Решение № 422 от 03.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Русе, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от И. Д. Иванов Гражданско дело №

20234520101097 по описа за 2023 година

Ищецът “ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова - Тодорова, твърди, че на 15.03.2018г. е бил сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД и ответника договор за потребителски паричен кредит № 3136083, по силата на който първия предоставил на втория паричен кредит в размер на 40 000.00 лева. Кредитът бил обезпечен с поръчителството на П. П. В..

Кредитът е следвало да бъде издължен чрез ежемесечни погасителни вноски, първата от които е била дължима на 14.04.2018г., а крайният срок за издължаване на погасителните вноски е 14.03.2028г. Съгласно условията на договора, кредитът бил отпуснат при ГЛП в размер на 5.49% и ГПР – 6.41%. Кредиторът „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД е изпълнил задълженията си по договора за кредит, като е отпуснал договорения кредит, но не е получил пълно и точно насрещно изпълнение от страна на заемополучателя.

Ответникът не е изпълнил поетите от него задължения по договора за кредит, като не е изплатил задълженията си по последния, поради което дължи на кредитора 31 429.65 лева – непогасена главница и 3 009.17 лева – непогасена договорна лихва. По силата на сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД договор за цесия на 19.04.2012г. вземанията на първия по договор за потребителски кредит № 3136083/15.03.2018г. били прехвърлени на ищцовото дружество. До заемополучателя и поръчителя са били изпратени уведомление за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията и доброволно изпълнение на задълженията им по 1 договора на посочения от тях в договора адрес, и са получени от П. Г. В. и П. П. В. на 28.06.2022г., съгласно представените по делото известия за доставяне от пощенски оператор „МиБМ Експрес” ООД. Обявяването на предсрочната изискуемост е настъпило на 14.07.2022г. – 15 дни след връчване на поканата за доброволно изпълнение. Формираната в кредитора воля да обяви кредита за предсрочно изискуем е предшествана от обективна предпоставка – допуснато просрочие на и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, регламентирана с чл.12, ал.2, б.”а” от Общите условия за отпускане на потребителски кредити в евро или лева от „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД. Поради липса на изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че задължението за В.и е обявено за изискуемо, с цел съдебно установяване и реализиране на вземанията си, ищцовото търговско дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 6228/2022г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение за сумите от 15 714.82 лева – част от дължимата главница и 1 504.58 лева, представляваща договорна лихва - част от общо задължение за договорна лихва в размер на 3 009.17 лева, дължима по договор за потребителски паричен кредит № 3136083/15.03.2018г., за периода от 15.03.2018г. /датата на сключване на договора/ до 14.07.2022г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост/, ответникът П. В. е подал възражение, в което е признал задължението си за главница, но оспорил, че не дължи претендираната договорна лихва, поради което било указано на заявителя да предяви иск относно вземането си срещу него по отношение само за установяване дължимостта на договорната лихва. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на поръчителя П. В., тя не е възразила срещу нея в определения едномесечен срок и заповедта е влязла в сила по отношение на нея. Не е бил издаден изпълнителен лист срещу поръчителя, тъй като ищецът претендира паричните суми по договора за кредит да му бъдат заплатени солидарно от длъжника и поръчителя, поради което се изчаква и изхода от настоящото дело за установяване вземането срещу длъжника П. В. за претендираната частично договорна лихва. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. В., че му дължи сумата от 1 504.58 лева, представляваща договорна лихва - част от общо задължение за договорна лихва в размер на 3 009.17 лева, дължима по договор за потребителски паричен кредит № 3136083/15.03.2018г., за периода от 15.03.2018г. /датата на сключване на договора/ до 14.07.2022г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост/, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6228/2022г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът П. Г. В. оспорва предявения иск, като твърди, че процесният договор за потребителски паричен кредит № 3136083/18.03.2018г. е недействителен на основание чл.22 2 от ЗПК, тъй като не всички елементи на договора – Общи условия, погасителен план, преференциални условия, искане за рефинансиране и съгласие за директен дебит, са с размер на шрифт не по-малък от 12. Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това и ответникът не дължи претендираната договорна лихва, в който смисъл е и съдебната практика, за което представя 2 брой съдебни решение на РРС и РОС по идентичен правен спор.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2018г. е бил сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД и ответника договор за потребителски паричен кредит № 3136083, по силата на който първия предоставил на втория паричен кредит в размер на 40 000.00 лева. Кредитът бил обезпечен с поръчителството на П. П. В.. Кредитът е следвало да бъде издължен чрез ежемесечни погасителни вноски, първата от които е била дължима на 14.04.2018г., а крайният срок за издължаване на погасителните вноски е 14.03.2028г. Съгласно условията на договора, кредитът бил отпуснат при ГЛП в размер на 5.49% и ГПР – 6.41%. Кредиторът „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД е изпълнил задълженията си по договора за кредит, като е отпуснал договорения кредит. Ответникът не е изпълнил поетите от него задължения по договора за кредит, като не е изплатил задълженията си по последния за главница и договорна лихва. По силата на сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД договор за цесия на 19.04.2012г. вземанията на първия по договор за потребителски кредит № 3136083/15.03.2018г. били прехвърлени на ищцовото дружество.

До заемополучателя и поръчителя са били изпратени уведомление за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията и доброволно изпълнение на задълженията им по договора на посочения от тях в договора адрес, и са получени от П. Г.

В. и П. П. В. на 28.06.2022г., съгласно представените по делото известия за доставяне от пощенски оператор „МиБМ Експрес” ООД. Обявяването на предсрочната изискуемост е настъпило на 14.07.2022г. – 15 дни след връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Формираната в кредитора воля да обяви кредита за предсрочно изискуем е била предшествана от обективна предпоставка – допуснато просрочие на и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, регламентирана с чл.12, ал.2, б.”а” от Общите условия за отпускане на потребителски кредити в евро или лева от „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД. Поради липса на изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че задължението за В.и е обявено за изискуемо, с цел съдебно установяване и реализиране на вземанията си, ищцовото търговско дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 6228/2022г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение за сумите от 15 714.82 лева – част от дължимата главница и 1 504.58 лева, представляваща договорна лихва - част от общо задължение за 3 договорна лихва в размер на 3 009.17 лева, дължима по договор за потребителски паричен кредит № 3136083/15.03.2018г., за периода от 15.03.2018г. /датата на сключване на договора/ до 14.07.2022г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост/, ответникът П. В. е подал възражение, в което е признал задължението си за главницата, но оспорил, че не дължи претендираната договорна лихва, поради което било указано на заявителя да предяви иск относно вземането си срещу него по отношение само за установяване дължимостта на договорната лихва. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на поръчителя П. В., тя не е възразила срещу нея в определения едномесечен срок и заповедта е влязла в сила по отношение на нея. Не е бил издаден изпълнителен лист срещу поръчителя, тъй като ищецът претендира паричните суми по договора за кредит да му бъдат заплатени солидарно от длъжника и поръчителя, поради което се изчаква и изхода от настоящото дело за установяване вземането срещу длъжника П. В. за претендираната частично договорна лихва.

От заключението на изготвената по делото съдебно техническа експертиза на документ се установява, че основната мерна единица, за размерът на шрифта, е прието да бъде пункт /point/ точка, която е равна на 1/72 от инча. Точките и милиметрите, са различни мерни единици, като се използва приблизително преобразуване, което предполага отпечатване на 72 печатни точки на инч, като 1 инч е равен на 25.4 мм. Предвид на това, за размер „12” би следвало 12pt/72pt х 25.4 мм = 4.233 мм. Този размер е приблизителен и следва да се приеме, само ако не е налице мащабиране при принтирането на документа, като може да има вариации в зависимост от устройството и настройките за печат. Установените различия, във височината на печатните символи, водят до заключение, че елементите в договора и приложенията към него, не са отпечатани с един и същ размер на шрифта.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че от представения лихвен лист и движение по разплащателна сметка става видно, че на 14.04.2018г. е усвоен кредит в размер на 40 200.00 лева. Чистият размер на кредита е 40 000.00 лева и 200.00 лева такси за разглеждане на кредита. Олихвяемата сума по кредита е 40 200.00 лева, за която сума по делото има представен погасителен план.

Последното плащане по кредита е на 16.02.2022г., като са платени следните суми: разсрочена падежирала лихва – 2.78 лева; просрочена лихва за гратис – 1.02 лева и лихва за просрочие – 0.07 лева. Към 19.04.2022г. – датата на сключване на договора за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, задълженията по договор за потребителски кредит № 3136083/15.03.2018г. са равни на: 31 429.55 лева – главница; 2 593.99 лева – просрочена договорна лихва; 368.82 лева – лихва за просрочие;

46.36 лева – лихва върху редовна главница или общ размер на лихвите 3 009.17 лева. „ЕОС Матрикс” ЕООД са представили на вещото лице служебна бележка с изх.№ 23-ОБКД00247/12.12.2023г., съгласно която в счетоводната система на компанията, след датата на цесията сключена на 19.04.2022г. до издаването на служебната бележка по задължения на договор за потребителски кредит № 3136083/15.03.2018г. не са постъпвали плащания за погасяването му. Към 08.12.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на 4 заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, задълженията по договор за потребителски кредит № 3136083/15.03.2018г. са както следва: 31 429.65 лева – главница и 3 009.17 лева – договорни лихви.