Решение № 241 от 07.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500233 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Д. СТ. Р. , ЕГН **********, от гр. С. , ж. к. „Д. , № 18, вх.

„А“, ет. 8, ап. 22, против ЕТ“Анди – 97-Ангел Костадинов Пашов“, ЕИК 112075894, със седалище и адрес на управление на дейността в гр. П. , ул. „30-ти април“ № 45.

С Решение № 260005/ 18. 01.2021г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 934/2019г. по описа на същия съд, предявения иск е уважен изцяло .Присъдени са разноски в полза на ищцата.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЕТ“Анди – 97-Ангел Костадинов Пашов“, ЕИК 112075894, подадена чрез пълномощника на страната.

Решението на районния съд се обжалва в уважителната му част. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ответник в производството пред 1 районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

І.Фактическа страна на правния спор, правно основание на предявения иск и фактически състав на приложимата правна норма.

Правното основание на предявения иск се определя от съда въз основа на фактическите обстоятелства , които са изложени в исковата молба , въз основа на направеното искане и въз основа на установената по делото фактическа страна на спора .

Какво е установено от фактическа страна по делото ?

На 14. 06. 2018г. страните са сключили договор за ремонт на жилищна сграда ,намираща се в гр. П..В договора подробно са изброени СМР, които следва да бъдат извършени . Посочено е, че СМР следва да бъдат извършени в срок от 20 работни дни ,считано от 10. 09. 2018г.( до 30. 09. 2018г.). Страните са уговорили общо възнаграждение за СМР в размер на 11050лв. В договора саморъчно е изписано от изпълнителя( с положен подпис на изпълнителя) ,че при подписването на договора е получил от ищцата сумата 2500лв. и на 17. 09. 2018г. е получил допълнително и сумата 4300лв. или общо получена сума по договора 6800лв. Върху договора изпълнителя саморъчно е написал,че е върнал на ищцата сумата 2500лв. При което дължимата сума по договора е 4300лв. По делото е приложена „Разписка“ с дата 03. 12. 2018г. , от която се установява ,че ищцата е заплатила на трето лице сумата 1500лв. за развалянето на извършени некачествени СМР от ответника по иска. В исковата молба ищцата признава обстоятелството ,че приетите от нея СМР , които са й били полезни и са извършени съобразно уговореното са в размер на 500лв. за демонтаж на съществуващ покрив. Според исковата молба претенцията на ищцата се формира по следния начин:

3800лв. - неоснователно получена сума по договора за изработка.(Сумата се формира по следния начин 68002500-500=3800лв.);

1500лв.- разходи за разваляне на некачествено извършените СМР;

Общ размер на претенцията според установената фактическа страна на спора 5300лв. В исковата молба претенцията на ищцата е за сумата 5400лв. (Разликата от 100лв. се явява от размера на върнатата сума . В исковата молба ищцата е посочила ,че й е върната сумата от 2400лв. ,а в договора е записано,че й е върната сумата от 2500лв.).

С нот. покана,връчена на ответника на 17. 10. 2018г., ищцата едностранно е развалила договора, на основание чл. 87 ал. 2 от ЗЗД ,поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, като е поискала връщане на авансово заплатената сума от 6800лв. В тази връзка следва да се отбележи,че според текста на чл. 265 ал. 2 от ЗЗД възложителя има право едностранно да развали договора за изработка, ако отклонението от поръчката е толкова съществено ,че работата е негодна за нейното обикновено или предвидено в договора предназначение.

При така установената фактическа страна на спора, изложените обстоятелства в исковата молба и направеното искане ,следва извода ,че ищцата е предявила следните обективно, кумулативно съединени исковете против ответника:

1/ Иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото на „отпаднало основание“, след развалянето на договора за СМР;

Задължителни указания относно фактическия състав на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД са дадени в Постановление на Пленума на ВС № 1/ 28. 05. 1979г. по въпросите на неоснователното обогатяване С . ъдебната практика и теория също многократно се е произнесла по тези въпроси . Според разрешенията , дадени в съдебната практика и теория фактическите състави на чл. 55 от ЗЗД са следните :

-Получено при начална липса на основание ще има, когато към момента на престацията въобще липсва

2 основание за даването , респ. за получаването на имотната облага .

В съдебната практика даденото при начална липса на основание се определя , като „недължимо платено или получено „ . Типични примери за получено при начална липса на основание са :

Получено въз основа на нищожен акт или унищожаем акт , ако даването е станало след прогласяване на унищожаемостта ( По силата на чл. 34 от ЗЗД , когато договора бъде признат за нищожен или бъде унищожен , всяка страна трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея );

Когато предаването е станало без наличието на каквото и да било правоотношение . Типични примери в тази насока са :

-Когато един солидарен длъжник изпълни ,след което има изпълнение и от друг солидарен длъжник ;

-Плащане над уговорената цена ;

-Плащане на задължението след неговото погасяване ;

-Изпращане на стоката на друг купувач , а не на действителния ;

-Заплащане на стока , която не е предмет на продажбата ;

-Заплащане на несъществуващ дълг на наследодателя ;

Както бе посочено по – горе , общото при всички тези хипотези е ,че към момента на престацията въобще липсва основание(причина ) за престирането . Липсата на правно основание се определя в съдебната практика , като липса валидно правоотношение или на юридически факт , като конкретен източник на права и задължения .

-При получено на отпаднало основание,към момента на получаването основанието съществува. Основанието за имущественото разместване отпада в последствие и то с обратна сила, от момента на възникването му. Ако основанието отпада за в бъдеще няма да има неоснователно обогатяване, тъй като полученото до момента на отпадане на основанието е получено на правно основание. Типични примери за получено на отпаднало основание са: унищожаване на договорите ; разваляне на двустранни договори поради неизпълнение; изпълнение по влязло в сила съдебно решение, което в последствие е отменено по реда на извънредния способ;

-При полученото с оглед на неосъществено основание , сме изправени пред т. нар. „сделки под отлагателно условие“ . При тази хипотеза разместването на имуществените блага се извършва първоначално въз основа на правно основание,което обаче не е напълно завършено . Окончателното завършване на правното основание зависи от осъществяването на едно бъдещо отлагателно условие. Ако това условие не се реализира счита се , че основанието като цяло не се осъществило . При този фактически състав неосъществяване на част от основанието води до отпадането с обратна сила на съществувалото към момента на получаването основание. Причината за липсата на основание е нереализиране на очакваната част от основанието ,а не отпадането на наличната част от основанието .

В случая сме изправени пред хипотезата на получено на отпаднало основание ,след разваляне на договора за СМР.

2/ Иск по чл. 88 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Според текста на чл. 88 ал. 1 от ЗЗД развалянето има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

ІІ. По същността на спора.

По делото е представен Констативен протокол от 12. 10. 2018г. ,съставен от специалист ,конструктор ПГС инж.

Н.С.Д., относно качеството на извършения ремонт на покривната конструкция . В констативния протокол е посочено ,че ремонта е извършен некачествено, изпълнените стоманобетонови конструктивни елементи не могат да останат в това състояние , тъй като са опасни при последващо натоварване и може да се стигне до аварии и злополуки . Необходимо е сериозно допълнително укрепване на конструктивните елементи или тяхното премахване.

Св. П.П.К.( строителен инженер по образование ) е установил пред съда ,че при извършения оглед на СМР е 3 констатирал ,че с изключение на зидарията всички останали СМР не отговарят на изискванията на ЗУТ за проектиране и изпълнение на строителството . Всички извършени СМР, с изключение на зидарията, са негодни за ползване и трябва да се развалят и да се направят отново .

Св. С.Д.Б. ( по занятие строител и съсед на ищцата ) е установил пред съда,че извършените СМР не отговарят на строителните изисквания , особен бетоновата конструкция.

Свидетелите на ответната страна И.П.К. и св. И.А.П. са установили пред съда едни и същи обстоятелства – това ,че ремонта е извършван без проектна документация и при прекратяване на договора в домът на ищцата е останал дървен материал (дъски и греди ) на стойност около 1000-12000лв.

Съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели относно установените от тях обстоятелства , тъй като свидетелите депозират преки впечатления от отношенията между страните по извършения ремонт на покривната конструкция , обясненията не си противоречат взаимно и установяват еднакво спорните по делото факти.

При така установената фактическа страна на спора,въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за основателността на предявените искове .

В чл. 4 ал.2 предложение последно на договора за СМР страните са приели ,че възложителя има право едностранно да прекрати договора при неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя , като в този случай изпълнителя дължи връщане на получения аванс в 3- дневен срок от прекратяване на договора, след приспадане на реално извършената работа .