Решение № 260068 от 15.06.2020, Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е гр. Сливница, 15.06.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 160 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „А.С.В.” ЕАД срещу Н.В.П. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1

ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение № 252 от 17.07.2017 г. по ч.гр.д. № 420/2017 г. по описа на РС- гр. Сливница, в общ размер на 5076,80 лв., от които сумата в размер на 2200 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № 2289240 от 17.04.2015 г., сключен с „И.А.М.“ АД (праводател на праводателя на ищеца по силата на договор за цесия от 16.11.2010 г. и анекс към него-приложение № 1 от 01.11.2015 г.), сумата в размер на 342,64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2015 г. до 16.12.2015 г., сумата в размер на 45 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочените вземания, сумата в размер на 490,52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2015 г. до 31.06.2017 г., и сумата в размер на 1998,64, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.05.2015 г. до 16.12.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 31.06.2017 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди в исковата молба и молбата-уточнение от 04.05.20018 г., че по силата на сключен на 17.04.2015 г.

Договор за паричен заем № 2289240 „И.А.М.“ АД (праводател на праводателя на ищеца по силата на договор за цесия от 16.11.2010 г. и анекс към него-приложение № 1 от 01.11.2015 г.) е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 2200 лв., като договорът има силата на разписка. Договорът бил сключен в съответствие със ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащи индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договора за паричен заем, направено от заемателя. Поддържа, че редът и условията, при които е отпуснат кредитът, са уредени в договора и Общите условия към него, като страните са уговорили разсрочено плащане на породеното парично задължение за връщане на заетата сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 342,64 лв., а именно на 8 равни месечни вноски в размер на по 317,83 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 20.05.2015 г., а падежът на последната на 16.12.2015 г.

Доколкото длъжникът не е изпълнил задълженията си, се твърди, че на същия е била начислена и такса разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като същата е била начислявана за всеки 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи са в размер на 45,00 лв.

Като обстоятелства, от които произтича задължението за неустойка, се сочи неизпълнение от заемателя на задължението му в 3-дневен срок да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно- две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитна му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1998,64 лв., плащането на която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочено на 8 равни вноски в размер на по 249,83 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски, или общо погасителната вноска била в размер на по 567,66 лв.

Сочи се, че на длъжника е била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 21.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която възлиза в общ размер на 490,52 лв. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 16.12.2015 г. и не е обявявана предсрочна изискуемост на вземането.

Твърди се, че длъжникът не е извършвал плащания по договора.

По отношение на извършената цесия се твърди, че на

01.11.2015 г. е подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2015 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.С.В.” ООД, като вземането срещу ответницата е било прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви. Сочи се, че „А.С.В.” АД (сега „А.С.В.” ЕАД), ЕИК ******* е правоприемник на „А.С.В.” ООД, ЕИК *******, като „И.А.М.“ АД е упълномощило А.С.В.” ООД (сега „А.С.В.” ЕАД) от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. В тази връзка на 07.04.2016 г. до ответната страна било изпратено уведомително писмо, което се е върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена, като ново уведомително писмо е било изпратено и на 08.02.2018 г. по куриер, но ответницата отново не е била намерена на посочения в договора адрес. Към исковата молба са представени уведомително писмо до ответницата, което да бъде връчено с исковата молба, с оглед което да се приеме, че е била редовно уведомена с връчване на препис от исковата молба. В случай че съобщението до ответницата бъде връчено при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК и в случай че в хода на производството се установи, че задължението на ответницата не е било погасено, ищецът счита, че получаването на уведомлението се явява ирелевантно за основателността на предявените искове, като се позовава и на практика на ВКС.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника- адв. А.В. от САК, назначен от съда с определение от 15.10.2018 г. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил дължимостта на вземането за неустойка, като твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства, че ответницата не е изпълнила задължението си за предоставяне на обезпечение, като не е съставен надлежен документ или констативен протокол удостоверяващи, че след изтичането на 3-дневния срок, на ищеца не е било предоставено обезпечението по договора. В останалата част на исковата молба, особеният представител не оспорва претендираните суми по стойност, с оглед което моли да не бъде допускана съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 420/2017 г. по описа на РС- гр. Сливница, че същото е образувано по депозирано пред РС- гр. Сливница заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „А.С.В.“ ЕАД. Съдът е уважил в цялост депозираното заявление, като на 17.07.2017 г. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 252 в полза на „А.С.В.“ ЕАД срещу Н.В.П. за сумите в размер на 2200,00 лв., представляваща главница, сумата в размер на 342,64 лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2015 г. до 16.12.2015 г., сумата в размер на 45,00 лв., представляваща такса разходи, сумата в размер на 1998,64 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата в размер на 490,52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2015 г. до 31.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 31.06.2017 г., до изплащане на вземането, като е присъдил на заявителя и сторените от него разноски по делото, а именно 101,36 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Съдът е посочил, че задълженията произтичат от договор за паричен заем № 2289240 от 17.04.2015 г.

Заповедта по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, поради което и на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване на вземането. В указания срок са постъпили доказателства за предявяване на иска от заявителя.

С определението си за насрочване на делото, в което е бил обективиран и проектът на доклад по делото, който е бил обявен от съда за окончателен в откритото съдебно заседание от 21.03.2019 г., съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и 4 ГПК обстоятелствата, че между ответника Н.В.П. и „И.А.М.“ АД, по силата на Договор за паричен заем № 2289240 от 17.04.2015 г., е възникнало действително правоотношение по договор за потребителски кредит, вземанията във връзка с който са били надлежно прехвърлени (цедирани) на ищеца, по който договор за кредит ищецът е останал задължен за сумите в размер на 2200,00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 2289240 от 17.04.2015 г., сумата в размер на 342,64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2015 г. до 16.12.2015 г., сумата в размер на 45,00 лв., представляваща такса разходи и в размер на 490,52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2015 г. до 02.07.2017 г.

Обстоятелството, че между ответника Н.В.П. и праводателя на ищеца е съществувал и валидно действал договор за паричен заем се установява и от представения по Договор за паричен заем № 2289240 от 17.04.2015 г., подписан от ответницата и представител на „И.А.М.“ АД, по силата на който заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата в размер на 2200,00 лв., а заемателят се е съгласил да върне, ведно с начислената върху нея възнаградителна, в срок от 8 месеца, на осем равни месечни вноски в размер на по 317,83 лв., първата от които дължима на 20.05.2015 г., а последната на 16.12.2015 г., или общо дължимата сума възлиза на 2542,64 лв. Страните са се споразумели, че с подписване на договора, ще се рефинансира текущия заем на заемателя в размер на 1947,11 лв., като ще бъде извършено прихващане на насрещни изискуеми задължения, а остатъкът от сумата ще бъде изплатена на заемателя. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, същият има силата на разписка.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитна му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение в срока по чл. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1998,64 лв., която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 249,83 лв.