевидец на описаното в НП, а възз.Ц. и неговият баща В.И. са категорични , че автомобилът е ''поднесъл'' поради хлъзгавата настилка ,намалена видимост в тъмната част на денонощието и през зимата – м.януари.

При така установеното, процесното наказателно постановление , следва да бъде отменено, независимо от формалното спазане на процесуалните правила при издаването му,тъй като деянието не е извършено умишлено и виновно.

По разноските :

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН , в производствата пред районен , административен и касационен съд страните имат право на присъждане на 4 разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв.И. Ж. от САК, е осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя и определеното възнаграждение е в размер на 300 лв.(триста) лева.С оглед изхода на делото, на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че ОДМВР -С. следва да бъде осъдена да заплати на Ц. В. Ц. от с.Т.,общ.Б., ул.*** 28 , чрез адв. И. Ж. -САК, сумата от 300 (триста) лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № **** от ****г.издадено от Началник група в ОДМВР -С. , сектор „Пътна полиция , упълномощен със заповед № **** от ****г. на МВР и на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП, с който на Ц. В. Ц. , ЕГН ********** от с.Т.,общ.Б., ул.*** 28 му е наложено административно наказание “Глоба ” в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от СУМПС за срок от 12 (дванадесет)месеца за нарушение по чл. 104Б,т.2 от ЗДвП като незаконосъобразен

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, ОДМВР С. , ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Ц. , ЕГН ********** от с.Т.,общ.Б., ул.*** 28 , чрез адв.И. Ж. - САК сумата от 300 (петстотин) лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 248/2024г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5