Определение № 725 от 12.10.2026, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 996/2026
- Вид
- Определение № 725
- Подписан
- 12.10.2026
- В сила
- 12.10.2026
- Състав
- Биляна Димитрова Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 725 гр. Севлиево, 12.10.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20264230100996 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК 13040283, срещу Т. М. М., с ЕГН **********, с която се иска установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, съществуването на вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение № 2023 на 11.03.2026 г. по ч. гр. д. № 2470 по описа на Pайонен съд – Пернник за 2026 г.
Исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен срок, с оглед на дадени указания за подаване на иск на основание чл. 415, aл. 1, т. 2 ГПК.
Видно от електронно заповедно дело № 2023 по описа на Pайонен съд – Перник за 2026 г., заповедта е връчена на длъжника, чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на длъжника, както и на настоящия му адрес. В залепеното уведомление на постоянния му адрес – с. Д., общ. С., ул.
„***“ № * е направено отбелязване, че по данни на бабата на длъжника, лицето от години не живее в село Д.
Видно от приложеното по електронното дело съобщение, настоящият адрес на лицето – гр. С., ул. *** *, ет.*, ап. *, адресът е бил посетен на 23.04.2026 г., 15.05.2026 г., 24.05.2026 г., посочено е, че на адреса не е открит никой. Залепено е уведомление и на настоящия адрес. В двуседмичния срок не е се е явил длъжника, за да получи книжата.
1
Заповедния съд е извършил справка за трудови договори на лицето, установено е, че длъжникът работи, но на работното му място връчителят е посочил, че управителят на дружеството твърди, че длъжникът не работи там.
Заповедният съд връчил указание на заявителя да заведе иск за вземането си.
След като се запозна с исковата молба и приложените доказателства и ч. гр. д. № 2023 по описа на Pайонен съд – Перник за 2026 г., настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство следва да се прекрати по следните съображения:
Съгл. т.10а от ТР № 4/18.06.2014 год. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело № 4/2013 год. процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Съдът, в настоящия си състав, намира, че не са били налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно от приложеното уведомление, връчено по настоящия адрес на длъжника, по никакъв начин не може да се установи, че длъжникът не живее на адреса.
Съобразявайки последното и отчитайки посочената норма в актуалната й редакция, съдът намира, че в настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения с посочен източник за това, че длъжникът-ответник не живее на адреса.
2
При тези обстоятелства съдът приема, че наличието на сведения за непребиваване на длъжника на единия от регистрираните му адреси не е достатъчно, за да обуслови приложението на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, след като на другия му регистриран адрес е осъществено редовно връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и липсват данни, опровергаващи предпоставката, че длъжникът живее на този адрес.
Противното разбиране би довело до необосновано разширяване на приложното поле на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като би приравнило установеното непребиваване на един от адресите на длъжника на установено непребиваване на всички негови регистрирани адреси, независимо от надлежно проведената процедура по връчване на някой от тях. Подобно тълкуване не намира опора нито в граматическото съдържание на разпоредбата, нито в нейната цел.
В подкрепа на този извод е и законодателното изменение от 2019 г., с което приложението на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е обвързано с допълнителното изискване връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, с посочване на източника на тези данни. По този начин законодателят е ограничил приложението на специалната защита до случаите, при които съществуват конкретни данни, поставящи под съмнение възможността длъжникът действително да узнае за издадената срещу него заповед за изпълнение чрез връчването на съответния адрес.
Ето защо съдът приема, че когато връчването е предприето на повече от един регистриран адрес на длъжника, приложението на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предполага липсата на друг адрес, на който заповедта е редовно връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, без да са събрани сведения, че длъжникът не живее там. В разглеждания случай тази предпоставка не е изпълнена, поради което не са налице основания за даване на указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съобразно изложеното, съдът намира, че, заповедта е влязла в законна сила и не са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Изложеното по–горе налага извод, че производството по настоящото дело следва да се прекрати.
Водим от изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 996/2026 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд Габрово в едноседмичен срок от връчването на препис от него на ищеца.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4