Решение № 64 от 27.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000628 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 294 от ГПК.

Образувано е, след като с решение № 324 от 18.11.2025 година, постановено по т. дело № 335/2025 година на първо търговско отделение на ВКС е отменено решение № 376 от 28.10.2024 година, постановено по в.т. дело № 284/2024 година на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната от А. И.

/ A. I. / част за сумите

24815,35 лева, представляваща главница

/капитализирани лихви, начислени през гратисния период върху усвоената сума за такси/, 5019,97 лева, представляваща падежирала договорна / възнаградителна/ лихва, начислена върху дължимите вноски от главницата за периода от 28.10.2021 година до 28.07.2022 година вкл. и 186,45 лева, представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 28.10.2021 година до 28.07.2022 година включително върху забавените вноски за главницата. С отменителното решение на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд на основание чл.

293, ал. 3 от ГПК, което да протече при условията на чл. 294, ал. 1 от ГПК.

1

Посочена е необходимостта от поставяне на допълнителна задача на вещото лице от ССЕ, което да изследва повторно и да даде ясен и недвусмислен отговор на въпроса дали сборът от възнаградителните лихви върху помесечните вноски за заплащане на главницата за гратисния период по кредита е включен към задължението за заплащане на главница за същия период и върху общата сума на сбора е начислявана и договорна лихва в размер на 7%, доколкото това не ставало ясно от таблиците към приетото от ПАС заключение, които разколебавали изявленията на вещото лице под тях.

Въззивното производство, по което е постановено отмененото от ВКС решение – в.т. дело № 284/2024 година по описа на ПАС, е образувано по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение № 115/05.03.2024 година по т. дело № 444/2022 година на ОС – Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД против А. И. / A. I. /, британски гражданин, идентификатор: * * **********, родена на ******** г., паспорт № ************, изд. на ******** г. от Паспортна служба на Великобритания, с постоянен и настоящ адрес, Обединено кралство, ул. Д. ****** , Б. Л., искове за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 28 389,67 лв., представляваща главница /капитализирани лихви/ по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17. 02. 2015 г., сумата от 6 698,28 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 28.10.2021 г. до 28.07.2022 г. вкл. и сумата от 251,18 лв., представляваща лихвена надбавка за забава начислена за периода от 28.

10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважат исковете.

С първоинстанционното решение ответницата е осъдена да заплати само реално усвоената сума по договора за кредит от 86056,52 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.08.2022 година до окончателното й заплащане, като останалите искови претенции са отхвърлени.

Мотивите на първоинстанционния съд са, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, поради което по него се 2 дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи, съгласно чл. 17, ал. 7 от ЗКСД. Приета е недействителност на договора поради липса на необходимото съдържание, в частност поради непосочване на фиксирания процент възнаградителна лихва, нито на общия размер на лихвата към датата на сключване на договора, а само на максималния праг, определен от закона. Прието е също, че по този начин за потребителя не е ясна икономическата тежест, която е поел и че банката е нарушила задължението си преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. Освен това мотивите на първоинстанционния съд са за допуснато нарушение на забраната за задължаване на кредитополучателя да извършва плащания, които не са включени в условията на договора, изразяващо се в клаузата, предвиждаща капитализация на натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва към главницата и олихвяването на така получената сума с предвидения в договора лихвен процент /анатоцизъм/. Според съда имало нарушение на чл.

24 от ЗКСД, уреждащ начина, по който се формира общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, който не допускал увеличение на размера на главницата с капитализирани лихви и начисляване на договорна лихва, което било анатоцизъм и водело до надхвърляне на определения в чл. 20 от ЗКСД максимум. По тези съображения е приета недействителност на целия договор и дължимост само на чистата стойност на получената сума, без каквито и да било разходи по него.

Рамките, в които следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото, са очертани в чл. 294, ал. 1 от ГПК. Според тази разпоредба производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението, като указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

С определение № 1466/15.05.2025 година, постановено по т. дело № 335/2025 година на първо т.о. на ВКС по реда на чл. 288 от ГПК е прието, че не следва да се допуска касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2 от ГПК - поради евентуална недопустимост на решението като постановено в несъответствие с правилата за международната подсъдност. Изложени са мотиви за компетентността на българския съд да разгледа и да се произнесе 3 по предявените искове и този въпрос не подлежи на пререшаване в настоящото производство.

Касационното обжалване е допуснато само на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по въпроса за действителността на уговорката за капитализация на възнаградителната лихва за гратисния период на действие на Договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.02.2015 година във връзка със забраната за анатоцизъм по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, за проверка за съответствие на обжалваното решение с практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - решение № 66/29.07.2019 година по т. дело № 1504/2018 година на ВКС, второ т.о. и др.

Първоинстанционното производство – т.д. 44/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу

А. И., британска гражданска, имаща постоянен адрес във

Великобритания. Ищецът се позовава на сключен между него и ответницата Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, въз основа на който банката е предоставила на ответницата банков кредит в размер на 86 056,52 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в М*, гр. П., при общи условия - неразделна част от договора. Кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %, усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище и следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца, считано от изтичане на уговорения гратисен период, а именно една година след първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен.

През гратисния период върху усвоената главница се начислявала лихва, която се капитализирала годишно, като общият размер на капитализираните лихви според ищеца бил 28 389,67 лева. Твърди се, че в случая гратисният период е изтекъл на 30.09.2021 година и първата дата за плащане на погасителна вноска била 28.10.2021 г.. Както тази, така и следващите вноски за 10 поредни месеца до 28.07.2022 година, не били заплатени от ответницата. Това породило правото на ищеца да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Ищецът се е позовал и на клаузата на чл. 17.1 от ОУ към договора, според която при забава в плащането на вноската за главница, същата се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта от деня, следващ 4 датата на падежа. Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът претендира следните суми: 114 446,19 лв. главница, включваща 86 056,52 лв. усвоена сума и 28 389, 67 капитализирана към нея лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; 6 698,28 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 28.10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл. и 251, 18 лв. изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, начислена за периода от 28. 10. 2021 г. до 28. 07. 2022 г. вкл.

След отменителното решение на ВКС, предметът на въззивното производство е ограничен до посочените в него суми, а именно 24815,35 лева, представляващи главница /капитализирани лихви, начислени през гратисния период върху усвоената сума /, 5019,97 лева, представляваща падежирала договорна / възнаградителна/ лихва, начислена върху дължимите вноски от главницата за периода от 28.10.2021 година до 28.07.2022 година вкл. и 186,45 лева , представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 28.10.2021 година до 28.04.2022 година включително върху забавените вноски за главницата.

Със събраните по делото доказателства е установено сключването на договор между „Банка ДСК“ и А. И. на 17.02.2015 година за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Договорът е изготвен на два езика - български и английски, подписан е от двете страни на всяка страница. В чл. 10 от него е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Общите условия, подписани от страните като неразделна част от договора, също са представени по делото.

В чл. 1 от сключения договор е посочено, че с него кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 86056,52 лева. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период /чл. 2/. Според чл. 3 гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно5 квалификационна степен. Чл. 4 подробно урежда начина на усвояване на кредита, като е посочено, че той се усвоява на части въз основа на представени документи, вписани в Общите условия, като дължимата такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, отразена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Според чл. 5 кредитът се погасява чрез посочена в него разплащателна сметка, с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период и съдържа информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Падежната дата на издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 число на месеца / чл. 6 от договора/.

Дължимата лихва по договора е уговорена в чл. 7, според който за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база.