Определение № 986 от 03.12.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 986 гр. ХАСКОВО, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500917 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 8175/25.09.2024 г. подадена от адв. Е. М., АКРазград като процесуален представител на Е. И. Г. срещу протоколно определение № 418/19.09.2024 г. на Районен съд - Свиленград по гр. дело № 182/2024 г., с което е прекратено производството по делото.

С обжалваното определение съдът приема, че искът е недопустим поради липса на процесуална легитимация, както и на правен интерес на ищеца от предявяването му.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, като се твърди , че неправилно съдът е приел, че ищцата като носител на правото на строеж върху сграда изградена в общински имот няма право да иска разпределение правото на ползване върху дворното място. Подържа се становището, че в случаите когато етажните собственици не са собственици на дворното място, или не са единствени собственици на дворното място разпределението на правото на ползване върху дворното място може да стане само по реда на чл.32,ал.2 от Закона за собствеността, тъй като етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на мястото, което не е обща част а е съсобствено. По изложените съображения считат обжалваното определение за незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и молят да бъде отменено, и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от адв. Т. Г. К., АК - Хасково като пълномощник на ответницата З. Я. И. със становище, че 1 същата е неоснователна, а определението на районния съд правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Претендират разноски.

В срока по чл.276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба и от Община - Свиленград, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Молят съда да потвърди обжалваното определение като законосъобразно и правилно. В случай, че съдът уважи жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

СЪДЪТ, като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията изложени в нея и след като се запозна с доказателствата по делото намира частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановеният едноседмичен срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред РС – Свиленград е образувано по предявен иск по чл.32, ал.2 ЗС от Е. И. Г. против ответника З. Я. И.. Като страна по делото е конституирана и Община - Свиленград.

По делото е установено,че ищцата и ответницата са суперфициарни собственици на сгради построени в чужд имот, на Община Свиленград. Ищцата е собственик на жилищна сграда построена в поземлен имот с идентификатор *** находяща се в ***, която е построена на основание отстъпено право на строеж по договор за отстъпено право на строеж от 25.05.1989 г. сключен с Община - Свиленград. Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор № *** е със застроена площ от 54 кв.м. находяща се в *** е разположена в общински поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 272 кв.м. по КК и КР, одобрени със заповед на ИД на АГКК,за който имот от данните по делото безспорно е установено, че е собственост на Община - Свиленград, съгласно акт за частна общинска собственост № **/07.05.2020 г. В същият общински поземлен имот има построена и друга жилищна сграда, с идентификатор ****, която също е построена на основание отстъпено право на строеж от 04.12.2013 г. и която е собственост на ответницата З. Я. И.. И тази сграда се намира в същия общински поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 272 кв.м. по КК и КР, одобрени със заповед на ИД на АГКК, собственост на Община - Свиленград ,съгласно акт за частна общинска собственост № ***/07.05.2020 г.

С исковата молба ищцата претендира да се разпредели ползването на поземления имот, собственост на Община - Свиленград между собствениците на сградите построени в този имот по силата на учреденото им право на строеж върху сградите от Община –Свиленград. По делото няма данни и не се твърди в исковата молба достъпът на ищцата до собствената и сграда да е възпрепятстван от някой от ответниците по предявения иск.

Ищцата като собственик на сградата за която има учредено право на строеж не може да иска разпределение на ползването върху земята, тъй като не е собственик на земята.

Легитимирани да предявят иска по чл.32,ал.2 от ЗС са съсобствениците на недвижим имот или носителите на вещно право на ползване върху имота. И тъй като процесуалната 2 легитимация е една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска, за ищцата не е налице правен интерес от търсената в настоящото производство защита - за разпределяне ползването на поземления имот, в който са разположени построените от ищцата и от ответницата жилищни сгради. Съгласно чл.64 от ЗС собственикът на сградата може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта с който му е отстъпено правото на строеж не е предвидено друго. В съдебната практика това становище е обективирано в Решение № 304/21.11.2011 г. по гр.дело № 13121/2010 г. на Второ гражданско отделение постановено по реда на чл.290 ГПК, видно от което когато се касае за жилищна сграда, ползването на земята съобразно предназначението на постройката се изразява в ползване на такава част от мястото върху което е построена сградата, която осигурява на суперфициарния собственик нормален достъп до сградата и служи за поддържането на сградата в нормално и годно за ползване състояние.

С оглед изложените съображения ищцата, която е суперфициарен собственик не може да иска разпределяне на ползването върху поземления имот с иска по чл.32, ал.2 от ЗС. Искът е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация и поради липсата на правен интерес на ищцата от предявяването му. Суперфициарят не е собственик на земята, нито има учредено право на ползване, поради което ищцата самостоятелно не може да иска разпределение на правото на ползване на поземления имот, на основание чл.32, ал.2 ЗС.

До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, които изцяло се споделят от въззивната инстанция, поради което определението като правилно и законосъобразно, ще следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на ответната страна З. Я. И., следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за настоящото производство в размер на 300, 00лв. – за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 418/19.09.2024 г. на Районен съдСвиленград по гр. дело № 182/2024 г., с което е прекратено производството по делото.

ОСЪЖДА Е. И. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес : ***, да заплати н а З.

Я. И. с ЕГН **********, с адрес : **** разноски за настоящото производство в размер на 300,00лв. – за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС–София с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4