Решение № 203 от 14.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Ловеч, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310101391 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Цена на иска: 450.00 лв

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес: **, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк.

Д. Р. против Д. М. З., с ЕГН **********, с адрес: **.

Ищецът излага в ИМ, че между „Кредисимо“, в качеството на кредитодател, иД. М.

З., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 2145494 на 17.12.2019 г. по електронен път по силата на ЗПФУР. Твърди се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложениего до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Наведени са твърдения, че ДПК е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Сочи, че процесният ДПК е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Посочва се, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, СЕФ, договора за кредит, ведно с Приложение №1 към него и погасителен план. Тази информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, 1 същият е отправил към кредитора обвърващо електронно волеизявление по чл.2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, като според т.11 от ОУ, с извършване на горните действия се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо“ЕАД, като кредитор, и длъжника като кредитополучател, е сключен договора, при лихви и условия, подробно уговорени в цитираните документи. Твърди се, че при кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „Ай Тръст“, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Моли, съдът да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Счита, че в процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. III.1.1, вр. т.III.9, б.“а“ от Общите условия към ДПК.

На следващо място излага, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да се приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че на 17.12.2019 г. ответникът З. е сключил ДПК № 2145494 с „Кредисимо“АД, по силата на който е получил сумата от 450.00лв., срещу което се съгласил да върне 7 бр. вноски по 73.14 лв. в срок до 20.07.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към ДПК, съдържащ погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,00%, както и ГПР в размер на 48,23 %.

Сочи, че в Раздел X, чл.2 от ОУ страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания ДПК на цесионера „АПС БЕТА България“ЕООД. Посочва, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то МОЛИ да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да

2

Приеме за установено със СПН по отношение на ответника Д. М. З., че същият дължи на «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ»ЕООД сумата в общ размер от 450.00 лв, формирана, както следва: главница в размер на 450.00 в, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.

Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв.

Ц. Т..

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е постъпил писмен отговор от адв. Т.. Счита, че предявеният иск е процесуално допустим, предявен от процесуално легитимирана страна, в качеството й на правоприемник по договор за цесия и при наличие на правен интерес от установяване на прехвърленото вземане. Намира за безспорно, че е възникнало облигационно правоотношение между страните като заемодател и заемател по процесния договор за потребителски кредит. Счита, че договорът е действителен като сключен според изискването на повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. Счита също, че е налице идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство и затова, предвид единството на настоящото и заповедното производство, следва да се приеме, че предявеният установителен иск е допустим. С отговора на ИМ особеният представител на ответника е оспорил предявения иск. Излага, че от Погасителния план, неразделна част от ДПК е видно, че размерът на фиксирания лихвен процент е 40%, а годишният процент на разходите е 48,23%. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за начина на изчисление на фиксирания лихвен процент и ГПР и съобразено ли е това изчисление с методиката за изчисление, както и има ли надвишаване на допустимите граници / чл.19, ал.4 ЗПК/, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване а договора.

В о.с.з. ищeцът „АПС Бета България“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди заседанието по същество, заявява, че поддържа исковата молба и представените с нея доказателства.

Ответникът Д. М. З. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв. Т.. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че между З. и кредитната фирма е сключен облигационен договор, който е действителен. Излага, че от ССчЕ се установява, че начинът на изчисляване на фиксирания лихвен процент и на ГПР е правилен, като правилно е приложена и методиката……

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преЦ. на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

От приложеното ч.гр.д.№ 1110/2025 г. по описа на РС - Ловеч се установява, че същото е образувано въз основа на заявление от «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ»ЕООД с искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. М. З. за вземане в общ размер на 1125.07 лв, от които: Главница в размер на 450.00лв. и 309.81 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 61.98 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 17.12.2019 г. до 20.07.2020 г., 253.67 лв. законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 17.12.2019 г. до 31.05.2025 г., 49.61 лв. – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 17.12.2019 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит , начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

С Разпореждане № 1612 от 23.06.2025 г. по ч.гр.дело № 1110/2025 г. заповедният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя от “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК 203374133, седалище/адрес на управление: гр. София, бул.“България“№81В, ап.3, представлявано от Х.М. Маринов и П.В., чрез пълномощник Б.Д.Т. – юрисконсулт против длъжника Д. М. З., ЕГН**********, с посочен адрес: ** следното вземане: главница в размер на 450,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /20.06.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил заявлението в останалата част за сумите от 309,81 лв.възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 61,98 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода 17.12.2019 г. – 20.07.2010 г., 253,67 лв. – лихва за забава по Договор за кредит за периода 17.12.2019 г. – 31.05.2025 г., 49,61 лв. – лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство за периода 17.12.2019 г. до 31.05.2025 г.

С горепосоченото разпореждане съдът е указал, на основание чл.415, ал.3, вр.ал.1, т.3 от ГПК, на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Установява се, че в отхвърлителната част разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В едномесечния срок от съобщението от страна на заявителя не е предявен и осъдителен иск за вземанията, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Въз основа на Разпореждане № 1612 от 23.06.2025 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение Рег.№ 551/23.06.2025 г., с която е разпоредено длъжникът Д. М. З., с горните данни, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД сумата от 450.00 лв., представляваща главница по ДПК, ведно със законната лихва за период от 20.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лев и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

4

С Разпореждане № 2057 от 01.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1110/2025 г. по описа на ЛРС съдът е констатирал, че книжата са връчени на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя 4АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника Д. М. З., като довнесе дължимата д.т., съгласно ТДТССГПК.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от заявителя/ищец на 03.09.2025 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПКустановителен иск за вземането – предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение Рег.№ 551/23.06.2025 г., издадена по ч.гр.д.№1110/2025 г.

По делото не е спорно, че на 17.12.2019 г. между „Кредисимо“ЕАД, от една страна като Кредитодател, и ответника Д. М. З., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 2145494, по силата на който ответникът е получил заемната сума от 450.00лв., със задължението да върне същата на Кредитодателя на 7бр месечни погасителни вноски, в срок до 20.07.2020 г., когато е падежът на последната вноска, съгласно Приложение 1 /л.34/, съдържащо Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен е фиксиран ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48,23 %.