Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7840 от 28.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42272/2025
Вид
Решение № 7840
Подписан
28.04.2026
В сила
06.06.2026
Състав
ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 7840 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110142272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

... е предявило против М. Р. И. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1000,00 лева, равняващи се на 511,29 евро, представляваща вземане за непогасена главница по Договор за кредит № ... от ... г., сключен със ..., и прехвърлено на ищеца по Договор за прехвърляне на вземания от ... г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2024 г., до окончателното й изплащане, за сумата от 240,90 лева, равняващи се на 123,17 евро, представляваща вземане за договорна възнаградителна лихва за периода от ... г. до 01.09.2020 г., и за сумата 283,22 лева, равняващи се на 144,81 евро, представляваща вземане за мораторно обезщетение за периода от 01.09.2020 г. до 27.06.2024 г. за забава в плащането на просрочената главница, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42884/2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.

Ищецът твърди, че с посочения договор цедентът ... е предоставил на ответника М. Р.

И. заем в размер на 1000,00 лева в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като М. И. се е задължила да го върне в срок до 01.09.2020 г., заедно с възнаградителна лихва, на 12 броя месечни вноски съгласно погасителния план към договора. Поддържа, че договорът е сключен от разстояние след отправено от ответника искане чрез попълване на формуляр на интернет страницата на дружеството, както и след предоставени от кредитора стандартен европейски формуляр, общи условия и проект на договора, одобрени и подписани от потребителя с натискането на бутон на интернет страницата на .... Твърди, че цедентът е 1 превел отпуснатата сума на ответника чрез ... на ... г., като понастоящем заемът не е върнат.

Сочи, че в договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и ГПР в размер на 47,99 %. Излага довод, че за допуснатата забава в изпълнението на главницата ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поддържа, че е придобил правата на заемодателя по договора въз основа на договор за прехвърляне на вземания от ... г., за което длъжникът е бил уведомен с електронно писмо на електронната му поща. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК и не е изразил становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № ... от ... г., в който е посочено, че е сключен между ..., в качеството на заемодател, и М. Р. Б., в качеството на заемател, при следните параметри: размер на отпуснатия заем – 1000,00 лева; размер на погасителната вноска – 3 х 33,38 лева и 9 х 130,46 лева; ден на плащане – вторник; вид вноска – месечна; годишен процент на разходите – 47,99 %; брой вноски – 6; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %; дата на първо плащане – 01/10/2019 г.; дата на последно плащане – 01/09/2020 г.; обща сума за плащане – 1274,28 лева.

В чл. 6.1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) поръчител, който да отговаря на определени условия; 2) банкова гаранция.

Съгласно чл. 6.2 от договора, при неизпълнение на чл. 6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1341,72 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

По делото е представена разписка за извършено плащане, в която е отразено единствено, че наредител е: ..., а получател: М. Р. Б., с описание: паричен превод към ...: заем съг. дог. ..., като е отразено, че плащането се извършва чрез системата за електронни плащания ....

Като доказателство по делото е представен и приет Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ... г. между ..., в качеството му на цесионер, и ..., в качеството му на цедент, по силата на който цедентът прехвърля и продава портфолио от вземания, описани в „Анекс 1“, а цесионерът купува и приема прехвърлените вземания, описани в „Приложение 1“ във вида, в който съществуват към цедента към момента на сключване на договора.

Представено е също така пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да 2 уведоми всички длъжници по вземанията, предмет на горепосочения договор за цесия за извършеното прехвърляне.

От справка по Наредба 14/18.11.09 г. се установява, че М. Р. И. и М. Р. Б. са имена на едно и също лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД ищецът следва да докаже: 1) сключен между ответника и ... договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ със съдържанието, посочено в исковата молба, по силата на което на ответника е предоставена парична сума за определен срок и условия срещу задължението на ответника да я върне, както и да заплати възнаградителна лихва по кредита; 2) усвояване на сумата от кредитополучателя, 3) изискуемост на вземането, както и 3) валидно сключен договор за цесия и факта на уведомяване на ответника за цесията.

По делото е представен договор за паричен заем № ... от ... г. между ..., в качеството на заемодател, и М. Р. Б., в качеството на заемател, който не носи подписи на страните.

Ищецът твърди договорът да е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а ответната страна не оспорва да е сключвала такъв договор.

По отношение на този договор, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), намират приложение и тези, съдържащи се в ЗПФУР, Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

3

Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т.

35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. В чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. е установено, че „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Съгласно определителната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронно изявление, което е материализирано в електронния документ, представлява словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.

Електронният документ винаги е подписан, ако е възможно да се установи категорично неговият автор – поне с т. нар. обикновен електронен подпис (арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент № 910/2014 г.), който представлява съвкупност от данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят/авторът на електронния подпис използва, за да се подписва.

Идентификацията (авторството) на изявлението при подписан с обикновен електронен подпис документ може да се установява с всички допустими по ГПК доказателствени средства (в случай че електронното изявление е изпратено чрез имейл, телефонен номер или от профил в социална мрежа, които достатъчно индивидуализират адресанта, респ. ако съответните електронни канали за кореспонденция се ползват обичайно от страните по правоотношението).

Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, който е подписан с електронен подпис и на усъвършенстван електронен подпис, доколкото предвижда, че правната сила на последните е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ).

Обикновеният подпис притежава правното качество на „саморъчен“, ако страните са постигнали съгласие за това чрез изрично изявление или с конклудентни действия – арг. чл.

13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. При същите предпоставки такава правна сила е придадена и на т. нар. усъвършенстван електронен подпис (той обаче се ползва с по-висока надеждност при установяване авторството на електронното изявление). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.

4

184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (така Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о.).

В настоящия случай ответната страна не е поискала представянето на електронните документи, възпроизведени на хартиен носител, така че при съобразяване на гореизложеното, следва да се приеме, че представеният препис е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание, и да се достигне до категоричния извод, че процесният договор е бил сключен именно от ответната страна.

Ответникът е предоставил индивидуализиращите си данни на заемодателя, за да бъде идентифициран при подписване на договора, който извод е несъмнен, особено доколкото липсват твърдения, наведени в хода на процеса, спрямо него да е извършена злоупотреба с лични данни. Ответникът не оспорва и че е усвоил сумата на каса на „...“.