Решение № 5332 от 18.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5332 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100505910 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 4272/11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 61787/2022 г. на Софийски районен съд, 85 състав, съдът е отхвърлил предявения от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл.

2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Д. М. сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 08.11.2022 г. – 15.11.2022 г. в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в отказ от правосъдие поради прекратяване на пр.пр. № 18044/2022 г. по описа на СГП, ведно със законната лихва от 15.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Срещу решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. Д. М. чрез назначения за особен представител адв. И. Ю.. Излагат се съображения, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че по делото е установено бездействието на Прокуратурата на Република България, както и са доказани претърпените от ищеца Е. Д. М. неимуществени вреди, възникнали в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на ответника. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважи предявеният иск.

В законоустановения за това срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Прокуратурата на Република България.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България моли за това да бъде потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение.

1

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в ЗОДОВ. За уважаване на така предявения иск според практиката на СЕС в тежест на ищеца е пълно и главно да установи следните обстоятелства: (1) допуснато от ответника съществено нарушение на правна норма на общностното право, която предоставя права на частноправни субекти – в случая нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес; (2) вид и размер на настъпилите вреди; (3) пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на ЕС и твърдените от ищеца вреди.

По делото е приобщен препис от пр.пр. № 18044/2022 г. на СГП. От същата се установява, че на 05.09.2022 г. от Е. Д. М. е депозирана до СРП жалба с искане за образуване на досъдебно производство поради това, че служителите от Затвор-София му вредят, като изпращат погрешно жалбите му до ВКП вместо до адресата им – ВКС.

С Постановление от 14.09.2022 г. на СРП жалбата е изпратена по компетентност на СГП, където е образувана пр.пр № 18044/2022 г. По същата наблюдаващият прокурор е възложил на директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ да извърши във връзка с жалбата на Е. Д. М. проверка в Затвор-София.

В резултат от проверката на СГП е представено извлечение от Дневник за отчет за заведената кореспонденция на лишените от свобода. От същото е видно, че на 02.08.2022 г. са подадени 4 бр. жалби от Е. Д. М. с вх. № 5045/02.08.2022 г., 5046/02.08.2022 г., 5047/02.08.2022 г. и 5048/02.08.2022 г. В дневника е вписано, че жалбите са адресирани до ВКС.

Представен е и препис от Приемно-предавателен протокол от 03.08.2022 г., в който е удостоверено предаването на 22 бр. пратки от служителите на Затвор-София на куриерска фирма. Четири от предадените пратки са адресирани до ВКС и са с вх. № 5045, 5046, 5047 и 5048.

Представено е също така Постановление от 02.11.2022 г. по пр.пр. № 18044/2022 г. на СГП за отказ за образуване на досъдебно производство. В същото е посочено, че от страна на СГП е извършена проверка, като не е констатирано нарушение от служителите на Затвор-София във връзка с обработването и предаването на куриер на жалбите на Е. Д. М., адресирани до ВКС. Предвид липсата на данни за извършено престъпление от общ характер прокурорът е отказал образуването на досъдебно производство.

С Постановление от 03.02.2023 г. по пр.пр. № 3118/2022 г. на Апелативна прокуратурата – София е потвърдено постановлението на СГП за отказ да се образува досъдебно производство по жалбата на Е. Д. М..

С Постановление от 12.05.2023 г. по пр.пр № 1994/2023 г. на ВКП е потвърдено постановлението на Апелативна прокуратура – София. От материалите по настоящото дело е видно също така, че с писмо с изх. № 1994/2023 г. заместникът на главния прокурор е посочил, че няма основание за отмяна на Постановление от 12.05.2023 г. по 2 пр.пр № 1994/2023 г. на ВКП по жалба на Е. Д. М..

Към исковата молба е представено също така писмо от ВКП до ВКС, с което са препратени 5 бр. жалби на Е. Д. М., адресирани до ВКС. Представено е и писмо от ВКС до Е. Д. М., от което е видно, че във ВКС са препратени документи, озаглавени „жалби” с рег. № 5045/02.08.2022 г., 5046/02.08.2022 г., 5047/02.08.2022 г., 5048/02.08.2022 г. и 5053/02.08.2022 г. Същите са върнати от ВКС на Е. Д. М..

Предвид гореизложеното се налага изводът, че прокурорите от различните инстанции в Прокуратурата на Република България не са допуснали съществено нарушение на норма от правото на ЕС, с което да са засегнали права на ищеца Е. Д.

М.. Видно е, че е извършена проверка по депозираната от Е. Д. М. жалба. Вследствие от тази проверка не са констатирани данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, поради което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Чрез възложените проверки обаче са изпълнили вменените на прокуратурата по закон задължения да се произнесе по всяка жалба, съдържаща сигнал за извършено престъпление.

Следва да се подчертае също така, че в производството за обезщетение на вреди по смисъла на чл.4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в ЗОДОВ гражданският съд не може да се произнася по същество по въпроса дали е правилен изводът на прокурорите за липсата на осъществен състав на престъпление от общ характер. Това, което гражданският съд може да прецени, е дали прокурорите са изпълнили законовите си задължения да проверят фактите по депозираната жалба. Както се посочи вече, това е сторено в настоящия случай, като вкл. ищецът Е. Д. М. се е възползвал от възможността да обжалва постановените откази пред по-горестоящите прокуратури. Тоест не се констатира твърдяното в исковата молба бездействие на прокуратурата. В този смисъл е и Определение № 4874/29.10.2024 г. по гр.д. № 1339/2024 г. на I V Г.О. на ВКС, постановено по сходен казус между същите страни.

Въззивният съд напълно споделя извода на СРС, че доколкото в случая не се установява съществено нарушение на норма от правото на ЕС, чрез която се регламентират права в полза на частноправни субекти, то не следва да се проверяват налице ли са останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в ЗОДОВ.

Предвид изложеното предявеният иск е изцяло неоснователен. Поради съвпадение в крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Разноски не са претендирани от страните по делото, поради което такива не следва да се присъждат от въззивния съд.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4272/11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 61787/2022 г. на Софийски районен съд, 85 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4