Определение № 40778 от 14.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40778 гр. С., 14.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110122104 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к. (АДРЕС), със съдебен адрес - град С., ул.“(АДРЕС), чрез адвокат Б. М., САК, против Столична община, с адрес - град С., ул.“Московска“ № 33, представлявана от Кмета ЙО. Ф..

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 14.11.2022г. около 11:30 часа при излизане от магазин за дрехи на ул.(АДРЕС) се е спънал във вдлъбнатина (дупка) на тротоарната настилка и е паднал върху паркиран лек автомобил. Твърди, че е изпитал силна болка в лявото рамо, от която не е бил способен да помръдне, поради което свидетели на инцидента са подали сигнал на тел.

112, в следствие на което са се отзовали патрул на 5-то РПУ и Спешна помощ. След преглед в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ д-р Д.П. на 14.11.22г., е установил, че в следствие на падането ищецът е бил с изкълчена раменна става, което налагало поставяне на ортеза, която ищецът е закупил лично.

Ищецът твърди, че на 16.11.2022г. в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия /УСБАЛО/ „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД е извършена рентгенография на горен крайник-рамо-профил, в следствие на която е установено спукване на четири места на раменната става и фрактура на главата на раменната кост с дислокация.

В следствие на силна болка, на 22.11.2022г., ищецът твърди, че посещава съдебен медик, който установява, че е налице счупване на горния край на лявата раменна кост, изкълчване 1 на раменна става, кръвонасядания на лявата мишница и по предната повърхност на гръдния кош. За извършения преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение ищецът твърди, че е заплатил сумата от 60.00 лева.

Твърди се, че на 10.01.2023 г. в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД ищецът е преминал през контролно рентгеново изследване на горен крайник-рамо-фас и рамо- профил и е бил насочен към операция за смяна на раменна става, съпроводена с дълга рехабилитация, която нямало възможност да бъде осъществена заради Експертно решение на ТЕЛК от 17.09.2019г. за 70% трайно намалена работоспособност и страховата невроза на ищеца.

Твърди се, че счупването на лявата раменна кост и изкълчването на лявата раменна става са довели до трайно затруднение на движението на горния ляв крайник у ищеца, а останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето.

Сочат се твърдения, че периодът на възстановяване е бе труден и мъчителен за ищеца, съпроводен със затруднения в обслужването и понасяне на постоянна силна болка в лявото рамо и гърдите. Освен необходимостта от дълга и болезнена рехабилитация, ищецът твърди, че бил в състояние да се обслужва сам, а към момента на подаване на исковата молба все още не е напълно възстановен.

Ищецът твърди, че за въпросната дупка в тротоарната настилка многократно са подавани сигнали към Столична Община, но без резултат, а служителите от магазина за дрехи и близка сладкарница многократно са били свидетели на инциденти с други граждани.

При горното се иска от съда да осъди Столична община, с адрес - град С., ул.“Московска“ № 33, представлявана от Кмета ЙО. Ф. да заплати на С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к. (АДРЕС) сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени стрес, болки и страдания, причинени от фрактура на главата на раменна кост с дислокация в резултат от падане на не обезопасен участък от тротоара на ул.“Ш.“ 52, заедно със сумата т 345.00 / триста четиридесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на ортеза и медицински изследвания, в резултат от падане на не обезопасен участък от тротоара на ул.“Ш.“ 52. Ищецът иска от съда да бъде осъден ответникът да заплати законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и да му бъдат присъдени извършените по делото разноски, включително за адвокатски хонорар. Ищецът е отправил особено искане да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по производството, като твърди, че не разполага с достатъчно средства, за да ги заплати.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявените от ищеца искове като неоснователни.

Ответникът, Столична община, с адрес - град С., ул.“Московска“ № 33, представлявана от Кмета Йорданска Фандъкова твърди, че не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по настоящия иск. Твърди се, че в настоящия случай липсва наличието на виновно поведение от страна на ответника в лицето на неговите служители, поради което не е налице и причинно-следствена връзка, която е елемент от фактическия състав, за да бъде ангажирана отговорността на Столична община за обезщетяване на вреди.

Ответникът твърди, че механизмът на увреждането и мястото на неговото настъпване са недоказани поради липса на категорични данни при какви обстоятелства е настъпил инцидентът, както и липса на локализиране на точното място. Твърди се, че липсват безспорни преки свидетели очевидци на увреждането, които да потвърдят случилото се и неговия механизъм, както и каква е била действителната фактическа обстановка по време на инцидента.

Навеждат се доводи, че причината за твърдяното падане може да е внезапно влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на заболяване като сърдечно, мозъчно 2 или друга увреда.

Ответникът посочва, че никъде в медицинската документация не е посочено, че увреждането се дължи на спъване във вдлъбнатина на тротоарна повърхност и падане върху паркиран автомобил, които твърдения се появяват на по-късен етап, а именно в исковата молба. Допълнително се оспорват твърденията на ищеца във връзка с необходимостта от операция за смяна на разменна става, като се твърди, че не са доказани. Твърди се, че няма доказателства за указания на лекар специалист, че пациентът не може да се самообслужва и че е необходимо някой да полага грижи за него, като се навеждат аргументи, че това решение е негов личен избор и на роднините му.

Ответникът твърди, че не е налице неизпълнение на задължение от негова страна да осигури нормално и безопасно придвижване на пешеходците и се навеждат доводи, че ищецът е нарушил собствената си безопасност, като не е отдал нужното внимание при своето придвижване. Твърди се, че ищецът сам е пренебрегнал собствената си безопасност по време на придвижването си, с което е предизвикал инцидента, респ. е допринесъл за настъпването му.

Твърди се, че тротоарът е бил в изправно състояние, доколкото южният тротоар на ул.“Ш.“ е изцяло ремонтиран от бул. *** до бул. „***“ поетапно през периода 2012 г. - 2014 г., както и неговото много добро експлоатационно състояние.

Оспорва се твърдението за наличие на паркиран лек автомобил на ул. „Ш.“ пред № 52, като се навеждат доводи, че на посоченото място е забранено паркирането, което е надлежно сигнализирано с пътни знаци. Твърди се, че няма данни в конкретния ден и час, когато се е случил инцидентът, да е подаден сигнал в Столична община за паркиране на лек автомобил в нарушение на правилата за движение, поради което се оспорват и твърденията на ищеца за наличие на паркиран автомобил, в който се е ударил.

Оспорват се и твърденията на ищеца, че за процесната дупка в тротоарната настилка многократно са били подавани сигнали към Столична община, но същите са оставени без резултат.

Във връзка с горното се твърди, че Столична община е положила всички грижи за поддържането на процесния тротоар в изправно състояние.

При горното се иска от съда да постанови съдебен акт, с който изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани, както и да бъдат постановени в тежест на ищеца направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

При условията не евентуално се иска да бъде намалена претенцията на ищеца, като се твърди, че последният е допринесъл за настъпилите увреждания вследствие на разсеяност, невнимание или предвид здравословното и физическото му състояние.

Иска се намаляване на претендирането от ищеца адвокатско възнаграждение до минималния размер предвид правната и фактическа сложност на делото.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск за неимуществени и имуществени вреди по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, като искането за присъждане на лихва и такова по смисъла на чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По иска за неимуществени вреди на ищеца е тежестта да докаже вредоносното 3 събитие, датата на настъпването му, описаните травми и преживявания след деликта, връзката между увреждането и събитието. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

По доказателствените искания

Ищецът е представил доказателства с исковата молба, които са относими към предмета на спора и следва да бъдат допуснати.

Стореното искане за събиране на гласни доказателства е относимо и допустими и следва да бъде уважено.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените писмени доказателства към исковата молба и отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за събиране на гласни доказателства и допускане и назначаване на съдебно – медицинска експертиза – съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Разпечатката съдържа 49 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7481f1b4-ba11-4595-8a73-335c00f1ec78