Определение № 29700 от 17.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29700 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110105019 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от А. И. С. срещу „Изи финанс“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

В срока за отговор е постъпила и насрещна искова молба.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Страните по делото са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Съдът намира доказателственото искане на ответника за назначаване на психологично-психиатрична експертиза за напълно неоснователно, неотносимо и ненеобходимо, поради което следва да бъде отхвърлено.

Доказателственото искане в ОИМ за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да се остави без уважение, тъй като размерите на такса „Ангажимент“ и на ГПР не са спорни, в това число не е спорно, че посоченият в договора размер на ГПР съответства на действителния размер на ГПР. Съдът намира, че с оглед предявения насрещен иск доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени в доказателствените искания към насрещната искова молба, се явява относимо и необходимо, но с цел процесуална икономия, и като съобрази размера на насрещната искова претенция и възможността разноските за експертиза да го надхвърлят няколкократно, следва да укаже на ответника по насрещния иск да посочи дали оспорва обстоятелствата, за които се иска назначаване на съдебно-счетоводната експертиза – дали признава или оспорва, че е получил (усвоил) сумата по процесния договор за кредит № ******/05.04.2025 г. в размер на 1800 лв. – главница, както и дали твърди, че е извършвал плащания по договора за кредит и ако е извършвал – да посочи какви плащания твърди да е извършил и на кои дати. Респективно дали оспорва твърдението на ищеца по насрещния иск, че главницата с падежна дата 28.08.2026 г. е погасена, или не. Поради това на ответника по насрещния иск следва да бъде даден срок за уточнение на посочените обстоятелства на осн. чл. 145, ал. 1 ГПК в първото съдебно заседание включително, а произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза ще се отложи за това заседание, след съобразяване на становището на 1 потребителя.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба, насрещната искова молба и уточнителна молба с вх. № 148991/12.05.2026 г. писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника по първоначалния иск за назначаване на психологично-психиатрична експертиза и съдебно-счетоводна експертиза по задачите в ОИМ.

УКАЗВА на А. И. С. на осн. чл. 145, ал. 1 ГПК да посочи в срок най-късно до първото по делото открито съдебно заседание: 1/ дали признава или оспорва, че е получил (усвоил) сумата по процесния договор за кредит № ******/05.04.2025 г. в размер на 1800 лв. – главница; 2/ дали твърди или оспорва, че е извършвал плащания по договора за кредит и ако е извършвал – да посочи какви плащания твърди и на кои дати и 3/ дали оспорва твърдението на ищеца по насрещния иск, че главницата с падежна дата 28.08.2026 г. не е погасена, или не го оспорва.

В случай, че указанието не бъде изпълнено и съответно въпросите не бъдат отделени като безспорни между страните, съдът ще уважи искането на ищеца по насрещния иск за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените задачи, като разноските за нея ще останат в тежест на страната с оглед изхода на делото по насрещния иск. В случай, че страната изпълни указанието на съда и отговори на посочените въпроси, като е налице съвпадение между твърденията на ищеца и ответника, съдът ще отдели съответните обстоятелства за безспорни и неподлежащи на доказване.

ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени в насрещен иск вх. № 131821/27.04.2026 г., за първото по делото открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.10.2026 г. от 11:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 68д ЗЗПотр. за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на кредит № ****** от 05.04.2025 г., сключен между ищеца и ответното дружество и евентуален иск по чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК – за обявяване за нищожна на допълнителна такса „Ангажимент“ по договор за предоставяне на кредит № ****** от 05.04.2025 г.

В срока по чл. 211, вр с чл. 131 ГПК първоначалния ответник „Изи финанс“ ЕООД предявява евентуално обективно съединени насрещни искове, както следва: иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за осъждане на първоначалния ищец А. И. С.

2 да заплати сумата от 30,68 евро – главница по вноска с падежна дата 28.06.2026 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 27.04.2026 г. до погасяването на сумата, евентуално съединен с иск по чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30,68 евро като частичен от общ размер на 920,33 евро (1800 лв.) – чиста стойност на предоставения кредит, в случай, че съдът обяви договора за кредит за недействителен.

По първоначалните искове:

Ищецът А. И. С. твърди, че на 05.04.2025 г. сключил с ответното дружество „Изи Финанс“ ЕООД договор за предоставяне на кредит № ****** от 05.04.2025 г. Сочи, че договорът е сключен при следните параметри: 1800 лв. – главница, 11,68% - договорна лихва, 61,81% - ГПР, 48,66% или 1113,30 лв. – такса „Ангажимент“ или общо дължима сума – 3 672,18 лв. Счита, че такса „Ангажимент“ е нищожна като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с която се забранява да се начисляват такси за усвояване и управление на кредита. Поддържа също така, че посочената такса за допълнителна услуга представлява скрита възнаградителна лихва и разход за кредитополучателя, без да получава насрещна престация, поради което посочената такса води до скрито оскъпяване на кредита чрез неправилно посочен размер на договорната възнаградителна лихва, която по същността си представлява скрита възнаградителна лихва. Посочва, че в случая размерът на ГПР е определен правилно по договора и в него е включена посочената такса „Ангажимент“. Поддържа, че размерът на договорната възнаградителна лихва по договора за кредит не е правилно определен, защото в него е следвало да се включи и таксата „Ангажимент“, която представлява скрита възнаградителна лихва. Излага съображения, че неправилното посочване на размер на договорната възнаградителна лихва води до недействителност на целия договор за потребителски кредит. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит не е нищожен, моли съдът да обяви за недействителна клаузата за такса „Ангажимент“ поради противоречие на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че размерът на договорната възнаградителна лихва е правилно посочен, както и че таксата „Ангажимент“ не представлява възнаградителна лихва, а предоставя допълнителна печалба на кредитора, обезщетява поет риск и представлява възнаграждение за допълнителна услуга – уговаряне на фиксиран (постоянен) лихвен процент, вместо референтен (променлив) лихвен процент. Излага, че условията по договора за кредит са били обект на контрол два пъти от Комисията за защита на потребителите и кредиторът се е съобразил с предписанията на Комисията и е променил условията по договорите за кредит съобразно тези предписания. Излага, че дори съдът да приеме, че таксата „Ангажимент“ е недействителна, доколкото същата не е част от същественото съдържание на договора за кредит и съществува като самостоятелна клауза, нейната недействителност не води до нищожността на целия договор за кредит. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

По насрещните искове:

Ищецът по насрещните искове „Изи Финанс“ ЕООД излага подробни съображения, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР. Посочва, че част от заемната сума в размер на 623,49 евро (1219,44 лв.) по 3 процесния договор за кредит са рефинансирани задължения по стар кредит № 535288 от 04.04.2025 г., като главница в посочения размер не е била предоставяна на кредитополучателя, а е била отразена счетоводно като погасяване на стари задължения. Твърди, че остатъчният размер на главницата от 296,84 евро (580,56 лв.) е преведен по банкова сметка на кредитополучателя и ответника по насрещния иск с IBAN ***, BIC BPBIBGSF. Заявява, че кредитополучателят не е заплащал нито една погасителна вноска по кредита, поради което на кредитополучателя е изпратен имейл, с който е обявена предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, каквато възможност е предвидена в глава IX, т. 5 от Общите условия към договора. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск А. И. С. не подава отговор на насрещната искова молба в срока по чл. 131 ГПК.

По първоначалния главен иск по чл.26, ал.1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 68д ЗЗПотр.:

В тежест на ищеца по предявения иск за нищожност на договора за потребителски кредит № ******/05.04.2025 г., е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит от 05.04.2025 г., действителен размер на договорната възнаградителна лихва и че същия надвишава посочения по договора размер на договорната възнаградителна лихва, което води до противоречие, респ. заобикаляне на закона.

По първоначален евентуален иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения за нищожност на договорната клауза за такса „Ангажимент“ е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валидна договорка за такса „Ангажимент“ по договор за потребителски кредит, както и че посочената клауза определя такса за услуга по управление и усвояване на кредит, поради което противоречи на императивната законова разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК

По предявения главен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК:

В тежест на ищеца по насрещния иск за осъждането на ответника да заплати погасителна вноска за главница в размер на 30,68 евро е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по валиден договор за потребителски кредит от 05.04.2025 г., размер на вноските по договор за кредит и настъпване на изискуемостта на претендираната погасителна вноска.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираната сума.

По предявения евентуален насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК:

В тежест на ищеца по насрещния иск за сумата от 30,68 евро, предявен като частичен от 920,33 евро (1800 лв.) е да докаже, че е предоставил на ответника по насрещния иск сума в претендирания размер като заемна такава по договор за кредит 4 от 05.04.2025 г., прогласен за нищожен.