Решение № 1158 от 10.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. Пловдив, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300502612 по описа за 2024 година

Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, образувано по жалба от длъжника по изпълнението Ж. П. Г., ЕГН – ********** срещу Постановление на ЧСИ, рег.

№ *** от 16.07.2024 г. по негово изп.д. № *** г., с което е оставено без уважение искането на Г. за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането e за неговата отмяна и връщане делото на ЧСИ с указания за неговото прекратяване поради перемпция и изтекла погасителна давност. Настоява, че последното годно да прекъсне срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнително действие е извършено на 01.11.2019 г. / запор на вземанията му за трудовото му възнаграждение и по банкови сметки /, след тази дата в продължение на повече от две години такива изпълн. действия не са извършвани, т.к. следващия запор е от дата 21.06.2024 г.. Бланкетно поддържа, че и преди 01.11.2019 г. е имало период от две години, в които не са извършвани изпълнителни действия.

Ответникът по жалбата – взискател по изпълнението Водоснабдяване и Канализация ЕООД е депозирал отговор по чл. 436 ал. 3 от ГПК, в който взема становище за недопустимост на жалбата като счита, че възраженията относно погасителната давност на вземанията и перемирането на изпълнително дело не могат да се разглеждат в производство по чл. 436 от ГПК, а само по исков ред. Евентуално – че жалбата е неоснователна, т.к. няма период от две години на бездействие на взискателя.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № *** по чл. 436 ал. 3 от ГПК, според които жалбата е допустима, но неоснователна. Настоява, че делото не е перемирано, тъй като няма период от 2 години, през който взискателят да е бездействал. Изброява поисканите от последния и предприети от страна на ЧСИ по исканията изпълнителни 1 действия и датите им, считано от образуване на изпълнителния процес и понастоящем.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване от тази страна действие на съдебен изпълнител / чл. 435 ал. 2 т.6, предл. второ от ГПК /, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от изпълн. дело, то е образувано на 01.04.2016 г. и с молбата си за образуване взискателят В и К ЕООД е поискал опис и продажба на движими вещи на длъжника, находящи се в жилището му по настоящ адрес – по което искане ЧСИ не се е произнесъл.

Следващата молба е от 07.11.2017 г., с нея взискателят е поискал, а ЧСИ е наложил запор на банковата сметка на длъжника в *** АД, вследствие който запор по сметката на ЧСИ са постъпили парични средства в размер на 42,72 лева – на дата 12.07.2018 г..С молба от 11.09.

2019 г. взискателят В и К ЕООД е поискал запор на банкови сметки и на трудовото възнаграждение на длъжника, както и отново извършване на опис на движими вещи в дома му по настоящ адрес. От така поисканите действия ЧСИ е извършил – на 01.11.2019 г., исканите запори и не се произнесъл по искането за опис, макар от запорите да не са реализирани постъпления. С молба от 22.01.2021 г. взискателят отново е заявил искане за налагане на запори след справки за актуални банкови сметки, работодател и трудово възнаграждение, както и насочване на принудително изпълнение върху движими вещи на длъжника в жилището му по настоящ адрес. С оглед неустановяване на различни от вече запорираните вземания, нови запори не са наложени, а по искането за опис и продажба на движимите вещи ЧСИ отново не се е произнесъл. С молба от 28.10.2022 г. взискателят отново е заявил искания за налагане на запори след справки за актуални банкови сметки, работодател и трудово възнаграждение, както и за опис и продажба на движими вещи на длъжника. И по това искане за опис ЧСИ не се е произнесъл, не е наложил и запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника при посочения в справката на НАП нов негов работодател, считано от 05.07.2022 г. – което е по причина, че исканата от взискателя с казаната молба справка за трудови договори на длъжника е постъпила по делото на 17.03.2023 г., като в същата е посочено че трудовия договор от 05.07.2022 г. е прекратен на 10.01.2023 г.. С молба от 21.06.2024 г. взискателят е поискал - и ЧСИ е наложил, запор на вземането на длъжника по друго изп. дело - изп.д. № *** г. на ЧСИ Р.Р..

Съгласно трайно установената съдебна практика меродавно за срока по срокът по чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК е бездействието на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва течението на срока, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съответно неизвършването на някои от поисканите действия от съдебния изпълнител е без значение. Срокът се счита прекъснат от поискването на съответния способ за принудително изпълнение от взискателя, по време на извършване на конкретните действия, които изграждат този способ и до приключването им - без значение успешно или безуспешно. Прекъсването на срока отпада с обратна сила само ако неосъществяването на способа е по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл дължимите такси/ разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане. В този смисъл и разясненията, дадени с Решение № 37/24.2.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., че двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение – поради изчерпване на изпълнителните способи / успешно или безуспешно / или ако поисканите способи не могат да се реализират по вина на взискателя. В случая, от приложеното изпълнително дело не се установява / не се и твърди / част от исканите от взискателя действия по принудително изпълнение – казани по горе, ЧСИ да не е извършвал поради виновно поведение на взискателя.

При така установеното от фактическа страна и с оглед така дадените разяснения по 2 приложението на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК Отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълн. дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е законосъобразен, съответно жалбата срещу него неоснователна. Невярно е поддържаното в нея твърдение, че 01.11.2019 г. е датата на последното изпълнително действие по делото, съответно че първото следващо тази дата действие е запора на вземането му по изп.д. № *** г. на ЧСИ Р. Р. от 21.06.2024 г.. Невярно е и твърдението, че до датата 01.11.2019 г. – считано от образуване на делото на 01.04.2016 г. е имало период от две години, в който не са искани/извършвани изпълн. действия, прекъсващи този срок. Напротив, от образуването на изпълн. процес и до настоящия момент няма период от две години, в който взискателят да не е искал прилагане на съответни способи на принудително изпълнение, неизвършването от страна на ЧСИ на някои от поисканите такива е ирелеванто за перемпцията – доколкото не е по вина на взискателя.

Доводите за изтекла погасителна давност са неотносими към спора. Извън прамощията на съдебния изпълнител – както и на съда в производството по чл. 436 от ГПК, е да разрешава въпроса за погасяване на вземанията – предмет на изпълнението, по давност.

Този спор се разрешава от съда само в рамките на състезателен исков процес между страните.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.

И съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълнението Ж. П. Г., ЕГН – ********** срещу Постановление на ЧСИ, рег. № *** от 16.07.2024 г. по негово изп.д. № *** г., с което е оставено без уважение искането на Г. за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3