Решение № 1073 от 25.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000500069 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3697 от 24 юни 2020г. по гр. д. № 16423/2018г.

Софийски градски съд, ГО, 2 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на А. К. М. сумата 24 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 409 КЗ – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01. 10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 0 4.08.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за обезщетение з а неимущствени вреди до размера от 30 000 лв.; осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищцата 1 144 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; на СГС – 960 лв. държавна такса и 160 лв. – възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК; осъдил ищцата да заплати на ответника 400 лв. – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Производството пред въззивния съд е о бразувано по въззивна жалба на ЗД „Бул инс“ АД срещу решението по гр. д. № 16423/2018г. на СГС в 1 негова осъдителна част – над присъдения размер на обезщетението от 10 000 лв., съобразно молба – уточнение от 16.11.2020г., и с доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД иска отмяна на решението в тази част и вместо това отхвърляне на предявения иск над посочения размер.

А. К. М. от своя страна е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която искът, предявен от нея, е отхвърлен над размера от 24 000 лв. С доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение също на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до пълния предявен размер от 30 000 лв. Оспорила е жалбата на ответника.

Третото лице помагач на ответника С. Д. П. (каквото е точното му име) не е взел становище по жалбата на ищцата, по която се явява насрещна страна.

За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 24 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на увреждането, болките и страданията, неудобствата, проведеното лечение, възрастта на пострадалата, за което съдът е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането.Посоченото обезщетение е определено в присъдения размер след редуцирането му с 20 %, до какъвто размер СГС е приел за доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан от пострадалата пътничка, допринесло за получаване на травмите в главата й.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана осъдителна част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по 2 силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая е установена с влязъл в сила акт на наказателния съд.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство , очертан от оплакванията в жалбите, подадени срещу отделни части от първоинстанционното решение, в това число обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителната в полза на ищцата част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 0 1.10.2017г., от което са й причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен за причиняването на ПТП и съставомерния резултат от него с влязла в сила присъда (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ вр. чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК ).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД), 3 като оплакванията на жалбоподателите са концентрирани върху характера и тежестта на получените увреждания. Ответникът преповтаря като доводи срещу обжалваното от него решение възраженията си от защитата си по същество срещу иска, основани на продължителността на възстановителния период от счупването на фибулата на подбедрицата и на липсата на данни за травма на главата и за изпадане в безсъзнателно състояние. Ищцата поддържа от своя страна, че е налице „тежка степен на телесни увреди“ и липса на пълно възстановяване и необходимост от отчитане на младата й възраст с оглед загрозяващите я белези. По този начин жалбоподателите обосновават тезите си, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено , съответно занижено. Във връзка с изложеното за спорния предмет, следва да се отбележи, че, въпреки че съдът е присъдил обезщетение от 24 000 лв. в приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на това основание е отхвърлил иска до пълния предявен размер, ищцата няма развити оплаквания срещу приетото съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, поради което и въззивният съд не преразглежда този въпрос.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от ортопед - травматолог въз основа на медицинската документация, уточнено в съдебно заседание, неоспорено от страните, възприето от съда, от което изхож д а и въззивният съд в решаващата си дейност, е установено по делото, че пострадал ата ищца е получила травми в областта на главата, в това число сътресение на мозъка; счупване на левия малък пищял в средната му част (средна телесна повреда, за причиняването, на която делинквентът е осъден). Счупването на малкия пищял на лявата подбедрица е било лекувано консервативно с поставяне на гипсова имобилизация за 40 дни, а сътресението на мозъка с покой и прием на обезболяващи медикаменти. Вещото лице изрично е пояснило, че малкият пищял, за разлика от големия (който изпълнява основната носеща функция на подбедрицата), има роля за стабилизация в глезенната става, за да няма странично движение, поради което счупването на малкия пищял, в случая в средната му част, е по-леко от това на големия и при гипсова имобилизация възстановяването му е за около месец и половина, като функцията на средната част на тази кост е подпорна, не участва като стабилизатор на глезенната става, за разлика от долната част; за средната част от тази кост са захванати част от мускулите, които движат ходилото и стъпалото и се 4 нарушава функцията на ходилото, но по-несъществено.

От заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, е установено още, че разкъсно–контузните рани на пострадалата – пътник на зядна дясна седалка, се дължат на удари на тялото й в интериора на автомобила;ако пострадалата е била с поставен колан, тя не би получила травмите в областта на главата.

С оглед приетото за установено по-горе, въззивният съд намира, че дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, срещу чийто присъден от първата инстанция размер са направени оплаквания относно преценката на тежестта на уврежданията и другите релевантни за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелства, съотв. за нарушение на чл. 52 ЗЗД, би възлизало на 20 000 лв., в случай, че пострадалата не беше съпричинила вредоносния резултат в размер на 20 %, както е приел СГС и няма оплакване във въззивното производство срещу тези изводи на съда по повод съпричиняването. В приложение на чл. 52 ЗЗД, при приетото за установено по делото относно характера и тежестта на уврежданията на здравето на пострадалата, която на близо 26 години е получила телесни увреждания в областта на главата - сътресение на мозъка без данни за пълна загуба на съзнанието, и фрактура на малкия пищял на лявата подбедрица; с огледс претърпените от нея болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, вкл. характера и продължителността на лечението (консервативно лечение ), с общ възстановителен период от около 1 , 5 месеца; без данни за наличието на загрозяващи белези и не на последно място преживения стрес от травмиращото събитие, при съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд счете, че обезщетение в размер на 20 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Върху обезщетението се присъжда и лихва, начиная от момента, от който е поискано присъждането й, съгласно диспозитивното начало, - 04.08.2018г., който е по-късен от момента, от който тя се дължи по закон - в конкретната хипотеза от датата на предявяване на застрахователната претенция от третото лице (чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 вр.

5 чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ). За да определи обезщетението в посочения размер и да не възприеме доводите на жалбоподателката от насрещната й въззивна жалба, въззивният съд отчете основно тежестта и характера на получените увреди, изяснена от вещото лице ортопед, недългата продължителност на възстановителния период и липсата на данни по делото, че пострадалата не се е възстановила напълно от получените от ПТП увреждания , допълнително и липсата на данни за остатъчни козметични дефекти по тялото й, създаващи съответен дискомфорт в социалното функциониране, на каквито пострадалата акцентира и несвовременно едва във въззивното производство. При определяне на обезщетението обаче съдът съобрази, както е посочено по-горе, че съгласно неоспореното заключение на СМЕ, а и на комплексната експертиза, пострадалата е получила в резултат от ПТП сътресение на мозъка, макар и без пълна загуба на съзнанието, каквото жалбоподателят – ответник необосновано отрича като последица от събитието. Съдът възприе доводите на този жалбоподател за нормално протекъл възстановителен период от около 1, 5 месеца. По горните съображения САС прие, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за доказаните в производството неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, за последиците от реализирането на което отговаря делинквентът, съотв. ответният застраховател, след намаляването на същото с 20 %, е основателен до размера от 16 000 лв. При евентуално влошаване на здравето на пострадалата в резултат от травмите от ПТП, това би било основание за нова претенция срещу задължените лица.

Разпечатката съдържа 23 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/747f7fea-7a74-4469-a418-be315cd4256c