Решение № 16485 от 04.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16485 гр. София, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110152801 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с адрес: София 1766, ж.к.

Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6, ет. 6, с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност вземането по изпълнителен лист от 10.10.2014 г. по т. д. № 6550/2014 г. на СГС, Търговско отделение, VI - 12-ти състав, за сумата от 6 841.22 лв., от които главница по договор - 3,559,23 лв., неолихвяеми вземания - 3 045,22 лв., както и разноски по делото в размер на 230,00 лв. , за принудителното събиране на което било образувано изпълнително дело № ....... год. при ЧСИ Галин Костов, рег. № 924, район на действие СГС.

Ищецът твърди, че през месец септември 2023 г. получил запор по банковите си сметки във връзка с образувано срещу него изпълнително дело. При проверка установил, че по ИД № ....... год. по описа на ЧСИ Галин Костов ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД претендирал вземанията по ИЛ от 10.10.2014 год., издаден от СГС Търговско отделение VI - 12 с-в в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД. Сочи, че на 08.08.2018 г.

„Профи Кредит България“ ЕООД цедирало взимането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Посочва, че първоначално изпълнително дело било образувано при ЧСИ Милен Бъзински /ИД №195/2015 г./ по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД. Посочва, че в поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Галин Костов дължимата сума възлизала на 6 841.22 лв., от които главница по договор 3,559,23 лв., 3 045,22 лв. неолихвяеми вземания, както и разноски по делото в размер на 230,00 лв. Посочва, че по ИД №195/2015 г. при ЧСИ Бъзински били извършвани изпълнителни действия до 05.07.2016 година. Твърди, че за периода 05.07.2016 г. до 26.09.2018 г. не били извършвани никакви изпълни действия, поради което настъпила перемпция. Счита, че вземанията били погасени по давност на 05.07.2021 г. Твърди, че две години след погасяването им по давност, а именно през 2023 г. ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ образувал ново изпълнително дело, като вземанията по него били погасени по давност. С оглед гореизложеното моли за уважаването на иска и претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че е бил взискател по изпълнително дело ИД №195/2015 г. при ЧСИ Бъзински, като е придобил вземане по изпълнителен лист в полза на „Профи кредит България“ ЕООД въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. Посочва, че ИД №195/2015 г. било образувано въз основа на молба от 09.01.2015 г., с която предишният взискател възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ Милен Бъзински. На 14.01.2015 г. били изпратени множество запорни съобщения до банки и до работодателя на ищеца, като в резултат на тях в периода 26.02.2015 г. до 19.05.2016 г. постъпвали суми в резултат на удръжки. На 05.07.2016 г. било изпратено запорно съобщение до работодател „..........“ ЕООД, а на 16.08.2016 г. било изпратено напомнително съобщение до длъжника за насрочен опис на движими вещи на 01.09.2016 г. Посочва, че на 26.09.2018 г. била входирана молба за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ като взискател., а на 28.11.2018 г. била депозирана молба за налагане на запор. На 03.12.2018 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца и до „Банка Пиреос“ АД. На 13.10.2020 г. е била депозирана молба за изпълнителни действия, като на 16.10.2020 г. е било изпратено съобщение до работодател, а на 09.07.2021 г. запорно съобщение до „Изипей“ АД. Твърди, че след прекратяване на ИД №195/2015 г. при ЧСИ Бъзински изпълнителният лист бил изтеглен и въз основа на него е било образувано изпълнително дело № ....... год. при ЧСИ Галин Костов. Сочи, че на 14.03.2023 г. били изпратени запорни съобщения до „Банка Дск“ АД, „Юробанк България“ АД и „Изипей“ АД, а на 31.03.2023 г. било изпратено запорно съобщение до „.........“ ЕООД. С оглед гореизложеното счита, че погасителната давност не е изтекла, поради което моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна:

По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС и изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ Галин Костов, рег.

№ 924, район на действие СГС.

От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:

На 09.01.2015г. по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№ 1212 срещу длъжника е образувано изпълнителното дело № ........ по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.

№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС. С молбата е възложено на ЧСИ, на основание чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на изпълнението.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от от 10.10.2014 г. по т. д. № 6550/2014 г. на СГС, Търговско отделение, VI - 12-ти състав, като длъжникът Й. С. Г. е осъден да заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 4186,88 лв. – главница, ведно със законна лихва от 29.05.2014 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до изплащане на вземането, сумата от 391,21 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80,00 лв. - разноски по арбитражното дело, както и сумата 50,00 лева – заплатена държавна такса от молителя в производството по издаване на изпълнителен лист.

На 14.01.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му по реда на чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление.

На 05.07.2016 г. е изпратено запорно съобщение с изх.№ 82753 до работодателя на длъжника „..........“ ЕООД, гр. С, получено от третото лице на 14.07.2016г.

На 20.07.2016 г. в кантората на ЧСИ е получено уведомително писмо, с което работодателят уведомява, че на лицето вече са наложени предходни запори и остатъкът от трудовото му възнаграждение се явява несеквестируем.

Със съобщение изх.№ 110154/16.08.2016г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, определен за 01.09.2016 г. от 11:00 ч. на посочен адрес.

2

Съобщението за насрочен опис е връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление.

На 26.09.2018 г. е подадена молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституиране на нов взискател.

На 28.11.2018 г. е подадена молба от новия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на изпълнението.

На 03.12.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ АД, получено на 04.12.2018г.

На 03.12.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „С“ ДЗЗД, гр. С, получено на 07.12.2018г.

На 13.10.2020г. е получена молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на изпълнението.

На 16.10.2020 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „..........“ ЕООД, гр. С, получено от третото лице на 20.10.2020г.

На 09.07.2021г. е изпратено запорно съобщение до „ИЗИПЕЙ“ АД, получено на 15.07.2021г.

На 12.10.2022г. изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал.1,т.8 ГПК с Постановление на ЧСИ Милен Бъзински.

На 10.02.2023 г. е подадена молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и е образувано изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924, район на действие СГС.

На 16.03.2023 г. е изпратена ПДИ до длъжника, получена на 09.04.2023г.

На 31.03.2023 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „.........“ ЕООД, получено от третото лице на 04.04.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесната сума, за която е издаден изпълнителен лист от 10.10.2014 г. по т. д. № 6550/2014 г. на СГС, Търговско отделение, VI - 12-ти състав, поради погасяването й по давност.

В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на постановено Решение № 3211/29.05.2014г. по вътрешно арбитражно дело № 3211/2014 г.

На 09.01.2015г. по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№ 1212 срещу длъжника е образувано изпълнителното дело № ........ по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.

№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Съдът съобрази, че съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като е прието, че за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е било висящо. Следователно от 26.06.2015 г. е започнала да тече 5-годишната погасителна давност относно процесното вземане.

Съгласно чл. 116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В тълкувателното решение се посочва, че прекъсва 3 давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретният случай, изпълнително действие по изпълнителното дело, годно да прекъсне давността, е от 14.07.2016г., когато е получено запорно съобщение с изх.№ 82753/05.07.2016г. до работодателя на длъжника „..........“ ЕООД, гр. С. В тази връзка съдът съобрази Решение № 4 от 16.06.2017г. по т.д. № 3129/2015 г., ТК., ІІ Т. О. на ВКС, според което запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.