Решение № 680 от 11.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002100709 по описа за 2025 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 2704 /28.05.2025 г. по касационна жалба на П. С. Х. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 344 /26.11.2024 г. по в.гр.д.

№ 422 /2024 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 510 /11.06.2024 г. по гр.д. № 4789 /2023 г. на Сливенския районен съд в частите относно предоставянето на упражняването на родителските права след развод, определянето на местоживеенето на децата, определянето на режим на лични контакти и издръжката на децата и вместо това въззивният съд е предоставил на майката С. Е.

Е.- Х. упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца на страните - С. П. Х. и Б. П. Х., определил е местоживеенето на децата при майката, определил е режим на лични контакти на децата с бащата П. С. Х. и е осъдил бащата да заплаща на малолетните си деца чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 350 лв. за детето С. и 300 лв. за детето Б..

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на неговата очевидна неправилност, на която касационният жалбоподател се позовава във връзка с довода, че въззивният съд не е отразил в решението си нито ред от думите на изслушаното и в двете съдебни инстанции дете С. и не е съпоставил 1 казаното от детето с останалия събран доказателствен материал и така всъщност е нарушил задълженията си, предвидени в разпоредбите на чл.59, ал.6 СК и чл.15, ал.1 от ЗЗакр.Д, въпреки задължението си да следи служебно за защита на интересите на децата, предвидено в правилото на чл.59, ал.4 СК.

Позоваването и доводът имат значение, тъй като Семейният кодекс (както и отменените Семейни кодекси), ППВС № 1 /12.11.1974 г. и последователната съдебна практика изискват от съда да извърши максимално точна преценка за интересите на децата при решаване въпроса относно упражняването на родителските права, след като изясни действителните отношения между родителите и децата.

Ответникът по касационната жалба С. Е. Е. - Х. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. По същество пледира за правилността на въззивното решение и иска то да бъде оставено в сила.

За мотивите на въззивния съд:

Очертал е съдържанието на въззивната жалба на С. Е.- Х. и на отговора на П. Х..

Обсъдил е какви факти се установяват от събраните пред въззивната инстанция доказателства.

Посочил е какво се установява от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.

Посочил е какво приема за установено от показанията на посочения от майката свидетел Г. С. за отношенията между майката и децата.

Посочил е, че е провел изслушване на двамата родители и на детето С. П. Х., навършила към момента 13 годишна възраст в присъствието на социалния работник С.

Г. К. и е отразил становището на социалния работник.

Не е отразил съдържанието на казаното от детето С..

След това въззивният съд е очертал предмета на спора: Предмет на въззивното производство са въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на двете малолетни деца С. и Б., както и ползването на семейното жилище след развода между П. С. Х. и С. Е. Е.- Х.а.

Позовал се е на разпоредбата на чл.59, ал.4, на пар.1, т.5 от ДР на ЗЗакр.Д и на приетото с ППВС 1/1974 г. за интереса на децата.

Приел е за безспорно, че от момента на раждането на всяко едно от децата, до момента на фактическата раздяла грижи за отглеждането и възпитанието им са полагали и двамата родители.

След раздялата на родителите децата са отглеждани от бащата, вече повече от две години, като причината за това са делата за домашно насилие, водени срещу майката, при които същата е отстранена от семейното жилище. Следва да се посочи, че 2 приетият акт за домашно насилие е бил насочен против П. Х., а децата са били неволни свидетели на този акт.

Въззивният съд е съобразил условията на живот при двамата родители, които са безспорно подходящи и при двамата. Приел е, че подходящи условия за отглеждането на децата са създадени в домовете и на двамата родители. Бащата продължава да живее заедно с децата в семейното жилище в гр. Н. З., докато майката се е установила да живее в гр. Т., където е създала добри условия за отглеждане на децата.

По отношение на чисто финансовите възможности, по делото са установени такива и по отношение на двамата родители. Двамата родители работят като лекари по дентална медицина. Имат изградени практики. Имат добри доходи, позволяващи им да задоволяват материалните потребности на децата.

Освен материалните условия, които безспорно са от значение, по-важно и основно за решаване на основния въпрос за упражняване на родителските права, е родителският капацитет на родителите, възможностите им във връзка с възпитанието на децата и емоционалната връзка с тях.

Следва да се отбележи и установеният факт, че и двамата родители могат да разчитат на подкрепата на своите родители /ответницата на своята майка/ и роднини от разширения семеен кръг при отглеждането на децата.

В социалното обкръжение и на двамата родители въззивният съд не е установил отрицателни, неблагоприятно въздействащи върху децата фактори. Средата и при двамата родители е здрава социална среда, въздействаща благотворно за развитието и поведението на децата.

Безспорно, желание за отглеждането и възпитанието на децата са заявили категорично и безрезервно и двамата родители. Двамата са всеотдайни, любящи и отговорни родители, които правят възможното да направляват добре децата в живота им, да им дават положителен пример и да им внушават правилни постъпки. Не се установиха обстоятелства, които да създават отрицателен нравствен облик на нито един от двамата родители. Двамата родители, видно от заключението на първата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза притежават родителски способности компетентно, правилно и ефективно да се грижат за децата. Към момента, нито един от родителите не страда от заболяване, което да засяга психиката и поведението им. Следва да се посочи, че реактивната депресия, от която е страдала майката, е излекувана напълно, като краят на м. юни 2022 г. е краят на депресивния период и лицето е напълно оздравяло /аргумент от заключение на съдебнопсихологичната експертиза/.

От заключението на Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза въззивният съд е установил, че двамата родители имат различни родителски стилове, напълно различни, като дори са в крайностите на родителските 3 стилове. Майката е тази, която поставя ясни граници и е по-директна в своите забележки, представлява по-авторитарен стил на възпитание. Този подход може да осигури на децата яснота и структура, но също така и да ограничи тяхната емоционална изразителност, ако не се балансира с достатъчно емоционална подкрепа.

Родителския стил на бащата е по- позволяващ, който подход може да насърчи емоционалното изразяване на децата, но може да доведе до липса на ясни граници и структура, което е от съществено значение за тяхното развитие.

Въззивният съд е взел предвид възрастта и пола на двете деца, като е преценил, че връзката майка-дете е изключително необходима и благоприятства физическото и психическото състояние на децата, още повече, че те са момичета, едното от които е в пубертетно развитие. Въззивният съд е взел предвид наличието и по-скоро външно изразяваната от страна на детето С., известна емоционална отдалеченост, психическата преграда между майката и по-голямото момиче, но е счел, че за преодоляване на същата най-добре би било родителските права да се предоставят на майката.

Въззивният съд е приел, че следва да отбележи, че при изслушването на детето С. се установи наличие на родителско отчуждение и проява на силна лоялност на детето спрямо отглеждащия го родител - бащата /аргумент от заключението на социалния работник К. от изслушването на детето в с.з. пред въззивната инстанция/.

Вещите лица също са установили безспорни прояви на синдром на родителско отчуждение и при двете деца, като при Б. е в лека форма, а при С. е с умерена тежест.

Отчужденият родител е майката, а отчуждаващия - бащата, както и въздействие в тази насока от страна на неговата майка. От друга страна отношението на С. спрямо бащата е изцяло позитивно. Тя е много привързана към бащата, което безспорно се установява и от изслушването на детето пред въззивната инстанция. При наличие на родителско отчуждение, указанията, дадени със задължителното постановление № 1/1974 г. на пленума на ВС, са предоставяне на родителските права на отчуждения родител, с цел да се преодолее своевременно това изключително неблагоприятно за децата положение. Още повече, че отчужденият родител е майка и то на две момичета, едно от които е в пубертетна възраст, с всички особености и потребности.

Въззивният съд е взел предвид и категоричното становище на вещите лица, че с оглед личностовите и характеристични особености на бащата е незначителна вероятността за ограничаване на поведението, насочено към родителско отчуждение от негова страна и от страна на неговото разширено семейство. Следователно, при предоставяне упражняването на родителските права на бащата, то родителското отчуждение, което е налице в момента спрямо майката, няма да се преодолее, а напротив - би се задълбочило, с всичките си негативни последици спрямо двете деца.

Въззивният съд е взел предвид и посоченото от вещите лица в заключението им пред първоинстанционния съд, че бащата има дефицит в родителския капацитет, отнасящ 4 се до неумението и нежеланието да поддържа уважителна комуникация в името на децата, липса на родителско сътрудничество. От друга страна изразеното становище при изслушването на вещите лица, че има вероятност майката да започне да отчуждава децата, в случай че родителските права се предоставят на нея е само теоретична вероятност, а не действия, които задължително ще възникнат и при всички случаи такова поведение на майката всъщност ще е резултат единствено и само като реакция на поведението на бащата. Следователно, всичко зависи от поведението на бащата и как той би реагирал на ситуацията.

Въззивният съд е отчел безспорно и заявеното от вещите лица, че всяка една промяна в условията и начина на живот на децата ще доведе до повишаване на тяхната тревожност и временно повишаване на стреса, който обаче не е патологична проява.

Това ще се случи в рамките на възможната адаптация. Стресът е само временна проява, като постепенно ще бъде преодолян.

От събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства се установява, че по време на пребиваването на децата при майката, същите са спокойни, не са тревожни, притеснени, стресирани. Напротив, общуват спокойно с майката, правят заедно много и различни неща, забавляват се.

Въззивният съд е приел и че следва да се обърне внимание и на установеното по отношение на малкото дете Б. - нейното силно желание да е постоянно с майка си, да играе и общува с нея, да я прегръща, т.е. да е с нея в пълния смисъл на думата. Това е естествена потребност на детето, от която през последните повече от две години, то е лишено или поне силно ограничено. Интереса на Б. безспорно е да общува, контактува и живее с майка си, от която на този и на следващия етап от развитието си ще има особено силна нужда. Въззивният съд е приел, че голямото дете С. също изпитва необходимост от общуване с майка си, макар и да не го показва открито от страх да не накърни и дори изгуби баща си /силна лоялност/.

Въззивният съд е посочил, че е абсолютно неподходящо разделянето на двете деца и предоставяне по отношение на всяко едно от тях упражняването на родителските права на различен родител. Отделното живеене на децата е допустимо само поради важни причини, каквито в случая не се установиха. Отношенията между двете деца са много добри. Те са привързани една спрямо друга, търсят се, искат да са заедно, имат изключително силна емоционална привързаност помежду си.