Решение № 97 от 30.11.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. В., 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело № 20211300500394 по описа за 2021 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Б. Д. Ж. чрез адв. Л. И. против Решение №366 от 13.07.21г. по гр.д. №801/21г. на ВРС.Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано.Счита,че са налице важни обстоятелства,които да налагат промяна на името на жалбоподателя.В съдебно заседание като такива сочи близките отношения и връзката ,която се е създала между него и втория съпруг на майка му-В.

М.,който го е отгледал и когото чувства за баща.В обществото също всички са го възприемали като синът на В. М.Твърди,че биологичният му баща не се е грижил за него и не е проявявал никакъв интерес в продължение на целият му живот.Твърди,че няма никакви пречки относно наказателни процедури или др. подобни,а единствено от уважение към човекът,който го е отгледал иска да си промени името като носи неговите имена за бащино и фамилно име. Иска от съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск .

Заинтересованата страна Община В. не оспорва въззивната жалба и моли съда да отмени решението на ВРС като допусне промяна в 1 бащиното и фамилното име на ищеца.Счита,че са налице важни обстоятелства,които да налагат промяна в имената на жалбоподателя,а от друга страна не са налице пречки за това.

Контролиращата страна-РП-В. е взела становище по жалбата в съдебно заседание като я счита за неоснователа и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.Изтъква,че уважението към даден човек не е основание за промяна в имената.Това би могло да стане чрез друга процедура като осиновяването,но не и чрез предявеният иск за промяна на имената.

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна.

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.19,ал.1 ЗГР като Б. Д. Ж. твърди,че биологичният му баща отказва да полага грижи за него още от раждането му,а той е отгледан от вторият съпруг на майка си В.Г.М..Именно него ищецът възприема за баща,както и цялото общество, сред което живеят като е известен сред обкръжението си с имената „В.“ и „М.“. Искал е от съда да постанови решение,с което да допусне промяна в бащиното и фамилното му име и занапред носи имената Б.В.М.

Като доказателства по делото са ангажирани заверени копия от у-ние за раждане на Б. Д. Ж. ,от което е видно,че той е роден в гр.В.,майка му носи имената М.С.Ж.а,а баща му –Д.Г. Ж..От у-ние за граждански брак е видно,че майката на ищеца е сключила гр. брак с Д.Г.Ж..на 15.07.2000г.

Пред РС-В. е дала показания свидетелката Е.П. като е заявила,че ищецът е отгледан от В. и той го нарича „баща“.Представено е уние от ОД МВР-В.,че ищецът няма регистрирани заявителски материали спрямо ищеца,както и свидетелство за съдимост,удостоверяващи, че същият е с чисто съдебно минало.

ВРС е отхвърлил иска като не е допуснал исканата промяна в бащиното и фамилното име на ищеца.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Според ЗГР промяна в бащиното и фамилното име се

2 допуска само ако то е осмиващо,опозоряващо,обществено неудобно или когато важни обстоятелства налагат това.От данните по делото не може да се направи извод,че е налице някоя от тези хипотези.

Бащиното име на човек е личното име на биологичният му баща.Фамилното име на човек се образува като се вземе бащиното или фамилно име на бащата-чл.14,ал.1 ЗГР.В случая бащата на ищеца носи имената Д.Г.Ж. и в съответствие с това ищецът е с бащино име „Д.“ и фамилното име на бащата „Ж.“,което е правилно и законосъобразно като позволена от закона възможност.Нито бащиното ,нито фамилното име на ищеца не е осмиващи или опозоряващи или обществено неудобни.Не са посочени никакви важни обстоятелства,които да налагат промяна в бащиното и фамилното име на ищеца.

Освен изложеното по делото няма данни и не са събрани достатъчно и убедителни доказателства,че той е известен в обществото с бащино и фамилно име съответно „В.“ и „М.“.

Желанието на ищеца да покаже уважение към човека, който го е отгледал не е законово основание за промяна в бащиното и фамилното му име.Действително това е могло да се случи при процедура по осиновяване на ищеца от втория съпруг на майка му по реда предвиден в чл.49-чл.63 СК,но тази възможност е пропусната,тъй като ищецът е навършил 18години и е пълнолетен.

От друга страна всички документи на ищеца би следвало да са издадени с имената Б. Д. Ж. и при промяна в бащино и фамилно име би следвало да се издадат наново,което би довело до затруднения за него. Това само по себе си не е основание за отхвърляне на иска.Искът не може да бъде уважен поради липса на законови основания за това.

Освен изложеното никъде в производството дори не е събрано като доказаталество изразено съгласие на В.Г.М. синът на съпругата му да носи неговите имена за бащино и фамилно име.

От изложеното дотук може да се направи извод,че не са налице предпоставките,предвидени в чл.19 ЗГР за промяна на бащиното и фамилното име на ищеца,поради което искът се явява неоснователен.Той е и недоказан,тъй като не са представени никакви убедителни доказателства в подкрепа на твърденията по ИМ.При това положение решението на ВРС 3 следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №366 от 13.07.21г. по гр.д.

№801 по описа за 2021г. на РС-В .

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4