Решение № 519 от 10.06.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Бургас , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LV СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красен Пл. Вълев при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от Красен Пл. Вълев Гражданско дело № 20212120101958 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на М. Ф. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, чрез адв. М.Х. срещу СТ. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:

********,, с която се моли съда да приеме за установено, че: СТ. Б. Б. дължи на М. Ф. М. сумата от 327 лева, за периода от 06.2020 - 01.2021 г., представляваща задължение за наем, съгласно съдебна спогодба от 15.05.2019 г утвърдена по гр.д.№2233/2019 г. на БРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които суми са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 115/2021 год. по описа на БРС.

В исковата молба се твърди, че със съдебна спогодба утвърдена по гр.д.№2233/2019 г. от 15.05.2019 г., страните са се споразумели относно упражняването на родителските права на малолетното им общо дете Б. Б., като са постигнали съгласие те да бъдат предоставени на майката и съответно за останалите въпроси по чл.127 СК. Относно въпросите касаещи ползването на семейното жилище, по искане на ответника, страните са се споразумели, майката и детето вместо да останат да ползват сем.жилище, което е собствено на ответника, да продължат да живеят в жилище под наем, а той от своя страна да заплаща половината от наема, а другата половина да се поеме от майката. Към момента на сключване на спогодбата наема на новото жилище е бил 240 лева т.е. по 120 лева платими от двамата, която сума ответника С.Б. да заплаща на ищцата ежемесечно.

Сочи се, че страните са постигнали съгласие и са се споразумели, отново със спогодбата от 15.05.2019 г. по гр.д.№2233/2019 г., че при увеличение на месечния наем за 1 новото жилище над 240 лева, ще делят разликата в месечната наемна цена над тази стойност. Твърди се, че считано от 10.06.2020 г. М.М. е сключила договор за наем на жилище, съгласно който договореното наемно възнаграждение е в размер на 330 лева, от които 17 лева за кабелна телевизия т.е. наема е 313 лева. Поетото в спогодбата задължение от длъжника за заплащане на половин наем, определя дължимата от него сума ежемесечно на 156,50 лева.

Твърди се, че вместо пълния размер на задължението, длъжникът отказва да заплаща разликата над 120 лева до 156,50 лева или по 36,50 лева месечно, а за юни 2020 г. незаплатената сума е в размер на 71,50 лева, като общо дължимата сума за периода 06.2020 01.2021 г. е в размер на 327 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим. Твърди се,че указанията на заповедния съд, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение, са връчени на заявителя 19.02.2021 г. Едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е изтекъл на 19.03.2021 г.

/присъствен ден - петък/, а исковата молба с предявен иск по реда на чл. 415 ГПК, респ. чл.

422 от ГПК не е представена пред заповедния съд в преклузивния едномесечен срок. Сочи се, че образуваното по реда на чл. 410 от ГПК частно гр.д. № 115/2021 г. следва да бъде прекратено, а издадената заповед обезсилена. Сочи се, че ищцата не е представила пред районния съд доказателства, от които да е видно, че в указания 1-месечен срок е представила доказателства пред заповедния съд за предявяване на иска.

Искът се оспорва и като неоснователен. Сочи се, че между страните по делото е постигнато споразумение, съгласно което ответникът се е задължил да заплаща на майката на детето си - ищцата по делото, фиксирана по размер сума от 120 лева месечно, представляваща половината от месечния наем за наемане на ново жилище, в което майката ще живее е детето.

Твърди се, че клаузата, че „Страните заявяват, че при увеличение на месечния наем за новото жилище над 240 лева, ще делят помежду си разликата в месечната наемна йена над тази стойност.” е нищожна. Поддържа се, че по този начин се създава възможност за злоупотреба, за спекулиране от страна на майката, която би могла да обвърже само по своя воля бащата, като платец на половината наем, е което се създават условия за увреждане на последния, тъй като не е предвидено нито уведомяването му, нито съгласието му, нито е фиксиран максимален размер и срок на задължението за плащане. Сочи се, че и ищцата е сключила по своя воля нов договор за наем без да е уведомявала за това ответника, без да е получавала съгласието му за сключване на нов договор за наем при нови условия - за нов различен от първоначално наетия жилищен имот и при различна цена.

Като прецени събраните по делото относими доказателства, съдът намери от фактическа и правна страна следното:

2

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на спогодба с уговорена клауза между страните, че при увеличение на месечния наем за новото жилище на ищцата над 240 лева, страните ще делят разликата в месечната наемна цена над тази стойност, както и наличието на възникнало в полза на ищцата изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание- т.е. че ищцата е сключила нов договор за наем за сума над 240 лева.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно стойността на половината от разликата над 240 лева на наемната цена, както и да докаже възражението си за нищожност на клаузата.

Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 7446 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.01.2021 г., постановена по частно гражданско дело № 115 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, е разпредено плащане в полза на ищцата от ответника на сумата от 327 лева (триста двадесет и седем лева) - главница, представляваща задължение по договор, обективиран в споразумение от 16.04.2019 г. по гр. д. № 2233/2019 г. на БРС. Предвид връчването на заповедта по длъжника и постъпилото възражение по чл. 414 от ГПК е предявен иск в едномесечния срок от получаване на съобщението за това.

Страните са били страни и по гр.д. №2233/2019 г. на БРС, образувано по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, за определяне родителските права, местоживеенето и издръжката върху детето на страните с предмет. С протоколно определение от 15.05.2019 г. по същото дело е одобрена постигната между страните спогодба. Страните са се спогодили жилището, в което съвместно са живели родителите преди раздялата, собственост на бащата СТ. Б. Б., представляващо апартамент в ********, се предоставя за ползване на бащата СТ.

Б. Б., с ЕГН: **********. Бащата СТ. Б. Б., с ЕГН: **********, се е задължил да заплаща на майката М. Ф. М., ЕГН. **********, сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева месечно, представляваща половината от месечния наем за наемане на ново жилище, в което майката да живее с детето Б. С. Б., родено в гр. Бургас на ***** год., с ЕГН: ******. Другата половина от наема страните са заявили, че ще се поеме от майката М. Ф. М., ЕГН:

**********. Страните се заявили, че при увеличение на месечния наем за новото жилище над 240 лв., ще делят помежду си разликата над тази стойност.

В константната практика на ВКС/ напр. Решение № 56 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 1726 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 154 от 04.03.2021 г. по т. д. № 2530 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/ е прието, че при наличие на неясни уговорки в договора, както и когато страните спорят относно тълкуването и установяването на правата, които произтичат от отделните уговорки, приложима е 3 разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. Според чл.20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. Недопустимо е при тълкуване съдът да игнорира част от текста на договора/ Решение № 133 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 3595 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/

При одобрение на спогодбата съдът е приел, че тя не противоречи на закона и добрите нрави. Същото се споделя и от настоящия съдебен състав. По силата на чл.56, ал. 2 от СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Страните доброволно са уредили въпросът с ползването на семейното жилище, като са приели че то ще се възложи на бащата- родител, който не упражнява родителки права, като за сметка на това той ще заплаща сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева месечно, представляваща половината от месечния наем за наемане на ново жилище, в което майката да живее с детето Б. С. Б..

В процесният случай със одобрената от съда спогодба явно страните са постигнали съгласие, че семейното жилище няма да бъде възложено на съпругата, упражняваща родителските права, а на бащата.

Съгласно нормата чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т.е. – ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението. Очевидно изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение, при което съдът служебно да се произнася по този въпрос, а с диспозитивната норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК е дал възможност на всяка от страните да сезира съда с него, без да е определен срок за това. /Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д.

№ 2750 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/ Уговорката между страните следва да се тълкува в смисъла на разпоредбата на чл.

57, ал. 1, изр. 1 СК, а именно, че ползващият семейното жилище съпруг ще дължи половината наем на неползващата съпруга, упражняваща родителските права. Съдът не счита, че тази уговорка е в противоречие на закона и добрите нрави, Тя не създава 4 предпоставки за злоупотреба, доколкото размерът на наема е определяем. При тълкуването на нормата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК ВКС с Решение № 160 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 2290 / 2015 г. 2-ро гр. отделение е приел, че дори месечната наемна цена не е определена с това решение, е определяема и е равна на средния месечен пазарен наем за имот от вида на този, представляващ семейно жилище. Същото следва да се приеме и за уговореното между страните в одобрената спогодба, че при увеличение на месечния наем за новото жилище над 240 лв., ще делят помежду си разликата над тази стойност.

С договор за наем на недвижим имот от 10.06.2020 г. /л12-14 и л. 26-28 от делото/ ищцата М. Ф. М. е наела за временно и възмездно ползване от С.В.К. апартамент, находящ се на адрес: ******* при месечна наемна цена от 330 лева с включена цена за интернет и телевизия 17 лева или чисто 313 лева.

Ирелевантно е дали наемодателя по договора за наем е собственик на отдавания имот. Договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ)/ Решение № 541 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 810/2010 г. на Върховен касационен съд/.