Определение № 236 от 29.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Н. Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000118 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 4169 от 22.05.2023г. от Н. Т. С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Й. З. И., чрез адв. Я. Д., с която настоява съда да измени постановеното решение № 180 от 11.05.2023г. по в.т.д. № 118/2023г. по описа на АС Пловдив в частта за разноските, като увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца за първата инстанция, вместо допълнително присъдените 139.07 лв. да се присъди сумата от 443.17 лв., както и да определи и присъди възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1480 лв., определено за защитата по приетата за изцяло основателната въззивна жалба на ищцата и съответно за защитата по подадената въззивна жалба на ответника в размер на 1750 лв. или в общ размер на 3230 лв. на основание Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ бр.88 от 04.11.2022г..

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, а по същество е и частично основателно.

1

С постановеното по настоящото дело решение № 180 от 11.05.2023г. е отменено решението по ОС Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска на Н.

Т. С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Й. З. И. срещу ЗД „Д.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***, район И., бул. Г. № 1 да й заплати сума в размер на 15 000 лв., наред с вече присъдените 20 000 лв. и е постановено удовлетворително за ищеца осъдително решение за сумата от 15 000 лв.. Със същото решение е потвърден акта на първоинстанционния съд в обжалваната от ответника част, а именно за присъдената над 8000 лв. сума до 20 000 лв. и е отменено осъдителното решение за сумата над 136.66 лв. до присъдената сума от 364.41 лв. като е отхвърлен иска за сумата над 136.66 лв..

При този изход на спора на адв. Р.П. е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца за първата инстанция при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и при съобразяване на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е съобразен размера на исковете, за който е постановено удовлетворително решение за ищеца, а именно 35 000 лв. за неимуществени вреди и 136.66 лв. за имуществени вреди. При този изход на спора дължимото се на адв. П. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1 ЗА следва да се определи като се имат предвид минималните адвокатски възнаграждения в редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция или в редакцията й от ДВ, бр.68 от 2020г.. Именно с приложение на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата е определено дължимото се на адв. П. възнаграждение в размер на 1580 лв. и като е отчетено, че с решението на ОС са определени и присъдени 1440.93 лв., то в полза на адв. П. са присъдени още 139.07 лв.. При определяне размера на адвокатското възнаграждение за първата инстанция не следа да се взема предвид сбора между приетите за основателни размери на исковете, тъй като изходът на спора пред въззивната инстанция е определен от основателността или не на въззивните жалби и предвид основателността на въззивната жалба на дружеството застраховател по отношение на иска за имуществени вреди, то за защитата по този иск не се дължи и възнаграждение на адв. П..

2

Основателно е искането на адв. П. размера на дължимото му се адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция да бъде съобразен с редакцията на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата, обн. ДВ бр.88/2022г..

Приложимият закон при определяне възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 ЗА е този, в редакцията му, актуална към датата на приключване на устните състезания и това е 05.04.2023г.. Към посоченият момент актуалната редакция на закона е обн. ДВ, бр. 88 от 2022г. и именно тя следва да се приложи при определяне дължимия се на адв. П. размер на адвокатското възнаграждение.

Затова и решението следва да бъде изменено като в полза на адв. П. се присъдят още 1650 лв., представляващи дължимо се в общ размер възнаграждение за въззивната инстанция в общ размер на 3230 лв., формирана от сбора на възнаграждението дължимо се по осъщественото безплатно процесуално представителство по въззивна жалба на представляваната от него страна в размер на 1750 лв. и на възнаграждението в размер на 1480 лв., дължимо се по осъществената успешна защита по въззивната жалба на ответника срещу решението, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди над 8000 лв. до 15 000 лв..

Мотивиран от изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 180 от 11.05.2023г. по в.т.д. № 118/2023г. по описа на АС Пловдив КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА ЗД „Д.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

С., ***, район И., бул. Г. № 1 да заплати на адв. Р.Р. П. сума в размер на още 1650 лв., наред с вече присъдените 1580 лв., представляваща определено възнаграждение осъществената от него безплатна адвокатска помощ на Н. Т.

С., ЕГН ********** пред въззивната инстанция в общ размер на 3230 лв..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4