Определение № 260 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Частно наказателно дело № 20255330202438 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на В. Н. К., с ЕГН **********, подадена от упълномощен процесуален представител адв. С. П., против Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 11.04.2025г. по пр. пр. № 4354/2020 г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 26/2021г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив образувано и водено за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Съдът, след като се запозна с мотивите в жалбата, доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази и мотивите на прокурора, изложени в обжалваното му постановление, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.243 ал.4 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство –пострадало лице. Заради това и жалбата се прецени като допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В хода на разследването по делото под наказателна отговорност не е привлечено лице в качеството му на обвиняем.

В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице.

При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано, 1 трябва да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото, обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. При проверката за законосъобразност съдът трябва да установи съответствието на постановлението с материалния и с процесуалния закон.

В случая, съдът намира, че фактическите констатации на прокурора са подкрепени от събраните по делото доказателства.

В обжалваното постановление прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 09.05.2020 г. свидетелят Н. К. празнувал с множество гости рождения си ден - **-годишнина, в имота си, находящ се непосредствено до ***** в землището на *****. В имота имало масивно изградено барбекю, до което имало две беседки, където Н. К. празнувал с неговите близки и приятели. През целия ден К. посрещал и изпращал гостите си, като бил със семейството си съпругата си Н. К. и сина си – пострадалия В. К..

Около 15:30 часа на същия ден на язовира пристигнали свидетелите П.

Н., А. В., В. В., В. С. и Д. С., които се придвижвали с два автомобила.

Компанията на Н. предминали покрай язовира, покрай изградения в близост параклис и спрели непосредствено до водата. В. С. хвърлил въдиците си във водата. В това време към тях отишли свид. Н. К. и свид. В. К.. Н. К. направил остра забележка на компанията на П. Н., че са преминали през имота му. Н. му отговорил, че са преминали през обозначено с лента място, през което може свободно да се преминава. Н. и В. К. се ядосали, минали под лентата и се насочили към свидетелите П. Н., В. И., А. В., В. В., В. С. и Д. С., които се намирали до водата. Спорът прераснал във физически сблъсък, при който били разменени взаимни удари. Вследствие на сбиването постр. В. К. получил счупване на четвърта дланова /предкиткова/ кост на дясната ръка; кръвонасядане по долния клепач на дясното око, кръвонасядане на лява гръдна половина дясна скула и носа; оток, кръвонасядане и охлузване на ляво ходило. Счупването на четвърта дланова кост на дясната ръка е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник.

Кръвонасяданията по долния клепач на дясното око, дясна скула и носа, кръвонасядането на лява гръдна половина, отокът кръвонасядането и охлузването на ляво ходило по отделно и в съвкупност му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

От своя страна при процесния инцидент П. Н. получил следните наранявания: кръвонасядане в дясното слепоочие; оток в окосмената част на главата; кръвонасядане зад лявата ушна мида; кръвонасядане на гръдния кош; кръвонасядане на лявата раменна става; охлузвания по двата горни крайника; кръвонасядане на дясната лакътна става и предмишницата; кръвонасядане и оток на трети пръст на лявата ръка. Описаните травматични изменения му причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.

За случилото се бил подаден сигнал на ЕЕН тел. 112 от свид. Б. П., а на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители при РУ - Хисаря 2

– свид. Д. Т. и К. А. Свид. П. ловял риба заедно с приятеля си Х. Г., но двамата не възприели детайли от инцидента и веднага след подаването на сигнала напуснали язовира.

Свидетелите Т. и А. установили на язовира св. Н. К. и св. В. К.. Н. К. не пожелал да обясни на полицейските служители какво се е случило, като отрекъл да е имало сбиване. Т. и А. решили да беседват с намиращите се в близост рибари (останали неустановени в хода на производството), които им съобщили, че действително две групи от непознати за тях лица са се сбили.

Пазачът на язовира св. М. М. също потвърдил, че е имало спречкване между компаниите на П. Н. и на Н. К.. Полицейските служители забелязали, че пристигналият екип на ЦСМП преглежда дясната ръка на В. К. и му поставят лед. Т. и А. отишли до дома на Н. в *****. Полицаите забелязали, че по тялото му има доста наранявания. Пред тях Н. заявил, че бил нападнат от компанията на Н. К. и че „едно младо момче“, установено в хода на производството като В. К., му нанесъл удар с юмрук с голяма злоба. Полицейските служители съставили спрямо Н. протокол за полицейско предупреждение и го предупредили да не се саморазправя с Н. К., след което се върнали на брега на язовира, за да предупредят и К. да не се саморазправя с Н. Н. К. отказал да се разпише в протокола и попитал полицаите кой е П. Н.

Така описаната фактическа обстановка прокурорът е приел след анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Правилно прокурорът е приел, че в гласните доказателствени средства се открояват две групи свидетелски показания по отношение на основните факти в настоящото наказателно производство, касаещи въпросите чия е била инициативата за сбиването и кой на кого е причинил телесни повреди. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в прокурорското постановление липсва описание на приетата от него фактическа обстановка. Същата се явява изложена, като впоследствие при анализа на доказателствата, прокурорът е описал твърденията на отделните групи свидетели, като след това е анализирал същите и е аргументирал по какъв начин е достигнал до описаните от него факти.

От една страна прокурорът е посочил, че стоят показанията на св. Н., А.

В., В. В., В. С. и Д. С., а от друга – показанията на св. Н. К., Н. К., В. К., И. К., Х. Д., М. А. и А. А.

По отношение на първата от двете групи посочил, че съгласно същите, В. С. хвърлил въдиците си във водата, че в този момент към тях се приближили св. Н. К. и В. К., че Н. К. направил забележка на дошлите на висок глас, че Н. К. ритнал св. Н. с лявото си коляно в ребрата, като впоследствие го ударил и с юмрук в главата, като св. Н. паднал, а св. Н. К. и В.

К. започнали да го ритат и да му нанасят удари с юмруци по тялото, като св.

Н. К. ударил и св. Д. С. с юмруци в областта на главата, св. Д. С. паднал във водата, а в това време св. А. В. и В. В. застанали между св. Н. К. и св. В. К., за да се опитат да ги спрат, като св. Н. К. ударил и св. А. В. по главата с юмрук, а В. К. ударил с дървена пръчка А. В.

По отношение на втората група свидетели, в прекратителното 3 постановление е посочено, че съгласно същите св. Н. К. се насочил към групата на св. П. Н., за да ги предупреди да не преминават през имота му, между двамата възникнал словесен спор, включително с размяна на обиди и псувни, а междувременно св. П. Н. няколко пъти отварял багажника на колата си, което притеснило св. К., който предположил, че Н. може да извади пушка, защото знаел, че е ловец, а св. Н. извадил две тояги и ударил св. В. К. с една от тях през лицето, като нанесъл и втори удар, който попаднал в дясната длан на св. В. К., тъй като бил вдигнал ръцете си да се защити, след което св. Н. К. се нахвърлил върху св. П. Н. и се вкопчил в него, като междувременно св. Н. К. бил ударен с кол в областта на тила от някой, а гостите на св. Н. К. също дошли и настанала суматоха.

Прокурорът е изследвал и назначените по делото СМЕ и допълнителни СМЕ, както и проведените очни ставки, както и останалите свидетелски показания.

Настоящият състав намира, че стореният в прекратителното постановление анализ на събраните доказателства не се явява превратен или изопачен. За да е налице обоснованост на прекратителното постановление, при наличието на разнопосочни доказателствени материали, описващи различна фактическа обстановка, ръководно-решаващият орган (който в рамките на досъдебното производство се явява прокурорът) следва да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят (аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК). В настоящия случай прокурорът е изложил такива съображения, като е обсъдил в пълнота всички събрани в хода на производството материали. При анализа на същите, прокурорът е обсъдил кои свидетелски показания да кредитира и кои не, позовавайки се най-вече на тяхната взаимовръзка и връзката им с останалите събрани в хода на процеса доказателства, като е приел, че не се установява с категоричност механизмът на причиняване на средната телесна повреда на св. В. К. и по-конкретно – дали същата е след нанесен удар с дървен предмет от св. П. Н., или представлява самонараняване, получено от нанесен удар с юмрук, като е акцентирал на заключението на допълнителната СМЕ, съгласно което повероятният механизъм е нанасянето на юмручен удар със същата ръка.

Прокурорът е акцентирал и на показанията на свидетелите, които са с много по-ниска степен на заинтересованост и предубеденост от лицата от двете компании – полицейските служители, пристигналия екип от ЦСМП и присъствалите на място или в близост рибари, като е достигнал до обоснован извод, че същите, които с оглед тяхната незаинтеросавност и непредубеденост се ползват с висока доказателствена стойност, преимуществено подкрепят показанията на първата група свидетели от компанията на св. П. Н. и не подкрепят показанията на втората група свидетели от компанията на св. Н. К..

При така описаната фактическа обстановка и анализ на събраните доказателства, обосновано прокурорът е приел от правна страна, че обвинението се явява недоказано и е прекратил производството. В хода на процеса са били събрани всички възможни доказателства, като противоречията в доказателствената съвкупност прокурорът е намерил, че не 4 позволяват да се достигне до несъмнен и категоричен извод за виновността на конкретно лице в извършване на конкретно деяние. Съгласно чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК в тази хипотеза прокурорът следва да прекрати производството, както законосъобразно е и процедирал. В тази връзка следва да се посочи, че в посочената правна норма е налице специфичен случай на прекратяване на наказателното производство, при който не е доказано по несъмнен начин, че е извършено деяние, или когато е доказано извършеното деяние, но не е доказано по несъмнен начин кой е извършителят на същото, като в настоящия случай приложима се явява първата от двете хипотези, доколкото от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин извършването на престъпното деяние.

Правилно прокурорът е посочил и че от събраните материали по делото са били установени налични данни и за евентуално извършено престъпление спрямо св. Н. К., като по отношение на същото материалите са били отделени в отделно досъдебно производство, което е приключило с влязло в сила прекратително постановление, за което са приложени по настоящото дело доказателства – прекратително постановление от 20.02.2024г. по ДП № 6990/2023г. по описа на РП-Пловдив, изменено в частта за основанието за прекратяване и в останалата част потвърдено с Определение № 404/14.06.2024г. по ЧНД № 1429/2024г. по описа на РС-Пловдив, потвърдено с окончателно Определение № 542/08.07.2024г. по ВЧНД №1419/2024г. описа на ОС-Пловдив.