Решение № 6646 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6646 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Цветомир М. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100502230 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20117309/05.03.2024 г., постановено по гр. дело № 72351/2014 г. по описа на СРС, 67 състав, са оставени без уважение направените с молба с вх. № 25036898/09.10.2023 г. на ответника Г. М. М. искания, както следва:

- по реда на чл. 247 ГПК за поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по делото решение № 20104737/06.10.2023 г.;

- по реда на чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 20104737/06.10.2023 г., имащо в тази част характер на определение;

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 25009245/05.04.2024 г. и допълнение към нея с вх. № 25009666/11.04.2024 г. на ответника Г. М. М., с която се излага доводи за неговата неправилност. Твърди, че с договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 16.08.2021 г. Й. С. Н. и Е. И. Н. – В. са прехвърлили в полза на В. И. Н. притежаваните от тях идеални части от процесния апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж. к. ****, което е довело до уголемяване на общо притежаваните от нея права в съсобствеността. С допълнението към жалбата се преповтарят изложените доводи за осъществено на 16.08.2021 г. прехвърляне чрез покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане на идеални части от имота от страна на Й. С. Н. и Е. И. Н. в полза на В. И. Н., позовавайки се на справка № 281544/08.03.2022 г. от Агенция по 1 вписванията, която представя. Поддържа се, че пропускът на адв. К. да представи по делото нотариалния акт от 16.08.2021 г. е довел до постановяване на неправилно съдебно решение по реда на чл. 247 ГПК. Допълва още, че игнорирането от първоинстанционния съд на настъпилите в хода на процеса обстоятелства, а именно: осъществените прехвърлителни сделки, е довело до неправилно изчисляване на квотите в съсобствеността и разпределяне на делбеното имущество.

Подадена е и частна жалба, инкорпорирана във въззивната жалба срещу решение № 20117309/05.03.2024 г., в частта, с която е оставено без уважение направеното от ответника Г.

М. М. искане за изменение на постановеното по делото решение № 20104737/06.10.2023 г. в частта за разноските. С допълнително уточнение на въззивната жалба от 15.11.2024 г. се посочва, че размерът на дължимата от него държавна такса по иска за делба е некоректно изчислен въз основа на първоначално определените за него квоти съответно 15/24, а не 3/4 – по отношение на апартамента в гр. София, ж. к. „Надежда“, както и 9/24, а не 1/2 – по отношение на имота в с. Луково, Софийска област. По изложените съображения се претендира преизчисляване на присъдените в негова тежест разноски за дължима държавна такса по иска за делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни - В. И. Н., Е. И. Н. – В. и Й. С. Н. са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват. Излагат се съображения, че цитираният нотариален акт от 16.08.2021 г. е представен в хода на процеса, изразявайки готовност за повторното му представяне в рамките на въззивното производство. Излагат се оспорвания във връзка с възприетия от страна на първоинстанционния съд способ за извършване на делбата, която вместо чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, е следвало да се извърши чрез теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба и допълнението към нея да се оставят без уважение.

Останалите въззиваеми страни - М. Г. Н., Е. М. Н. и Г. М. Н. (конституирани във въззивното производство на мястото на починалия в хода на процеса М. Н. Н.) не са подали отговор на въззивна жалба с вх. № 25009245/05.04.2024 г. и допълнението с вх. № 25009666/11.04.2024 г. към нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може 2 въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:

Най-напред с оглед процесуална яснота въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че с разпореждане № 20132936/28.11.2024 г. са били върнати подадените от Г. М.

М. въззивна жалба с вх. № 25009245/05.04.2024 г. и допълнение към нея с вх. № 25009666/11.04.2024 г. в частта, с която се обжалва постановеното по делото решение № 20104737/06.10.2023 г., като с последващо разпореждане № 20135600/23.01.2025 г. е върната и подадената от В. И. Н., Е. И. Н. – В. и Й. С. Н. насрещна въззивна жалба срещу същото решение, обективирана в отговор на въззивна жалба с вх. № 25018267/05.08.2024 г. Видно е от отбелязването върху тях, че същите са влезли в сила съответно на 21.12.2024 г и на 12.02.2025 г., поради което следва да се приеме, че основното решение № 20104737/06.10.2023 г., с което първоинстанционният се е произнесъл по въпроса относно способа за извършване на делбата и начина на разпределяне на делбеното имущество, е влязло в сила и то не е предмет на въззивна проверка.

По въззивната жалба:

Както вече се посочи по-горе, обект на въззивна проверка е решение № 20117309/05.03.2024 г., в частта, с която същото е постановено по реда на чл. 247 ГПК. Този тип актове имат за последица отстраняването на порок, при който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Касае се за действие, допустимо да се извърши от съда, който е постановил основния акт, по причина, че не става дума за изменение или отменяне на формираната воля на съда, която е ясна (в противен случай приложим би бил способа по чл. 251 ГПК – тълкуване на решението), но е отразена неточно. Решението, с което поправката се допуска, има за задача да отстрани несъответствието между волята на съда и нейния външен израз в писмения текст на съдебния акт, без да подменя съдържанието на поправения такъв. Ето защо, при обжалване на решението относно поправката, горната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките на чл. 247 ГПК, като не разполага с правомощия да упражнява контрол върху основния, т. е. върху поправения акт. По тази причина, когато наред с констатацията за несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, страната също така счита, че основното решение страда от неотстраним от самия съд порок (нищожност, недопустимост или неправилност), пътят за защитата й е не само да подаде молба по чл. 247 ГПК, но също така да подаде жалба (въззивна или касационна) срещу основното решение. В противен случай - при отсъствието на жалба, основното решение влиза в сила, а след влизане в сила и на решението за поправката, основното решение ще важи с поправеното съдържание, при това считано от 3 деня на постановяването му, а не от деня на поправката. В случая, действително в мотивната част на постановеното по делото решение № 20104737/06.10.2023 г. от страна на първоинстанционния съд е допусната грешка при изписване на адреса (населеното място) на един от допуснатите до делба имоти, а именно: „УПИ IV-156 от кв. 17 в местност „Терзийски слог“ по плана на с. Луково, община Своге, Софийска област“, като вместо с.

Луково, погрешно е изписано с. Луковит, но тази грешка не фигурира в диспозитива на същото, в който адресът на имота е коректно изписан с посочване на правилното населено място – с. Луково, а не с. Луковит. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице когато има противоречие между вътрешно формираната съдебна воля в мотивите на решението и нейното външно изразяване писмения текст на диспозитива му.

Следователно, в конкретната хипотеза такава не е налице, а се касае за допусната техническа грешка в мотивната част на решението при изписване на адреса (населеното място) на един от делбените имоти, поради което тя не подлежи на отстраняване в рамките на производството по реда на чл. 247 ГПК (в този смисъл - решение № 143/07.10.2010 г. по гр. дело № 1136/2009 г. по описа на ВКС, I г. о.).

На следващо място неоснователни са и останалите изложени с въззивната жалба доводи, свързани с допусната очевидна фактическа грешка при изписване на обема от правата на всеки от съделителите. Действително като писмено доказателство пред въззивния съд е допуснат и приет нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 144, том IV, нот. дело № 644/16.08.2021 г. по описа на нотариус С.Т. с рег. № 65 на НК, от който се установява, че Й. С. Н. и Е. И. Н. – В. са прехвърли на дъщерята на първия прехвърлител и сестра на втория и съсобственик В. И. Н. собствените си 5/24 идеални части от следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 73, находящ се в гр. ****, със застроена площ от 77,08 кв. м., състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, при граници на апартамента: стълбище, апартамент № 72, двор, двор, заедно с мазе № 73 и 1,872 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя, като при проследяване на материалите по делото няма данни същият да е бил представен и приобщен към доказателствената съвкупност при първоинстанционното разглеждане на делото, поради което действието на обективираната в него транслативна сдЕ. действително не е било съобразено при определяне на квотите на отделните съделители. Независимо от това обаче, представянето на така обсъдения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 144, том IV, нот. дело № 644/16.08.2021 г. по описа на нотариус С.Т. с рег. № 65 на НК не представлява обстоятелство, което да може да бъде взето предвид в рамките на настоящото производство. В случая, въпросът относно обема от права на всеки от съделителите е извън предмета на производството по чл. 247 ГПК, доколкото въззивният съд, сезиран с жалба срещу решението по чл. 247 ГПК, не разполага с правомощия да упражнява контрол върху правилността на основния съдебен акт. Нещо повече, не е налице несъответствие между вътрешно формираната съдебна воля по отношение на спорния предмет и нейното външно изразяване в диспозитива на решение № 2104737/06.10.2023 г., нито е налице липса на формирана воля по част от искането. Точно 4 обратното, установявайки, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата между страните са сключени прехвърлителни сделки по отношение на делбените имоти във връзка с постигнати между тях споразумения за извънсъдебно уреждане на спора, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК те са били взети предвид от първоинстанционния съд, извършвайки делбата спрямо тези промени, като формираните от него мотиви в тази насока са ясно отразени в диспозитива на постановеното по делото решение, чието поправяне по реда на чл. 247 ГПК се претендира. Както вече се посочи по-горе, цитираният нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 144, том IV, нот. дело № 644/16.08.2021 г. по описа на нотариус С.Т. с рег. № 65 на НК не е бил представен до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, поради което той не е обсъден в постановеното по делото решение, но този пропуск не подлежи на отстраняване в производството по чл. 247 ГПК. Да се приеме обратното означава в рамките на него да се допусне подмяна на действително формираната съдебна воля в нарушение на забраната на чл. 246 ГПК. Източник на силата на присъдено нещо не са мотивите на съдебното решение, а неговият диспозитив, даващ констатация относно спорното право и неговия обем, поради което отразяването в мотивите на съдебното решение на размер на собственическите права на съделителите върху допуснатите до делба имоти, който не отчита прехвърлителното действие на всички извършени от тях транслативни сделки (покупкопродажби и дарения), не е основание да се приеме, че в диспозитива на съдебния акт е допусната очевидна фактическа грешка. Щом като формираната в диспозитива правораздавателна воля изцяло съответства на приетото в мотивната част на решението, макар възприетият обем на спорното право да не отчита една от извършените между съделителите транслативни сделки, очевидна фактическа грешка не е налице.