Решение № 2600 от 14.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

...600 гр. С, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело ...0221110153468 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба, подадена от М. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ”В”, бл. ..., чрез адв. Р. Н. – САК срещу ПРБ с адрес: гр. С, бул. В ..., с правно основание на предявените искове по чл. 2, ал.1, т. 3, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за следното:

Да се осъди ПРБ да заплати на М. Ц. Д. сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 пр.1, т.6, пр.2 и т.7 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Ищецът твърди, че срещу него е било образувано разследване в началото на 2013г., като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 пр.1, т.6, пр.2 и т.7, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. На 24.06.2019г. е било предявено постановление за привличане, с което му е наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лева. С постановление от 11.03.2021г. мярката за неотклонение била отменена, а на 11.06.2021г. отново му било предявено постановление за привличане като обвиняем. На 04.01.2022г. наблюдаващият прокурор издал постановление за прекратяване на воденото наказателно производство, поради несъбиране на доказателства за извършване на престъплението, в което е обвинен, за което той разбрал на 1

26.08.2022г. Сочи, че бил обвиняем 9 години, през които се чувствал сринат психически. Останал без работа. В професионална среда името му било очернено и коментирано отрицателно, като бил определен като крадец на пари. Колегите и приятелите започнали да го отбягват. Чувствал се отвратен, обезверен, омерзен. Загубил съня си и станал мнителен към всичко. Изтъква, че името, честта, професионализмът, моралът и достойнството му били сринати заради обвинение, което П не доказала. Затова претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които оценява на 10 000 лева. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, поради недоказаност на твърдението, че наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт и липса на доказателства за настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Излага се становище, че вредите, за които се претендира обезщетение не са пряка и непосредствена последица от процесното обвинение. Оспорва се размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен, с оглед продължителността на наказателното производство и претърпените вреди.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.

Като доказателство по делото е приета прокурорска преписка № 611/2013г. по описа на СГП. Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ц Д. – баща на ищеца.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че на М. Ц. Д. на 24.06.2019г. с постановление за привличане на обвиняем от 04.06.2019г. на прокурор от Софийска градска прокуратура е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. С постановлението е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. С постановление от 08.03.2021г. на прокурор в СГП, взетата по отношение на Д. мярка за неотклонение е отменена, поради обстоятелството, че тя е търпяна в продължение на максимално предвидения срок от една година и шест седмици. М. Ц. Д. на 17.06.2021г. с постановление на прокурор в СГП от 11.05.2021г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК за деяние, осъществено за времето от 2

09.04.2010г. до 31.03.2011г. в гр. С, ТД на НАП – С, офис „Н“ и офис „И“ като управител на „С Т“ ООД, при условията на продължавано престъпление с две деяния. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.12.2021г. наказателно производство пр.пр. № 611/2013г. по описа на СГП, досъдебно производство № 15/2017г. по описа на НСлС, водено срещу М. Ц.

Д. е прекратено, поради недоказаност на повдигнатото му обвинение.

От показанията на разпитаният като свидетел Ц Д. се установи, че през 2013 г. неговият син - ищецът по делото - му споделил, че му е повдигнато обвинение. Свидетелят не знае за какво е било обвинението, но знае, че синът му се притеснил, вдигнал кръвно и трябвало да бъде откаран в болница.

Бащата дава показания за тормоз в продължение на 2-3 години, в резултат на което синът му се е „затворил“ и престанал да общува с приятели и колеги.

Три пъти влизал в болница, за да лекува кръвното си. Нощно време не можел да спи. Определената парична гаранция в размер на 1000 лв. била платена с пари на свидетеля, тъй като ищецът нямал такава сума.

Установеното във фактическо отношение налага извода, че наказателното производство по отношение на М. Ц. Д. е продължило две години и шест месеца и е приключило с прекратяването му, поради липса на доказателства за извършено престъпление. Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години, и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Видът и размерът на взетата мярка за неотклонение са средни по тежест.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и П, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Разглежданият по делото казус е такъв. Наказателното производство, обективирано в прокурорска преписка № 61182013г., ДП № 15/2017г. по описа на НСлС, по което на 27.06.2019г. на М. Ц. Д. е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление е било прекратено с постановление за прекратяване от 30.12.2021г. По силата на чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от 3 длъжностното лице.

В разглежданият казус като пряка и непосредствена последица от увреждането се доказаха неимуществени вреди, търпени в продължение на 23 години и изразяващи се в притеснение, безсъние, отчуждение от близки и приятели, настъпване на здравословни проблеми като вдигане на кръвното налягане.

Установеното във фактическо и правно отношение налага извода, че предявеният иск за обезвреда на причинени неимуществени вреди трябва да се уважи в размер на 4 000 лв., а за сумата над този размер до сумата от 10 000 лв. да се отхвърли като неоснователен, поради следното:

Уваженият размер на иска за причинените неимуществени вреди е обусловен от обстоятелството, че е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години, и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, но в последствие наказателното производство е прекратено, поради липса на престъпление. Обусловен е от обстоятелството, че обвиненото лице е търпяло мярка за неотклонение в максимално предвидения в закона срок, както и от вида и продължителността на претърпените вреди - притеснение, безсъние, отчуждение от близки и приятели, настъпване на здравословни проблеми като вдигане на кръвното налягане, търпени в продължение на две-три години.

Отхвърленият размер на иска е обусловен от неголямата продължителност на наказателното производство, по което са събрани много на брой доказателства и от обстоятелството, че претендираните неимуществени вреди като: оставането без работа, очерняне в професионална среда на името му, отрицателни коментари, епитети като „крадец на пари“ не бяха доказани.

При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца, в размер на 810 лв., от които: 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П на Р Б, с адрес: гр. С, бул. В ... ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ”В”, бл. ..., сума в размер на 4 000 лв., 4 представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 пр.1, т.6, пр.2 и т.7, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като искът в останалата част за сума в размер над 4 000 лв. до 10 000 лв. отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА П на Р Б, с адрес: гр. С, бул. В ... да заплати на М. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ”В”, бл. ... сума в размер на 810 лв. - съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5